Производството е по чл. 290 ГПК.
Подадена е касационна жалба от А. П. М., чрез адвокат Н. И., срещу решение № 7347 от 31.10.2019 г. по в.гр.д.№ 14137/2018 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-Д състав, с което е потвърдено решение № 426764 от 11.06.2018 г. по гр.д.№ 49002/2017 г. на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 156 състав в частта, с която е допуснато извършването на съдебна делба на апартамент № ..., находящ се в [населено място], [жк], ул. ,,Д.”№ ...., бл. № ...., ет...., състоящ се от две стаи, хол, кухня и други сервизни помещения, с обща квадратура от 89.16 кв.м., при съседи: стълбище, ул. ,,Д.”, Ц. Ц., двор, Г. и И. С., заедно с прилежащото му зимнично помещение, при съседи: коридор, Р. и В. Б., Ц. Ц., Г. и И. С., заедно с 2, 21 % от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, между Д. М. Д. и А. П. М., при квоти по 1/2 ид. част за всеки от съделителите.
В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното въззивно решение, поради постановяването му при допусната съществено процесуално нарушение - несъобразяване със събраните по делото доказателства, при необоснованост на фактическите изводи и в нарушение на чл. 21 СК (отм.).
Ответникът по жалбата Д. М. Д., в депозиран отговор, чрез адвокат С. Л., изразява становище за неоснователност на жалбата.
С определение № 410 от 3. 11. 2020 г. по гр. д. № 1765/2020 г. на ВКС, 1 г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по въпрос свързан с приложението на чл. 21 СК /отм./, съотв. чл. 23 СК, касаещ статута на недвижим имот, придобит през време на брака, на основание договор за покупко-продажба, с парични средства, които нямат семеен произход.
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване на решението:
Трайната и непротиворечива практика на ВКС по приложението на чл. 21 СК /отм./, съотв. чл. 23 СК, приема, че при режима на съпружеската имуществена общност имуществото има статута на средствата, вложени в придобиването му. При преценка основателността на предявен иск, възражение или довод по чл. 21 СК /отм./, съотв. чл.23 СК, от значение е произходът на средствата, с които е придобито вещното право, която преценка следва да бъде направена след обсъждане на всички събрани по делото доказателства, в тяхната съвкупност и във връзка едни с други. Ако произходът на средствата не е семеен и другият съпруг няма принос в набирането им, върху възмездно придобитото с тези средства, през време на брака, имущество няма да възникне съпружеска имуществена общност.
В този смисъл са становищата, изразени в посочените от касатора решения - решение № 156 от 08.07.2013 г. по гр.д.№ 1073/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 177 от 20.10.2015 г. по гр.д.№ 4590/2013 г. на ВКС, ІІІ г.о. и решение № 8 от 15.02.2019 г. по гр.д.№ 1314/2018 г. на ВКС, ІІ г.о., както и в служебно известни на настоящия състав решения - решение № 168 от 30. 11. 2016 г. по гр. д. № 2411/2016 г. на ВКС, 2 г.о., решение № 218 от 01.02.2016 г. по гр. д. № 1872/2016 г. на ВКС, 1 г.о., решение №62 от 08.05.2018г. по гр.д.№1840/2017г., 1 г.о., решение №72/07.07.2017г. по гр.д.№3056/2016г., 1 г.о., решение № 249 от 27.12.2011 г. по гр. д. № 1037/ 2010 г., 2 г.о., решение №72 от 07.07.2017г. по гр.д.№3056/2016г., 1 г.о. и др.
По основателността на касационната жалба.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че процесният имот е придобит по време на брака, при действието на отменения Семеен кодекс от 1985 г. В тежест на ответницата е да докаже наведеното от нея с отговора възражение по чл. 21, вр. чл. 20 СК (отм.). Макар пред първоинстанционния съд да са представени справки от обслужващата ответницата банка за един сравнително дълъг период от време, които установяват, че тя е разполагала с банкови сметки, по които да са били налични суми в лева и чужда валута, не е доказано категорично, че сумата от 41 000 щ. д., получена от ответницата след продажбата на недвижим имот в [населено място], построен в сградата на етажна собственост „С.“ на ул. ,,Л. К.” № ...., ет...., със застроена площ от 103.71 кв. м., е вложена в покупката на процесния имот, придобит за сумата 40 200 лева. При така изложените съображения и като споделил мотивите на първоинстанционния съд, към които е препратил на основание чл.272 ГПК, въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
По делото е установено, че А. и Д. Д. са сключили граждански брак през 1992 г., прекратен с развод по взаимно съгласие на 12. 12. 2013 г. (удостоверение № 042048/10.10.1992 г.за сключен граждански брак и решение № III-87-192/12.12.2013 г. по гр. д. № 440/2013 г. по описа на СРС, III ГО., 87-ми състав). С н.а. № .... г. родителите на А. Д. - П. Б. М. и П. К. М. са били признати за собственици на апартамент № 15, находящ се в София, в сградата на ЕС „С.“ на ул. ,,Л. К.”, със застроена площ от 103.71 кв. м., заедно с принадлежащите 9.369/100 ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж. С нотариални актове № № .... г. и .... г. са извършени прехвърлителни сделки от и между наследниците на П. М.: преживелият съпруг П. М. дарил на внучката си П. Д. (дъщеря на страните по делото) 4/6 ид.ч. от правото на собственост от апартамента на [улица], Н. М. дарила на сестра си А. М. собствената си 1/6 ид.ч. от апартамента на [улица], а А. М. продала на сестра си Н. М. недвижим имот нейна лична собственост - едноетажна жилищна сграда и дворно място, находящи се в [населено място],[жк], за сумата 73760 лв., която страните са заявили, че била платена напълно и в брой преди сключване на договора.
Установено е, че на 30. 05. 2002 г., с н.а. № 145/2002 г., А. Д., лично и като законен представител на дъщеря си П. Д., продала апартамента на [улица]за сумата 41000 щ.д., от които 36900 щ.д. платени в брой от купувача при подписване на договора, а останалите 4100 щ.д. – платими при предаване на владението върху апартамента, което е договорено да стане до 30. 06. 2002 г. На 30. 05. 2002 г., в „Уникредит Булбанк“ АД, е открита депозитна банкова сметка с титуляр А. Д., по която същата внесла на каса сумата 30000 щ.д., а на 27. 06. 2002 г. в същата банка е била открита друга депозитна сметка на името на А. Д., по която същата внесла на каса 4000 щ.д. На 12. 06. 2002 г., с н.а. № .... г., А. Д. купила процесния апартамент в [населено място],[жк], [улица], за сумата 40200 лева, платена на продавача напълно и в брой при подписване на договора. На 12. 06. 2002 г. депозитната сметка на А. Д. в „Уникредит Булбанк“ АД с наличност 30000 щ.д. била закрита, а сумата 30000 щ.д. изтеглена от същата в брой, на каса. Относно движенията по банковата сметка на А. Д. са представени следните доказателства: списък на движенията по банкова сметка в щатски долари в “Уникредит Булбанк” АД на А. П. Д. за периода от 30.05.2002 г. до 12.06.2002 г., справка за движения по депозитни сметки в щатски долари, писмо изх. № 0890-49-019963/23. 03. 2018 г. от „Уникредит Булбанк“ АД за откритите и закрити депозитни сметки на А. М. за периода 01. 01. 2002 г. – 31. 12. 2002 г., писмо изх. № 0890-49-030275/08.05.2018 г. от “Уникредит Булбанк” АД, отразяващо авоари в открити и закрити банкови сметки на А. П. за периода от 01.01.2000 г. - 31.12.2002 г.
Въззивното решение е неправилно.
Процесният апартамент е придобит през време на брака на А. Д. и Д. Д., на основание договор за покупко-продажба, в който като купувач е участвала само съпругата. Продажната цена в размер на 40200 лв. е платена напълно и в брой с парични средства от влога на единия съпруг (купувача А. Д.). Когато плащането е извършено от влог на единия съпруг при действието на Семейния кодекс от 1985 г. (отм.), по който съгласно чл. 19, ал. 1 паричните влогове се включват в обхвата на съпружеската имуществена общност, за да се обори презумпцията за съвместен принос по чл. 19, ал. 3 е необходимо да се установи произходът на средствата по влога и да се докаже, че другият съпруг няма принос при набиране на влога (решение № 168 от 30. 11. 2016 г. по гр. д. № 2411/2016 г. на ВКС, 2 г.о.). В случая е доказано, че съпругът Д. Д. не е имал никакъв принос при набиране на средствата по влога на А. Д.. Същите са получени от продажба на недвижим имот – апартамент, който е бил лична собственост на съпругата А. Д. и на дъщерята на страните П. Д., придобит от тях на основание договори за дарение и наследяване - А. Д. е придобила идеални части от продадения апартамент по наследство от майка си и по силата на договор за дарение, с който сестра й Н. М. й е прехвърлила безвъзмездно собствените си наследствени идеални части, а П. Д. е придобила идеални части от продадения апартамент на основание договор за дарение, сключен с дядо й П. К. М. (баща на А. Д.). След като произходът на вложените в придобиване на жилищния имот парични средства не е семеен – част от средствата са били лична собственост на съпругата А. Д. и част собственост на малолетната й дъщеря П. Д., като Д. Д. няма никакъв принос в набиране на средствата по влога (средствата са получени от продажба на недвижим имот, за придобиването на който Д. няма принос), върху процесния апартамент не е възникнала съпружеска имуществена общност между А. Д. и Д. Д..
Неоснователно е възражението на съделителя Д., че не е доказано по категоричен начин, че апартаментът е платен със средствата, получени от А. Д. и П. Д. от продажба на собствения им недвижим имот. Събраните по делото писмени доказателства и установените с тях обстоятелства, а именно: датите на сключване на разпоредителната и придобивната сделки (30. 05. 2002 г. и 12. 06. 2002 г.), уговорения в договора от 30. 05. 2002 г. начин плащане на продажната цена и условията за плащането й (36900 щ.д. в брой при подписване на договора и 4100 щ.д. при предаване на владението, но не по-късно от 30. 06. 2002 г.) и уговорения в договора от 12. 06. 2002 г. начин на плащане (40200 лв., платени напълно и в брой при подписване на договора), датата на откриване на банковите сметки на името на А. Д. и внесените по тях суми на каса, в брой (на 30. 05. 2002 г. внесени 30000 щ.д. на каса, в брой и на 27. 06. 2002 г. – 4000 щ.д. на каса, в брой), движението по първата сметка и закриването й - изтегляне на сумата 30000 щ.д. на 12. 06. 2002 г. и закриване на сметката, преценени в тяхната съвкупност и взаимна връзка едни с други, установяват, че средствата получени при продажба на апартамента, който е бил съсобствен между А. Д. и малолетната П. Д., са вложени при закупуване на процесния имот от съпругата-купувач А. Д..
След като върху процесния апартамент, придобит през време на брака на А. Д. и Д. Д., от А. Д., не е възникнала съпружеска имуществена общност, тъй като вложените в придобиването му средства нямат семеен произход, то с прекратяването на брака с развод Д. Д. не е получил идеална част от апартамента, не притежава дял от собствеността върху жилището и предявеният от него иск по чл. 34 ЗС срещу А. Д. е неоснователен.
Оплакването на жалбоподателката за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК, поради необоснованост на фактическите изводи и постановяването му в противоречие с чл. 21 СК /отм./ и чл. 34 ЗС е основателно.
Като неправилно, въззивното решение следва да бъде отменено. Тъй като не се налага повтарянето или извършването на нови съдопроизводствени действия и съгласно чл. 293 ГПК, спорът следва да бъде разрешен по същество от настоящата инстанция, като предявеният иск за делба бъде отхвърлен.
С оглед изхода на делото, ищецът Д. М. Д. следва да бъде осъден, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на ответницата по иска А. П. М. разноските по делото, направени при разглеждането му пред трите инстанции, които възлизат на 95 лв.: 40 лв. платена държавна такса за въззивната жалба, 30 лв. платена държавна такса за производството по чл. 288 ГПК и 25 лв. държавна такса за разглеждане на касационната жалба. Не следва да се присъжда сумата 1200 лв. адвокатско възнаграждение, уговорено в договор за правна защита и съдействие от 3. 10. 2017 г., тъй като не е доказано плащането на сумата в уговорения срок – до 3. 10. 2018 г. или след това, по посочената в договора банкова сметка на адвоката или в брой.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: