Върховен касационен съд

2


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното заседание на двадесет и осми септември две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
АННА БАЕВА


при участието на секретаря София Симеонова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 903 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Сдружение „Ловно рибарско сдружение Сокол” срещу решение № 298 от 16.12.2019г. по в.т.д. № 228 / 2019г. на Апелативен съд – Велико Търново, с което е потвърдено решение № 129/04.04.2019г. по т.д. № 241/2018г. на Окръжен съд – Велико Търново, с което на основание чл.124, ал. 1 ГПК, по исковете на Сдружение „Ловно рибарско дружество – Павликени“ срещу Сдружение „Ловно рибарско сдружение – Сокол“, [населено място], и ТП ДГС „Болярка“ – Велико Търново, е признато за установено, че: 1/ ищецът е носител на правото по чл.30 ЗЛОД да поддържа заявената пред ТП ДГС „Болярка“ – Велико Търново регистрация на ловната дружина в [населено място] река като свой член; 2/ СЛРС-Сокол не е носител на правото да регистрира ловната дружина в [населено място] река като свой член и 3/ С.-Павликени има право да стопанисва и ползва дивеча в Ловно стопанство район – Бяла река, като в полза на ищеца са присъдени разноските по делото.
Касаторът, СЛРС-Сокол твърди, че въззивното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи, че неправилно съдът е приел, че клаузите на чл.34, ал.2 и чл.32, ал.5 от устава на С. – Павликени, предвиждащи, че общото събрание на ловната дружина може да се свика само от УС на сдружението и че решението на дружината влиза в сила само, ако е утвърдено от УС на сдружението, не са нищожни като противоречащи на закона – чл.21, ал.1 ЗЮЛНЦ, чл.30 ЗЛОД и чл.40 от Конституцията на Р България. Счита за незаконосъобразен и извода на решаващия състав, че ЛРД „Бяла река“ не притежава правосубектност и няма право сама да свика и проведе собственото си общо събрание, в това число и да вземе решение за преместването си от едно сдружение в друго, като касаторът се позовава единствено на решението от ОС на ЛРД „Бяла река“ от 19.05.2018г. /а не на решение от 17.03.2018г./, въз основа на което се твърди, че ловната дружина е прекратила членството си в С.-Павликени и се е преместила в СЛРС-Сокол. Поддържа се, че от доказателствата по делото се установява, че ЛРД „Бяла река“ е спазила разпоредбите на устава на С.-Павликени относно свикването и провеждането на общото събрание – кворум и мнозинство. В тази насока се сочи, че лицата Й. Й., И. И. и Е. И. са имали право да участват в ОС на дружината на 19.05.2018г., тъй като не са били законосъобразно лишени от членство с решение на УС на сдружението от 15.05.2018г., като решението за лишаване от членство за срок от 2 години не е било влязло в сила, тъй като подлежи на обжалване в 14-дневен срок от вземането му съгласно чл.25, ал.7 от устава, като според чл.25, ал.8 от устава, решенията на сдружението влизат в сила след изтичане на срока за обжалването им, от когато се счита и прекратено членството, съгласно чл.19, ал.3 от устава. Твърди се, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, тъй като не е изследвал и не се е произнесъл по въпроса относно законосъобразността на членския състав на ОС на ЛРД „Бяла река“ за взетото на 19.05.2018г. решение въз основа на общия брой на членовете на дружината и необходимия брой лица за кворума и мнозинството. Претендира присъждане на направените разноски за всички инстанции,като представя списък по чл.80 ГПК.
Ответникът по жалбата и ищец по делото, Сдружение „Ловно рибарско дружество „Павликени“, в подробен писмен отговор излага съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване на решението и за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски, като прилага списък по чл.80 ГПК.
Ответникът по жалбата и по исковете ТП ДГС „Болярка“ – Велико Търново не взема становище по жалбата.
С определение по чл.288 ГПК е допуснато, на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК, касационно обжалване по правните въпроси: „1/ Има ли право ловна дружина да вземе решение за преместването си от едно ловно сдружение в друго и да свика и проведе собственото си общо събрание при спазване на разпоредбите, предвидени в Устава на ловното сдружение, в което членува?; 2/ Необходимо ли е одобрението на Управителния съвет на ловното сдружение, за да породи действие решението на Общото събрание на ловната дружина за прекратяване на членуването в ловното сдружение и за преминаване на дружината към друго ловно сдружение?“
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
От фактическа страна апелативният съд е приел за установено следното:
С договор № 25 от 07.08.2009г. между Държавно горско стопанство Болярка- [населено място] и Сдружение „Ловно рибарско дружество - Павликени“, със срок на действие до 06.08.2024г., на сдружението е предоставено стопанисването и ползването на редица ловно стопански райони, между които и района на Бяла река, тъй като към момента на сключване на договора Ловно рибарска дружина - [населено място] река е член на С. - Павликени.
Видно от протокола от проведено Общо събрание на 11.05.2018г. на С. – [населено място], на него е взето решение за приемане на ЛРД - [населено място] река в сдружението без встъпителен членски внос.
По делото е представен и протокол за проведено Общо събрание на ЛРД - [населено място] река на 19.05.2018г. в [населено място], в който е посочен дневен ред с. т. 1 „Вземане на решение за преместване на ЛРД - [населено място] река в СЛРС–Сокол, [населено място]. В протокола е отразено, че при проведеното гласуване по т. 1 от дневния ред 19 души са гласували „за“, а 9 души са били „против“. Протоколът е подписан от Й. Й. – председател на ОС; И. И. – председател на ЛРД - [населено място] река и Е. И. - протоколчик, като подписите са нотариално заверени. Приложен е и списък на присъствалите на Общото събрание, гласували за преместване на ловната дружина. Решаващият състав е приел, че свидетелите установяват, че за събранието от 19.05.2018г. членовете на дружината са получили писмени покани. От показанията на свидетелите се потвърждава, че Общото събрание от 19.05.2018г. е било ръководено от И. И. – председател на ЛРД - [населено място] река; Й. Й. и Е. И.. Въз основа на свидетелските показания е установено още, че преди започване на събранието св. П. П., като представител на С. - [населено място], предупредил присъстващите, че тримата човека, които ръководят събранието, са лишени от членство за 2 години, но В. П., член на ЛРД, заявил, че това не интересува присъстващите и събранието било проведено. Членовете на дружината, които са от [населено място], гласували за преминаване на дружината към СЛРС – [населено място]. Тези, които са от ЛРД - [населено място] река, единодушно заявили несъгласие с преминаване на дружината към СЛРС- [населено място], но били по-малко на брой. По делото е представено и решение от 17.05.2018г. на УС на С. - [населено място], с което е наложено наказание „лишаване от членство за 2 години” на Й. Й., И. И. и Е. И..
С решение от 08.06.2018г. на УС на С. - [населено място] е свикано Общо събрание на ЛРД - [населено място] река за 25.06.2018г. в [населено място] река, в Ловния клуб, от 13 часа, и е определен начин на уведомяване чрез покана, залепена на кметството на [населено място] река, на читалището в [населено място] и на таблото за обяви на дружеството. Представени са като доказателства: покана за събранието, протоколи за разгласа и протокол за проведено ОС на ЛРД - [населено място] река на 25.06.2018г., на което по т.3 от дневния ред е взето решение ЛРД - [населено място] река да не преминава към СЛРС – [населено място]. Според свидетелите, за събранието от 25.06.2018г. са получили писмени покани и имало разлепени обявления в селата Бяла река и Горско К., като събранието било за избор на ново ръководство на ЛРД - [населено място] река и за приемане на нови членове. Свидетеля П. П. също сочи, че това събрание е било свикано от УС на С. - [населено място], за да се избере ръководство на ЛРД - [населено място] река, тъй като предишното ръководство било освободено.
В администрацията на С. - [населено място] не са постъпвали индивидуални заявления от членове на ЛРД - [населено място] река за прекратяване на членството им в това сдружение. УС на С. - [населено място] е одобрил взетите решения на ОС от 25.06.2018г., като протоколът е бил изпратен на ТП на ДГС-гр. Велико Търново. УС на С. - [населено място], не е одобрявал протокола от събранието на 19.05.2018г.
Въз основа на така установената фактическа обстановка, апелативният съд е счел, че свикването на общо събрание на ЛРД - [населено място] река на 19.05.2018г. е в нарушение на ЗЮЛНЦ и устава на Ловно рибарско дружество - [населено място], поради което е незаконосъобразно взетото на него решение за преминаване на ЛРД - [населено място] река от Ловно рибарско дружество - [населено място] към Ловно рибарско сдружение „Сокол“.
Посочено е, че възражението на жалбоподателя за нищожност на клаузите на устава на С. - [населено място] относно свикването на ОС на ловната дружина само от Управителния съвет на сдружението и задължително одобряване на взетото решение на ОС от същия УС, е неоснователно, тъй като тези клаузи възпроизвеждат разпоредбите на чл.26 от ЗЮЛНЦ и чл.30 от Закона за лова и опазване на дивеча, които правни норми са императивни.Съгласно чл.26 ал.1 от ЗЮЛНЦ, общото събрание се свиква от управителния съвет по негова инициатива или по искане на една трета от членовете на сдружението. Ако в последния случай УС в двуседмичен срок не отправи писмено покана за свикване на ОС, то се свиква от съда по седалището на сдружението по писмено искане на заинтересованите членове или натоварено от тях лице. Според чл.26 ал.2 от ЗЮЛНЦ поканата трябва да съдържа дневния ред, датата, часа и мястото на провеждане на ОС и по чия инициатива то се свиква. Съгласно чл.26 ал.3 ЗЮЛНЦ, ако друго не е предвидено в устава, поканата се обявява в регистъра на ЮЛНЦ, воден от Агенцията по вписванията и се поставя на мястото за обявления в сградата, в която се намира управлението на сдружението, най-малко един месец преди насрочения ден. Посочено е, че в случая тези законови изисквания за иницииране на събранието, както и връчване и поставяне на покана с дневния ред на събранието, не са спазени при провеждане на общото събрание на ловната дружина на 19.05.2018г. Това са изисквания и на чл.34, ал.2 и чл.34, ал.5 от устава, който е бил в сила към датите на провеждане на посочените общи събрания, респективно на чл.28, ал.2 и чл.28, ал.5 от сега действащия устав на сдружението.
Аргумент за незаконосъобразност на взетото решение на ОС за преминаване на ЛРД-с. Бяла река към Ловно рибарско сдружение „Сокол“ апелативният съд е извел и въз онова на тълкуване на разпоредбите на чл.29 и на чл.30 от Закона за лова и опазване на дивеча. Съгласно чл.29 от ЗЛОД, ловната дружина обединява най-малко 20 ловци, български граждани, придобили право на лов; в един ловно стопански район може да има само една ловна дружина и един ловец може да членува само в една ловна дружина. Според чл.30 ал.1 ЗЛОД, ловците, обединени в ловни дружини, учредяват ловно сдружение на територията на едно или повече държавни горски стопанства с цел възпроизводство, стопанисване, опазване и ползване на дивеча, а те от своя страна учредяват национално ловно сдружение. Съгласно чл.30 ал.2 ЗЛОД, ловното сдружение ръководи и организира дейността на дружините. Член 30 ал.3 ЗЛОД предвижда, че ловните сдружения регистрират ловните дружини в държавните горски стопанства като представят списъци на ловците и протоколи от общите събрания с решение за избор на председател и ръководство на ловната дружина. Според чл.30 ал.5 ЗЛОД ловните сдружения са юридически лица по смисъла на ЗЮЛНЦ, а съгласно чл.30 ал.6 ЗЛОД една ловна дружина може да учредява, съответно да членува, само в едно ловно сдружение. Въз основа на разпоредбите на чл.30 ЗЛОД е направен извод, че ловната дружина е част от сдружението, не е самостоятелно юридическо лице, но обединява ловците, които стопанисват и опазват дивеча в даден ловно-стопански район, и може да провежда общи събрания. Членственото правоотношение обаче е между ловеца и ловното сдружение, като уставът на сдружението урежда функционирането на дружината и членственото правоотношение ловец-сдружение, който извод следва от разпоредбата на чл.29, ал.10 ППЗЛОД. След като членовете на сдружението са самите ловци, обединени в дружина, преминаването на дружината може да стане само, ако е възникнало членствено правоотношение на ловците с новото сдружение. Следователно докато ловците са членове на дружината и не са предприети действия по прекратяване на членството им, ОС на ловната дружина не е компетентно да решава преминаване в друго сдружение.
Въз основа на изложеното, съдът е заключил, че в случая ОС на ЛРД-Бяла река не е приело валидно решение за преминаване на дружината към СЛРС Сокол-С., тъй като, ОС не е свикано по предвидения в закона и устава ред и в С.-Павликени не са постъпвали нарочни заявления от членовете на сдружението, и по-конкретно от членовете на ЛРД- [населено място] река, за прекратяване на членственото правоотношение. С оглед на това е прието, че не е доказано заявено и възникнало членствено правоотношение между членовете на ЛРД – [населено място] река и СЛРС-С.,доколкото няма решение, което да има правно действие, за преминаване на ЛРД - [населено място] река от С.-гр. Павликени. към СЛРС-гр. С..

По въпросите, по които е допуснато касационното обжалване:
Ловната дружина, видно от разпоредбите на чл.29 и чл.30, ал.4, т.2 ЗЛОД, е обединение на поне 20 ловци (български граждани, придобили право на лов) за стопанисване на един ловностопански район, която, въпреки че не е правен субект, може по силата на закона да провежда общи събрания на членовете на дружината, от чиято компетентност е и избора на председател и ръководство на ловната дружина. Съгласно чл.30, ал.1 ЗЛОД и чл.27 ППЗЛОД, ловците (лица по чл.29 ЗЛОД), обединени в ловни дружини (две или повече) вземат решение за учредяване на ловно сдружение на територията на едно или повече от едно съседно държавно горско стопанство и/или държавно ловно стопанство с цел осъществяването на дейности, свързани с възпроизводството, стопанисването, опазването и ползването на дивеча. Решението за учредяване на ловното сдружение (ЮЛ по ЗЮЛНЦ- чл.30, ал. 5 ЗЛОД) се взема от общите събрания на ловните дружини, при изискуем кворум от повече от 1/2 от всички регистрирани членове на съответната дружина и при формиране на обикновено мнозинство от присъстващите членове на дружината - чл.27, ал.2 и 3 ППЗЛОД,. Видно от чл.29, ал.10 ППЗЛОД, в правомощията на общото събрание на ловната дружина е и вземането на решение за преминаването й в друго сдружение. Според посочената разпоредба, условие решението на общото събрание на ловната дружина за преместване в друго ловно сдружение да породи действие е вземане на решение от ръководния орган на ловното сдружение, в което дружината преминава, за приемането й, независимо от поредността на вземане на двете решения Това е в съответствие и с изискването на чл.30, ал.6 ЗЛОД, че една ловна дружина може да учредява, съответно членува, само в едно ловно сдружение, което ръководи и организира дейността й по възпроизводството, стопанисването, опазването и ползването на дивеча в ловностопански район на дружината – чл.30, ал.2 ЗЛОД.
От очертаната по-горе правна рамка е видно, че ловната дружина, въпреки че не притежава пълна правосубектност, има свое ръководство и общо събрание, различни от тези на ловното сдружение, в което членува, и независимо, че членственото правоотношение е между всеки от ловците в дружината и сдружението, а не между тях и дружината или между нея и сдружението (правоотношение може да възникне само между два правни субекта), както възникването, така и прекратяването на това правоотношение при смяна на сдружението от дружината става въз основа на решение на общото събрание на ловната дружина, в която ловецът членува, а не по волята на отделния й член. Това произтича и от факта, че условие лицето по чл.29 ЗЛОД да членува в ловно сдружение е това лице да е част от ловна дружина в него (задължителни структурни звена на ловното сдружение са ловните дружини), поради което решението на общото събрание на дружината му за смяна на сдружението, ако е валидно прието, обвързва члена й. Ако той не е съгласен с преместването на дружината в друго ловно сдружение, предвид принципа на свобода на сдружаването, същият може да напусне дружината и да се присъедини към друга дружина от сдружението, в което до този момент е членувало. С оглед изложените съображения, настоящият състав на ВКС приема, че правното основание за прекратяване на членственото правоотношение между члена на дружината и сдружението, при валидно взето решение от общото събрание на дружината за преместване в друго ловно сдружение, е именно това решение, а не изявена за това воля от лицето по чл.29 ЗЛОД, но при условие, че има и решение на ръководството на другото сдружение за приемане на дружината.
В постановеното по реда на чл.290 ГПК решение № 249/18.01.2017г. по т.д. № 2920/2015г. на II т.о. на ВКС, чийто разрешения напълно се споделят от настоящия състав, е пояснено, че начинът на свикване и провеждане на общото събрание на членовете на ловната дружина, начинът и мнозинството за вземане на решение на членовете на ловната дружина за прекратяване на членуването в съответното ловно сдружение и вземане на решение за членуване в друго ловно сдружение не са уредени в разпоредбите на ЗЛОД и ППЗЛОД. Прието е, че с оглед обстоятелството, че лицата по чл. 29 ЗЛОД, обединени в ловни дружини, са приели устава при учредяване на ловното сдружение, свикването и провеждането на общото събрание на членовете на ловната дружина и мнозинството за вземане на решение за прекратяване на членуването в сдружението и преминаването на дружината в друго ловно сдружение следва да се извършат при спазване на разпоредбите на устава на сдружението относно провеждането на общо събрание на ловната дружина. Посочено е, че разпоредбата на чл. 27 ППЗЛОД намира приложение по аналогия в хипотезата, в която уставът не урежда мнозинството за приемане на това решение.
От друга страна, следва да се има предвид, че при вземане на решение за преместване на дружината в друго ловно сдружение, е налице колизия на интересите между сдружението и ловната дружина, която е част от него, предвид негативната за досегашното сдружение правна последица от това – лишаването му от правото да стопанисва и ползва дивеча от ловностопанския район на ловната дружина. Последната има собствени органи, различни от тези на сдружението, което обезпечава възможността й да упражни правото си на преместване. Ето защо, свикването и провеждането на общото събрание на ловната дружина с дневен ред преминаването й в друго ловно сдружение следва да се извърши от нейните органи. Ако уставът на сдружението и в тази хипотеза установява правомощия на негови органи за свикване и провеждане на общото събрание на дружината, тези уставни клаузи ще са неприложими, поради противоречието им с императивните норми на ЗЛОД и ППЗЛОД, предвиждащи, от една страна, че дружината има собствено ръководство, и от друга страна, че ловното сдружение ръководи и организира дейността на ловната дружина само по възпроизводството, стопанисването, опазването и ползването на дивеча, но не дейността й по вземане на решение за смяна на сдружението. Да се приеме противното, би означавало да няма каквито и да било гаранции за свикване и провеждане на общо събрание на ловната дружина с дневен ред преминаване в друго ловно сдружение, предвид очертаната колизия на интереси, а от там и до невъзможност на практика да бъде упражнено установеното от закона право на ловната дружина на избор на ловно сдружение, в което да участва, каквато не е целта на закона. На още по-голямо основание, условие да произведе действие решението на общото събрание на ловната дружина за преминаването й към друго ловно сдружение не може да бъде одобряването му от Управителния съвет на ловното сдружение. Нещо повече, фактическият състав на преминаване на една ловна дружина от едно в друго ловно сдружение е изрично очертан в ЗЛОД и ППЗЛОД с императивни норми и включва единствено вземането на решение за това от ловната дружина и на решение от ръководния орган на ловното сдружение, в което дружината преминава, за приемането й. С оглед на това, с устава на ловното сдружение не може да се въвеждат допълнителни изисквания, за да произведе действие решението на общото събрание на ловната дружина за преминаване в друго ловно сдружение, като такива клаузи, като противоречащи на повелителна правна норма, са нищожни.
Предвид изложените съображения, настоящият състав на ВКС дава следните отговори на поставените правни въпроси: „Ловната дружина има право да вземе решение за преместването си от едно ловно сдружение в друго като свика чрез ръководството си и проведе собственото си общо събрание при спазване на разпоредбите, предвидени в устава на ловното сдружение, в което членува, доколкото те не противоречат на ЗЛОД и ППЗЛОД. За да породи действие решението на Общото събрание на ловната дружина за преминаването й към друго ловно сдружение, не е необходимо одобрение на Управителния съвет на ловното сдружение (вкл. когато устава на сдружението предвижда това), а решение за приемането й от ръководния орган на ловното сдружение, в което дружината преминава.“

По основателността на касационната жалба:
В случая, действащият към момента на провеждане на събранието на ловната дружина на 19.05.2018г. устав на ловното сдружение, съдържа следните клаузи, свързани със свикване и провеждане на Общо събрание на ловна дружина: Първо, свикването на общото събрание на дружината се извършва с решение на Управителния съвет на сдружението или по искане на 1/3 от членовете на дружината, депозирано в УС на сдружението – чл.34, ал.1. Второ, поканата за ОС трябва да съдържа дневен ред, дата, час и място на провеждане и по чия инициатива се свиква, като тя се отправя най-малко две седмици преди насрочения ден, като членовете се известяват по ред и начин, определен от УС на сдружението - чл.34, ал.3. Трето, кворумът за провеждане на общото събрание на дружината е повече от Ѕ от всички членове на дружината, удостоверили присъствието си с подпис в списъка на дружината, като при липса на кворум, събранието се отлага с един час и се провежда на същото място със същия дневен ред, независимо колко членове са се явили- чл.34, ал.4. Четвърто, решенията на общото събрание на дружината се вземат с обикновено мнозинство от присъстващите, като решенията на общото събрание на дружината влизат в сила след утвърждаване от УС на сдружението. Според чл. 35, ал.1 и чл.34, ал.6, т.2 от устава на сдружението, ръководството на дружината се състои от председател (който представлява дружината), секретар – касиер и членове /от 3 до 7 души/, и контролен съвет от 3-ма члена, които се избират от общото събрание на дружината с обикновено мнозинство от присъстващите за четиригодишен мандат.
Предвид дадените отговори на правните въпроси, по които е допуснато касационното обжалване, незаконосъобразни са изводите на апелативния съд: 1/ за приложение на клаузите на устава на С. - [населено място] за свикване на ОС на ловната дружина с дневен ред преместване в друго ловно сдружение от Управителния съвет на сдружението (вместо от органите на дружината) и за задължително одобряване на взетото решение на ОС от същия УС и 2/ за необходимост от нарочни изявления на всеки от членовете на ловната дружина за прекратяване на членственото им правоотношение с ловното сдружение, като условие решението на ловната дружина да вземе решение за преминаване в друго ловно сдружение. Неправилно е прието от въззивната инстанция и, че поканата за събранието, на основание чл.26, ал.3 ЗЮЛНЦ, следва да бъде обявена 1 месец преди насрочения ден чрез обявяване на поканата в Агенцията по вписванията и поставяне на обявление в сградата, в която е управлението на сдружението, доколкото уставът на сдружението, приет от членовете на дружината, предвижда за това по-кратък срок - двуседмичен преди насрочения ден, и по същество въвежда правилото начина на връчване на поканите да се определя от органа, който го свиква. От данните, съдържащи се в протокола от 17.05.2018г. на Управителния съвет на ищцовото сдружение „ЛРД Павликени“, се установява, че на 30.04.2018г. председателят на ЛРД „Бяла река“ И. И. е предприел действия за свикване на общо събрание на ловната дружина на 19.05.2018г., като в поканата е включена точка в дневния ред „Вземане на решение за преместване на ЛРД „Бяла река“ в сдружение „Сокол“, [населено място]“ и е изготвен списък на членовете на дружината. С оглед на това, следва да се приеме, че са изпълнени изискванията на чл.34, ал.3 от устава на ловното сдружение – ищец относно изискуемото съдържание на поканата и отправянето й две седмици преди насрочения ден, като показанията на свидетелите на ищеца също потвърждават изпращането и получаването на поканите /по поща и фейсбук/. Доколкото действията по свикване на общото събрание на дружината са предприети от председателя на ловната дружина като нейн орган преди вземане на решение от УС на сдружението – ищец на 17.05.2018г. за лишаването му от членство за срок от 2 години, това решение е неотносимо към процедурата по свикване на събранието и не може да се отрази на нейната валидност. Предвид горното, незаконосъобразен е изводът на въззивният състав, че е налице нарушение на изискванията за иницииране на събранието и за оповестяване на поканата.
Решението за преминаване на ЛРД „Бяла река“ в ответното ловно сдружение е взето от общото й събрание при спазване на изискуемия, според устава на ищцовото сдружение, кворум и мнозинство. Съгласно представения списък на ловната дружина, при 31 редовни члена, присъствали на събранието са 28 (повече от Ѕ от всички членове и присъствието им е удостоверено с подпис), като при гласували 19 от тях за преместването на дружината и 9 члена – против, решението е прието с необходимото обикновено мнозинство от присъстващите. Изискуемият кворум и мнозинство се достигат независимо дали в събранието участват и гласуват трима от членовете, на които два дни преди събранието УС на сдружението е наложило наказание лишаване от членство за повече от две години, поради което е безпредметно обсъждането на въпроса, от кой момент наказанието произвежда действие.
С оглед валидно взетите решения от 19.05.2018г. от ОС на ЛРД „Бяла река“ за преминаване на ловната дружина в ответното сдружение „Сокол“ и от 11.05.2018г. на ръководството на сдружение „Сокол“ за приемане на ЛРД „Бяла река“, за ловното сдружение – ответник по исковете, е възникнало правото по чл.30, ал.3 от ЗЛОД да регистрира ЛРД „Бяла река“ и в същото време се е погасило аналогичното право на сдружението – ищец, в което дружината е членувала до този момент. Вследствие на това, на основание чл.31, ал.4, ТП ДГС „Болярка“ – Велико Търново, след покана и отказ на ищеца за подписване на допълнително споразумение по чл.29, ал.10 от ППЗЛОД към договора по чл.29, ал.8 ППЗЛОД (№ 25 от 07.08.2009г.), е упражнило надлежно на 26.09.2018г. правото си на едностранно прекратяване на сключения с ищцовото сдружение договор в частта относно ловностопанския район на ловна дружина „Бяла река“, поради което правото да стопанисва и ползва дивеча в този ловностопанския район не принадлежи на ищеца.
Предвид гореизложеното, предявените искове по чл.124, ал.1 ГПК са неоснователни, поради което обжалваното решение следва да бъде отменено като незаконосъобразно и исковете – отхвърлени.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК, в полза на касатора, следва да се присъдят направените от него за всички инстанции разноски в размер общо на 2055 лева.
Водим от горното, на основание чл.293, ал.2, вр. чл.281, т.3 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение,
ОТМЕНЯ решение № 298 от 16.12.2019г. по в.т.д. № 228 / 2019г. на Апелативен съд – Велико Търново и потвърденото с него решение № 129/04.04.2019г. по т.д. № 241/2018г. на Окръжен съд – Велико Търново.
ОТХВЪРЛЯ предявените по чл.124 ал.1 ГПК искове от Сдружение „Ловно рибарско дружество – Павликени“, ЕИК[ЕИК], срещу Сдружение „Ловно рибарско сдружение – Сокол“, [населено място], ЕИК[ЕИК], и ТП ДГС „Болярка“ – Велико Търново, ЕИК 2016168050117, за признаване за установено, че: 1/ Сдружение „Ловно рибарско дружество – Павликени“ е носител на правото по чл.30 ЗЛОД да поддържа заявената пред ТП ДГС „Болярка“ – Велико Търново регистрация на ЛРД „Бяла река“ като свой член; 2/ СЛРС-Сокол не е носител на правото да регистрира ловната дружина в [населено място] река като свой член и 3/ С.-Павликени има право да стопанисва и ползва дивеча в ловностопански район „Бяла река“.
ОСЪЖДА Сдружение „Ловно рибарско дружество – Павликени“, ЕИК[ЕИК], да заплати на Сдружение „Ловно рибарско сдружение – Сокол“, [населено място], ЕИК[ЕИК], разноски за всички инстанции в размер общо на 2055 лева.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.