С., 27.01 .2012 година
Членове: Албена Бонева
изслуша докладваното от съдията Цанева ч.гр. д. № 604 по описа за 2011 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 278, ал.1 ТПК вр. с чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
С определение № 158 от 11.03.2011 г. на Варненски апелативен съд по гр.д. № 110/2011 г. е потвърдено определение № 844 от 28.12.2010 г. на Добрички окръжен съд, с което е прекратено производството по гр.д. № 821/2010 г.
Частна касационна жалба срещу въззивното определение на Варненски апелативен съд с оплаквания за незаконосъобразността му е постъпила от [фирма], [населено място]. Поддържа се, че са налице основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.З ГПК, тъй като разрешените в определението процесуалноправни въпроси: какъв е редът за защита на длъжника в изпълнителния процес срещу мним кредитор, както и срещу неоснователно претендирани разноски по принудителното изпълнение са от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че частната жалба против въззивното определение е допустима - с определението на въззивния съд е потвърдено определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото, поради което съдебният акт на обжалване при условията на чл. 274, ал.З, т.1 ГПК.
Жалбата е подадена в срок и редовна.
Обстоятелствата по делото са следните:
Гражданско дело № 821/2010 г. на Добрички окръжен съд е образувано по искова молба, с която [фирма], [населено място] е предявило срещу [фирма], [населено място] и В. Е. Рогова от [населено място] отрицателен установителен иск - претендира да се признае за установено по отношение на ответниците, първия от тях кредитор по изп.д. 162/2010 г., а втория частен съдебен изпълнител, че не се дължи сумата 27472,73 лева, съставляващи разноски по принудителното изпълнение. Поддържа се, че ответникът [фирма] не е кредитор по изпълнителния лист, тъй като правоприемството му с действителния кредитор е настъпило преди постановяване на съдебното решение и издаване на изпълнителния лист; че разноските не са дължими, тъй като въвода е извършен по отношение на лице, което няма качествата на кредитор; че дружеството не се е представлявало от адвокат при въвода, както и че разноските са прекомерно завишени. Претендира се да се признае за установено, че разноските не се дължат и по отношение на частния съдебен изпълнител, който ще бъде подчинен на установителното действие на решението.
С определение № 844 от 28.12.2010 г. на Добрички окръжен съд производството по гр.д. № 821/2010 г. е прекратено като недопустимо.
Първоинстанционното определение за прекратяване на делото е потвърдено с определение № 158 от 11.03.2011 г. на Варненски апелативен съд по гр.д. № 110/2011 г. Въззивният съд е приел, че защитата на ищеца срещу кредитора по изпълнителното дело е осъществима по реда на чл. 439 ГПК; че при несъгласие на длъжника с размера на определените по изпълнението разноски съществува възможност за обжалване на акта на съдебния изпълнител, както и че възражението за прекомерност на разноските следва да бъде предявено пред съдебния изпълнител, а отказът му да се произнесе по искане за намаляването им подлежи на обжалване.
При проверка за наличие на предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Процесуалният въпрос относно редът за защита на длъжника в изпълнителния процес срещу мним кредитор не е обуславящ изхода на делото. Предявеният иск за установяване недължимост на съдебни разноски в принудителното изпълнение няма отношение към въпроса за материално незаконосъобразно изпълнение, редът за защита срещу което се определя съобразно твърдяните пороци.
По въпроса какъв е редът за защита срещу неоснователно претендирани разноски по принудителното изпълнение е налице трайно установена практика на съдилищата, съобразена при постановяване на обжалвания съдебен акт. В съответствие с установената практика по приложението на чл. 79 ГПК, въззивният съд е приел, че произнасянето на съдия-изпълнителя за разноските на взискателя в изпълнителното производство е действие в изпълнение на общия принцип за отговорност за разноски, т.е. за неоснователно причинени имуществени вреди, което подлежи на обжалване. На обжалване подлежи сметката за разноски, изготвена от съдебния изпълнител при предприемане на действия по принудително изпълнение, сметката за допълнителни разноски, както и постановлението за определяне на неплатените разноски при приключване на принудителното изпълнение. В съответствие с установената практика на Върховния касационен съд (определение № 403 от 01.12.2008 г. по ч. гр.д. № 1762/2008 г. V г.о. ВКС, постановено по реда на чл. 274, ал.З, т.2 ГПК), съдът е приел, че длъжникът разполага с процесуалното право да претендира пред съдебния изпълнител намаляване на разноските на взискателя поради прекомерност, а постановеният по това искане акт на съдебния изпълнител подлежи на обжалване пред съда. Съобразен със съдебната практика е и крайният извод на съда, че пътят на защита срещу определените в принудителното изпълнение разноски е чрез жалба срещу действията на съдебния изпълнител, поради което отрицателен установителен иск за недължимост на разноските е недопустим.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение№ 158 от 11.03.2011 г. на Варненски апелативен съд по гр.д. № 110/2011 г. Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: