Върховен касационен съд

Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и осми октомври две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ

изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 140/2020 година

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Национална здравноосигурителна каса, [населено място] срещу решение № 2100 от 19.08.2019 г. по т. д. № 700/2019 г. на Софийски апелативен съд, потвърждаващо постановеното от Софийски градски съд, TO, VI-13 състав решение № 2226 от 07.11.2018 г. по т. д. № 400/2018 г., с което предявените от „Аджибадем Сити Клиник Многопрофилна Болница за Активно Лечение Токуда" ЕАД, [населено място] срещу НОЗК обективно съединени искове с правно основание чл. 79, an. 1 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД са уважени до размер на: сумата 2 572 300 лв. - възнаграждение за оказана болнична медицинска помощ по договор № 22-2513/27.02.2015г. над договорения лимит за периода м. март - м. август 2015 г., ведно със законната лихва, считано от 28.02.2018 г. до окончателното й изплащане; сумата 669 328, 04 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на горната сума за периода 01. 05. 2015 г. - 27. 02. 2018 г.; сумата 362 289. 60 лв., представляваща цена на вложени медицински изделия по договор № 22-2513/27.02.2015 г. над договорения лимит за периода м. март - м. август 2015 г., ведно със законната лихва, считано от 28. 02. 2018 г. до окончателното й изплащане; сумата от 95 062.32 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на горната сума за периода 01. 05. 2015 г. - 27. 02.

2018 г.; сумата 4 030 лв., представляваща цена за оказана болнична медицинска помощ по договор № 22-4829/27.02.2015 г. над договорения лимит за месец ноември 2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28. 02. 2018 г. до окончателното й изплащане; сумата 849.11 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на горната сума за периода 02. 02. 2016 г. - 27. 02. 2018 г.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно на всички основания, предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК, както и че е постановено в противоречие с решение № 2 от 22.02.2007 г. по к. д. № 12/2006 г. на Конституционния съд на РБ. Твърди, че при формиране на извода за дължимост на процесиите суми, представляващи цена на извършени надлимитни медицински дейности, решаващият състав не е съобразил установените в специалните нормативни актове императивни правила, касаещи разходване бюджета на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК); че не е отчел спецификите на процесиите договори като възникващи от смесен фактически състав, включващ административно-правни и гражданско-правни елементи; че е игнорирал нормативно и договорно предвидената възможност за увеличаване на стойностите по приложение № 2 към договора и липсата на доказателства за реализирането й; че неправилно е тълкувал чл. 5 от договорите досежно поетото задължение за осигуряване на 24 часова болнична помощ без ограничение относно приема на пациенти. В касационната жалба е релевирано изрично оплакване и за допуснато процесуално нарушение от страна на въззивния съд, изразяващо се в липсата на обсъждане на заявените във въззивната жалба доводи и възражения.
Като обосноваващи допускане на касационното обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. Какъв е характерът на процесиите договори за осъществяване и заплащане на медицинска дейност, сключени между изпълнителите на болнична медицинска помощ и НОЗК; 2. Дължи ли заплащане НОЗК за действително извършени и отчетени медицински дейности за процесния период, които надхвърлят договорените определени стойности в приложение № 2 към договорите, сключени между изпълнителите на болнична медицинска помощ и НОЗК; 3. Следва ли въззивният съд да се съобрази безусловно с решение на Конституционния съд, с което е прието, че правата на гражданите по чл. 52 от КРБ не са неограничени; 4. Следва ли въззивният съд да се произнесе по всички доводи и оплаквания във въззивната жалба, както и да съобрази всички представени по делото доказателства".
По отношение на първите два въпроса се поддържа, че решаването им е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК); за третия въпрос е заявено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК - противоречие с решение № 2 от 22.07.2007 г. по Конституционно дело № 12 от 2006 г. по описа на КС на РБ, а по отношение на последния въпрос е заявено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с доводи за разрешаването му в противоречие с решение № 34 от 23.03.2019 г. по гр. д. № 1694/2018 г. на ВКС и с Тълкувателно решение № 1 от 09.12.2013 г. на ОСГТК на
вкс.
Ответникът по касация - „Аджибадем Сити Клиник Многопрофилна Болница за Активно Лечение Токуда" ЕАД, [населено място] - моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение по съображения, изложени в писмен отговор от 27.12.2019 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса. Същата обаче е частично недопустима на основание чл. 280, ал. 3 ГПК. С оглед обстоятелството, че цената на обективно съединения иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД за присъждане на сумата 4 030 лв. за оказана болнична медицинска помощ по договор № 22-4829/27.02.2015 г. и на акцесорния иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 849.11 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на горната сума за периода 02. 02. 2016 г. - 27. 02. 2018 г., са под установения в закона минимален размер 20 000 лв. за търговските дела, каквото е и настоящото, въззивното решение не подлежи на касационен контрол. Ето защо, по отношение на тези искове касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане.
По касационната жалба в допустимата й част: В обжалваното въззивно решение е прието за безспорно установено, че: Между страните по делото (ответникът с предишно наименование „МБАЛ Токуда Болница София" АД) е сключен договор № 22-2513/27.02.2015 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, изменен с анекс от 07. 04. 2015 г., по силата на който ищецът като изпълнител се е задължил да оказва болнична медицинска помощ по изрично посочени клинични пътеки, а ответи и кът-възложител е поел задължение да заплаща дейностите по договора съгласно ПМС № 94/2014 г. и договор № РД-НС-01-2/29.12.2014 г. при условията, в сроковете и по реда, определени в Методиката за заплащане на дейностите в болничната медицинска помощ по Приложение № 2 към чл. 2 на ПМС № 94/2014 г.; През процесния период м. март - м. август 2015 г. лечебното заведение е предоставило здравни услуги по клинични пътеки над договорените стойности, като не е формирало списък на чакащите и стойността на тези услуги съответства на претендираните в процеса 2 572 300 лв.; Сумата се претендира за предоставени здравни услуги, които са извън утвърдените обеми и които не са предоговорени съгласно посочения в договора механизъм за това; При предоставените надлимитни здравни услуги са вложени и предвидените за съответните изпълнени клинични пътеки медицински изделия, възлизащи на общата сума от 362 289. 60 лв.; Тези суми не са заплатени от ответника.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което предявените искове от „Аджибадем Сити Клиник Многопрофилна Болница за Активно Лечение Токуда" ЕАД с правно основание чл. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД против НЗОК са уважени частично, въззивният състав е приел, че: Съгласно чл. 52 от Конституцията на РБ гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон; Съгласно чл. 2, чл. 4 и чл. 35 330 на задължително здравнооситурените лица, които не са страна по договорите, сключени между НЗОК и съответното лечебно заведение, е предоставен не само пакет от здравни дейности, гарантиран от бюджета на НЗОК, но и свободен избор на изпълнител на тези дейности, като НЗОК е длъжна да заплаща всички дейности в обхвата на този пакет на избрания от здравно осигуреното лице изпълнител.
Според въззивния съд, за ищеца, като изпълнител на болнична медицинска помощ, не съществува правна възможност, в рамките на гарантирания здравен пакет, да откаже предоставянето на медицинска помощ на здравноосигурени лица, вкл. и на основание изчерпване на лимитирания бюджет; Превишавайки установените лимити, болницата не е допуснала неизпълнение на договора и не е надхвърлила обема на възложената работа, доколкото на здравноосигуреното лице е безусловно признато от закона правото на свободен избор на изпълнител на болнична помощ; В индивидуалния договор не е предвидена възможност при изчерпване на предварително определените стойности лечебното заведение да преустанови извършването на съответни дейности, а напротив - в чл. 5 от същия болницата е поела задължението да осигурява непрекъснато договорената медицинска помощ, без да й е поставено ограничение на приема съобразно лимитите; Доколкото обемите и стойността на болничната медицинска помощ са прогнозни и е възможно тяхното надхвърляне, в бюджета на НЗОК се предвижда резерв за заплащане на непредвидени и неотложни разходи, в каквато насока е и чл. 4 ЗБНЗОК за 2015 г. , като решенията за коригиране на стойностите и използване на средствата от резерва, следва да се вземат от Надзорния съвет на НЗОК.
Въззивното решение е подписано с особено мнение от докладчика по делото, в което подробно е мотивирано становището му за неоснователност на претенциите. Изложени са съображения, че от правото на здравноосигурените лица на достъп до здравеопазване не следва, че НЗОК отговаря в неограничен размер за заплащане на всички дейности, изпълнени от съответното лечебно заведение по оказване на медицинска помощ, а че отговорността й е ограничена от обективна страна до дейностите, включени в пакета, определен от НЗОК и стойностно - до обема, уговорен с изпълнителя на здравната дейност.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Съгласно задължителните указания в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая тези изисквания не са изпълнени.
Поставените от касатора въпроси не могат да бъдат преценени като обуславящи за изхода на делото в смисъла, разяснен в тълкувателния акт. По отношение на първия въпрос този извод произтича от обстоятелството, че мотивите на обжалваното решение изобщо не съдържат произнасяне по него - въззивният съд не е обсъждал характера на сключените между страните договори и не е формирал изводите си на тази основа. Отсъствието на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК по отношение на втория въпрос следва от това, че същият е относим към правилността на атакуваното решение. Дали подлежат на заплащане извършените от лечебното заведение надлимитни дейности, представлява всъщност въпрос за основателността на предявените искове и отговорът му предполага проверка на правилността на направените от въззивния съд правни изводи. Неудовлетворяващ общото изискване за достъп до касация е и третият въпрос в изложението. От мотивите на акта се установява, че решаващият състав на Софийски апелативен съд не е приел, че правото на задължително здравно осигуряване гарантира неограничен достъп на гражданите до медицинска помощ и безплатно ползване на медицинско обслужване. Следователно, въпросът, свързан с приложимостта на чл. 52 от Конституцията на РБ, е поставен хипотетично. Що се отнася до последния въпрос, по своето естество същият представлява оплакване за допуснато процесуално нарушение, което е предмет на самия касационен контрол, но не и основание за допускането му. Освен това, не може да се счете, че при решаването на този въпрос въззивният съд се е отклонил от цитираната от касатора практика - задължителна и казуална.
На последно място, като неоснователно следва да бъде преценено заявеното от касатора искане по чл. 292 ГПК. Общото събрание на Гражданска и/или Търговска колегия на ВКС може да бъде сезирано за постановяване на тълкувателно решение, когато поставените въпроси се разрешават противоречиво от състави на Върховен касационен съд, но не и при констатирано противоречие в актове на други съдилища, на каквито именно се позовава касаторът.
Независимо от този изход на делото, поради липса на заявено искане от ответника по касация за присъждане на разноски, не следва да бъде обсъждана дължимостта на такива.

Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба на Национална здравноосигурителна каса, [населено място] срещу решение № 2100 от 19.08.2019 г. по т. д. № 700/2019 г. на Софийски апелативен съд в частта по отношение на иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД за сумата 4 030 лв., представляваща цена за оказана болнична медицинска помощ по договор № 22-4829/27.02.2015 г. над договорения лимит за месец ноември 2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28. 02. 2018 г. до окончателното й изплащане и на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 849.11 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на горната сума за периода 02. 02. 2016 г. - 27. 02. 2018 г.
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 2100 от 19.08.2019 г. по т. д. № 700/2019 г. на Софийски апелативен съд в останалата обжалвана част.

В частта, с която касационната жалба се оставя без разглеждане, настоящото определение може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на ВКС, Търговска колегия в едноседмичен срок от връчване на препис на страните.