Върховен касационен съд

Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на единадесети май две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател: ПЛАМЕН СТОЕВ
Членове: ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
РОЗИНЕЛА ЯНЧЕВА

при участието на секретаря Славия Тодорова, като изслуша докладваното от съдия Янчева гр. дело № 3592 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 - чл. 293 ГПК.
Делото е образувано по касационна жалба вх. № 264674/19.07.2021 г., подадена от „Тони 2004“ ЕООД, чрез адвокат Й. Х., срещу решение № 260085 от 5.07.2021 г. по гр. д. № 449/2020 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 186 от 30.06.2020 г. по гр. д. № 134/2019 г. на Окръжен съд – Хасково.
С потвърденото решение първоинстанционният съд е: осъдил ЧСИ К. С. А., с peг. № * на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Хасково, за заплати на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 441, ал. 1 ГПК на „Тони 2004“ ЕООД обезщетение за имуществени вреди в размер на 17 000 лв., които вреди са причинени от незаконосъобразно принудително изпълнение, извършено от ЧСИ К. А. при налагането на запор върху девет броя превозни средства, подробно описани в обезпечителна заповед от 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 147/2016 г. на Окръжен съд - Хасково, собствеността върху които е прехвърлена с три броя договора с нотариална заверка на подписите от 12.01.2017 г. и 16.01.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът в останалата част до пълния предявен размер от 89 078.60 лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан; осъдил ЗК „Лев инс“ АД да заплати на основание чл. 469, ал. 3, във вр. с чл. 435 КЗ на ЧСИ К. С. А. застрахователно обезщетение в размер на 17 000 лв. по застраховка „Професионална отговорност“ и специални условия „Отговорност на частните съдебни изпълнители“, сключена със застрахователна полица № 13121810001022 от 18.04.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, като искът в останалата част до пълния предявен размер от 89 078.60 лв. е отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Въззивният съд е съобразил в решението си, че по делото е предявен от „Тони 2004“ ЕООД, гр. Харманли срещу ЧСИ К. С. А. иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 89 078.60 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно принудително изпълнение, извършено от ЧСИ К. А., изразяващо се в неналагането на запор върху девет броя превозни средства, подробно описани в обезпечителна заповед от 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 147/2016 г. на ОС - Хасково, собствеността върху които е прехвърлена с три броя договора с нотариална заверка на подписите от 12.01.2017 г. и 16.01.2017 г., ведно със законната лихва от 26.02.2019 г. (датата на исковата молба) до окончателното изплащане. Предявен е и обратен иск по реда на чл. 219, ал. 3 ГПК от ЧСИ К. С. А. срещу ЗК „Лев инс“ АД, гр. София. Ищецът по обратния иск моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника по обратния иск да му заплати сумата от 89 078.60 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно принудително изпълнение, извършено от ЧСИ К. А. при налагането на запор върху девет броя превозни средства, подробно описани в обезпечителна заповед от 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 147/2016 г. на ОС - Хасково, собствеността върху които е прехвърлена с три броя договора с нотариална заверка на подписите от 12.01.2017 г. и 16.01.2017 г., ведно със законната лихва от 26.02.2019 г. (датата на исковата молба) до окончателното изплащане, въз основа на застраховка „Професионална отговорност“ и специални условия „Отговорност на частните съдебни изпълнители“, сключена със застрахователна полица № 13121810001022/18.04.2018 г.
Апелативен съд – Пловдив е приел за установено следното от фактическа страна:
Между ищеца по делото и „Меджик Дуо“ ЕООД (трето лице за настоящото производство) съществували търговски взаимоотношения по повод на наем на пътнически автобуси. Ищецът претендирал плащането от „Меджик Дуо“ ЕООД на дължима наемна цена. Тъй като спорът между двете дружества не бил разрешен извънсъдебно и доброволно, ищецът решил да търси защита на правата си по съдебен ред, но преценил, че преди да предяви иска си ще поиска налагането на обезпечителни мерки, за да гарантира събирането на вземанията си при евентуално решение в негова полза. „Тони 2004“ ЕООД подало молба по чл. 390 ГПК за допускане на обезпечение. На 24.11.2016 г. била издадена обезпечителна заповед по ч. т. д. № 147/2016 г. на ОС – Хасково за допускане обезпечение на бъдещ осъдителен иск от „Тони 2004“ ЕООД срещу „Меджик Дуо“ ЕООД за заплащане на сумата от 76 800 лв., представляваща стойност на неплатен и дължим наем на четири броя автобуси, и 3 840 лв. - неустойка, съобразно договор от 1.11.2013 г., като била допусната обезпечителна мярка налагане на запор на собствените на ответника превозни средства - 9 бр. автобуси, подробно описани в обезпечителната заповед, както следва: автобус „Темса Престиж“ с peг. [рег.номер на МПС] , с рама № N. *; автобус „Темса Престиж“ с peг. [рег.номер на МПС] , с рама № N. *; автобус „Сетра *“ с рег. [рег.номер на МПС] , с рама № *. , автобус „Сетра С 315 ГТ ХД“ с peг. [рег.номер на МПС] , с рама № *; автобус „Мерцедес 814 Д“ с peг. [рег.номер на МПС] , с рама № *; автобус „Мерцедес 412 Д“ с peг. [рег.номер на МПС] , с рама № *; автобус „Мерцедес Спринтер 413“ с peг. [рег.номер на МПС] , с рама № *; автобус „Мерцедес Спринтер 412 Д“ с peг. [рег.номер на МПС] , с рама № *; автобус „Мерцедес Спринтер 412 Д“ с peг. [рег.номер на МПС] , с рама № *. На 28.11.2016 г. процесуалният представител на ищеца адвокат В. А. подал молба до ответника ЧСИ К. А., с която поискал образуване на изпълнително дело. Още същия ден, в който била подадена молбата, съдебният изпълнител постановил, че се налага запор върху описаните в обезпечителната заповед автобуси. Изготвено било и изпратено съобщение до сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Пловдив, с което административният орган бил уведомен за запора, с посочване номера на изпълнителното дело и че налагането на запора е извършено в изпълнение на цитираната обезпечителна заповед. Съобщението било изпратено с куриер на 29.11.2016 г. и получено на 1.12.2016 г. На 29.11.2016 г. било изпратено запорно съобщение и до „Меджик Дуо“ ЕООД, в което запорираните автобуси били описани съгласно съдържанието на обезпечителната заповед и било посочено, че на основание чл. 451 ГПК дружеството-собственик се лишава от правото да се разпорежда с вещите, да ги изменя, поврежда или унищожава. Съобщението било изпратено по пощата с положено пощенско клеймо от 30.11.2016 г., но върнато с отбелязване, че пратката е „непотърсена“. Върху плика саморъчно било отбелязано „I изв. 01.12.2016 г.“ и „II изв. 12.12.2016 г.“. ЧСИ А. извършила служебна справка в Търговския регистър относно седалището и адреса на управление на дружеството и след като установила, че няма промени, на 9.01.2017 г. постановила, че на основание чл. 50, ал. 4 ГПК запорното съобщение следва да се приложи към делото и да се смята за връчено. На 9.01.2017 г. пълномощникът на ищеца адвокат А. подал молба до ЧСИ А., с която поискал изпълнително дело № 122/2016 г. да бъде изпратено по неин избор на ЧСИ с район на действие Окръжен съд - Пловдив за връчване на запорното съобщение на длъжника. Липсват данни ЧСИ А. да се е произнесла по молбата и да е предприела други действия за връчване на запорното съобщение на „Меджик Дуо“ ЕООД. На 31.01.2017 г. адвокат А. подал молба до ЧСИ А., в която поискал делото да бъде прекратено и приложената обезпечителна заповед да му бъде върната. На същата дата ЧСИ постановил, че прекратява изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 ГПК и връща оригинала на обезпечителната заповед на пълномощника, който попълнил разписка на 2.02.2017 г. за получаването. На 3.02.2017 г. обезпечителната заповед била представена с молба пред ЧСИ Б. А., peг. № * и поискано образуването на изпълнително дело. С разпореждане от същата дата било образувано изпълнително дело № 18/2017 г.; постановено, че се налага запор върху процесните автобуси; разпоредено запорното съобщение да бъде изпратено до сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Пловдив и до длъжника. Насрочено било извършването на опис на процесните автобуси за 25.04.2017 г. На посочената дата ЧСИ А. посетила адрес в [населено място], [улица] извършила опис на превозните средства, отразен в протокол от 25.04.2017 г., като съдебният изпълнител констатирал, че запорираните автобуси не могат да бъдат открити в сервизната база на длъжника, а вместо това са продадени на трето лице - „ДС Ойл“ ЕООД, за което били представени писмени договори с нотариална заверка на подписите от 12.01.2017 г. и 16.01.2017 г. С писмо вх. № 2567/7.07.2017 г. било подадено уведомление от пълномощник на ищеца адвокат П., адресирано до ответницата, с което тя била информирана за намеренията на ищеца да претендира обезщетение по сключената от нея професионална застраховка съгласно Наредба № 2/6.02.2006 г. Представена била застрахователна полица № 26318344/13121610000768, сключена при ЗК „Лев инс“ АД. Междувременно бъдещият иск, чието обезпечаване било допуснато, бил уважен изцяло с решение по т. д. № 792/2016 г. на ОС – Пловдив, като бил издаден изпълнителен лист на 1.09.2017 г., по силата на който ответникът „Меджик Дуо“ ЕООД бил осъден да заплати сумата от 76 800 лв., представляваща наемна цена за четири автобуса, 3 840 лв. - договорна неустойка за забавено плащане на наема в размер на 5 % от забавената сума, и направените по делото разноски в размер на 8 225.60 лв. Въз основа на изпълнителния лист и за събиране на дължимите суми, на 14.09.2017 г. било образувано изпълнително дело № 88/2017 г. по описа на ЧСИ К., peг. № *. Съгласно удостоверение за размера на дълга изх. № 20508/31.05.2018 г., към датата на издаването, задължението на „Меджик Дуо“ ЕООД било в общ размер на 109 672.78 лв., като към същата дата не било открито секвестируемо имущество, към което да се насочи изпълнението. С молба от 7.02.2018 г. ищецът поискал от ответницата да отмени всички наложени запори върху моторни превозни средства по изпълнително дело № 122/2016 г. На 23.02.2018 г. ЧСИ А. изпратила до сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Пловдив съобщение, че вдига запора върху всички автобуси, описани преди това в обезпечителната заповед. Съобщението било получено на 26.02.2018 г. С писмо вх. № 835/28.03.2019 г. ответницата уведомила третото лице помагач ЗК „Лев инс“ АД за настъпване на застрахователно събитие по застраховка професионална отговорност — предявяване на иск от ищеца за претендираните от него вреди.
Въззивният съд е визирал, че запорът е способ за насочване на принудителното изпълнение върху движими вещи. Съгласно чл. 450, ал. 1 и ал. 2 ГПК, когато предмет на запора е движима вещ, са налице две възможни хипотези: чрез опис или чрез изпращане и получаване от длъжника на съобщението за описа или запора, ако в него точно се посочи движимата вещ, върху която се насочва изпълнението. Връчването на съобщението се извършва по общите правила на ГПК. С получаването на съобщението фактическият състав на налагане на запора е завършен, тъй като от този момент длъжникът вече знае (или научава), че върху движимата вещ е наложен запор и следва да се въздържа от укриване на вещта или от извършване на разпоредителни действия с нея. Приел е, че в случая ЧСИ е използвал втория начин, но няма доказателства да е осъществен фактическият състав на връчването, предвид неспазването на изискванията на чл. 50, ал. 4 ГПК. В тази връзка съдът е посочил, че съгласно чл. 50, ал. 4 ГПК, когато връчителят не намери достъп до канцеларията на адреса, вписан в Търговския регистър, или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението, той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК, като това се извършва само веднъж и второ уведомление не се залепва. Приел е, че в случая от саморъчното отбелязване „непотърсена“ върху обратната разписка не става ясно дали пощенският служител не е намерил достъп до канцеларията или пък е имал такъв достъп, но не е намерил работник или служител на дружеството, който да е съгласен да получи съобщението. След като обратната разписка с пощенската пратка се е върнала до съдебния изпълнител, последният не е извършил задължителното залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК. Ето защо е заключил, че не е налице редовно връчване по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК и запорите не са наложени. ЧСИ К. А. не само неправилно е приложила нормата на чл. 50, ал. 4 ГПК, но и след това не е предприела каквито и да било действия за повторно връчване на запорното съобщение - било отново по пощата, било по друг предвиден в процесуалния закон начин. Апелативен съд – Пловдив е намерил за неоснователно възражението на ответника, че запорът върху процесните автобуси е бил наложен, тъй като е отбелязан в служебните регистри на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Пловдив. Изложил е съображения, че изпращането на съобщение за наложения запор до сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР - Пловдив е съобразен с нормативно установените изисквания, които регламентират регистрацията и отчета на моторните превозни средство в предвидени за това регистри. Това съобщение е свързано с административната регистрация на МПС, но не и с валидното юридическо налагане на запор, съобразно чл. 450 ГПК.
Предвид така изложеното, въззивният съд е приел за установено по делото твърдяното в исковата молба процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение. Посочил е, че претърпяната вреда се изразява в невъзможността на ищеца да реализира правата си. Причинната връзка - неналагането на запора, е направило невъзможно осъществяването на правата на ищеца против „Меджик Дуо“ ЕООД, независимо от обстоятелството, че против този правен субект е налице влязло в сила съдебно решение по т. д. № 792/2016 г. по описа на ОС - Пловдив за сумата от 88 865.60 лв., за който общ размер в полза на ищеца е издаден изпълнителен лист. Вината се предполага, като не е оборена презумпцията по чл. 45, ал. 2 ЗЗД. Налице е, следователно, фактическият състав на чл. 45 ЗЗД, във вр. с чл. 441, ал. 1 ГПК: виновно процесуално незаконосъобразно принудително изпълнение, вреда, причинна връзка.
Относно размера на вредата, във въззивното решение е прието, че той не съответства на размера на присъдените вземания с влязлото в сила съдебно решение по т. д. № 792/2016 г. на ОС - Пловдив, за което е издаден и изпълнителен лист - общо 89 078.60 лв. По този въпрос съдът е визирал, че съгласно чл. 441 ГПК съдебният изпълнител носи отговорност само за това, което се явява пряка последица от неговите действия и то към момента на настъпването на вредите. Предмет на горепосоченото дело на ОС - Пловдив е правен спор, който не е свързан с действията на съдебния изпълнител. Осъждането на длъжника „Меджик Дуо“ ЕООД по т. д. № 792/2016 г. не е пряк резултат от действията на ответника. В момента на тяхното извършване, когато неправилно е приел, че е наложил запора върху движимите вещи и по този начин не е осуетил извършването на разпоредителните сделки, съдебният изпълнител не е предвиждал какъв ще е изходът от висящия правен спор, но е можел да предвиди и да допусне, че поради неполучаването на запорното съобщение има опасност собственикът на вещите да ги прехвърли на трето лице. Ето защо субективното отношение на ответницата към извършените от нея действия обхваща само виновно причинените вреди, а те са настъпили в момента на извършването на разпоредителните сделки.
Съгласно въззивното решение сключването на трите сделки по същество представлява именно това действие, което уврежда интересите на ищеца в качеството на взискател. От друга страна, при сключването на сделките е реализирана и икономическата стойност на продадените движими вещи, изразена в получената за тях продажна цена. Ако тези три сделки не бяха сключени в резултат на правилното и законосъобразно налагане на запора, то ищецът би имал възможността да получи тази продажна цена и по този начин да удовлетвори вземанията си. Лишаването на ищеца от възможността да получи продажната цена, вместо което тя е получена от собственика, представлява същинското увреждане. По тази причина стойността, на която са сключени трите сделки, сумарно представлява паричния израз на настъпилите за ищеца имуществени вреди и трябва да бъде взета предвид при уважаването на исковата претенция, а не приетите в експертните заключения параметри на остатъчната експлоатационна стойност и средната пазарна цена.
Съдът е коментирал назначените по делото съдебно-технически експертизи: единичната експертиза, сочеща остатъчната стойност на всеки един от автобусите и средната пазарна цена към 28.11.2016 г. (датата на образуване на изпълнително дело № 122/2016 г. на ЧСИ А.) и остатъчната стойност и средната пазарна цена към м. септември 2017 г. (датата на образуване на изпълнително дело № 88/2017 г. на ЧСИ К.); тройна експертиза, изготвена в рамките на първоинстанционното производство, даваща точната година на производството на процесните автобуси и остатъчната стойност и средната пазарна цена към 28.11.2016 г. и към м. септември 2017 г.; тройната експертиза, изслушана във въззивното производство, относно средната пазарна цена към 28.11.2016 г. и към м. септември 2017 г. Съобразил е, че стойностите на средните пазарни цени значително се различават; експертите не са имали възможност да огледат фактически процесните автобуси, а са работили по документи, като по тази причина е приел, че те не могат да бъдат обективен, траен и справедлив критерий за определяне размера на дължимото обезщетение. Заключил е, че единственият еднозначен цифров израз на стойността на процесните автобуси е тяхната цена, посочена в писмени договори с нотариална заверка на подписите от 12.01.2017 г. и 16.01.2017 г., сключени преди налагането на запорите по изпълнително дело № 18/2017 г. по описа на ЧСИ А., които договори не са оспорени от страните като доказателства. В тази връзка е отбелязал, че общата пазарна стойност по някои от експертизите се доближава до стойността по договорите за покупко-продажба. Ето защо Апелативен съд – Пловдив е приел, че на „Тони 2004“ ЕООД следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 17 000 лв.
След като ответникът по първоначалния иск е осъден да заплати сумата от 17 000 лв., въззивният съд е намерил, че са налице условията за разглеждане на обратния иск. Изложил е, че въз основа на застраховка „Професионална отговорност“ и специални условия „Отговорност на частните съдебни изпълнители“, сключена със застрахователна полица № 13121810001022/18.04.2018 г., третото лице - помагач ЗК „Лев инс“ АД дължи на ЧСИ А. присъдената сума по първоначалния иск.
Жалбоподателят атакува решението на въззивния съд в частта, с която първоинстанционното решение е потвърдено в частта на отхвърляне на предявения от дружеството иск за сумата над 17 000 лв. до пълния предявен размер, като го счита за неправилно – незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.
Постъпил е отговор от ЧСИ К. А., която оспорва касационната жалба.
С определение № 81 от 8.03.2022 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: В какво се изразяват вредите на ищеца по иск срещу съдебен изпълнител за причинени вреди вследствие на незаконосъобразно принудително изпълнение съгласно чл. 441, ал. 1 ГПК, състоящо се в неналагане на запор върху движими вещи – МПС, по издадена обезпечителна заповед, с която е допуснато обезпечение на осъдителен иск за парични вземания.
В проведеното открито съдебно заседание страните не се явяват и не изпращат представител.
Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл. 290, ал. 1 и чл. 293 от ГПК, приема следното:
По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване:
По силата на чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ частните съдебни изпълнители дължат обезщетение за всички вреди, причинени от техни незаконосъобразни действия или бездействия при изпълнение на дейността им, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Преки са само тези вреди, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от вредоносния резултат.
Когато в резултат на незаконосъобразно неналагане на запор върху движими вещи (МПС) по издадена обезпечителна заповед, с която е допуснато обезпечение на осъдителен иск за парични вземания, се е стигнало до валидно отчуждаване на вещите от длъжника в полза на трето лице и до невъзможност за удовлетворяване на кредитора, вредите на последния се съизмеряват със сумата, която той би получил при реализиране на принудително изпълнение на съдебното решение за уважаване на иска му по отношение на вещите-предмет на обезпечителната заповед за налагане на запор и тяхната публична продан. Тази сума следва да бъде определена на базата на реалната пазарна цена на вещите към момента на настъпване на вредите, а това е моментът, в който длъжникът-собственик се е разпоредил с тях. Меродавна е реалната пазарна цена, тъй като в изпълнителния процес целта, гарантирана от разпоредбите на ГПК, е вещите да бъдат продадени по възможност по действителната им стойност съобразно тяхното състояние и търсенето и предлагането на такива вещи на пазара.
По основателността на касационната жалба:
В случая, както бе отразено по-горе, въззивният съд е приел, че меродавна за определяне на понесените от ищеца вреди е продажната цена, получена от собственика на вещите при разпореждането с тях. С оглед дадения отговор на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване, този извод на Апелативен съд – Пловдив е неправилен. В случая „Тони 2004“ ЕООД следва да получи, като обезщетение за понесените от него вреди, вследствие незаконосъобразното поведение на ответника, сума, определена на базата на пазарната стойност на процесните автобуси към датата на продажбата им.
По делото не са събрани доказателства за пазарната цена на автобусите към момента на продажбата им, съответно – 12.01.2017 г. и 16.01.2017 г. Налице са заключения на вещи лица спрямо други дати – 28.11.2016 г. и м. септември 2017 г. Настоящият съдебен състав, при постановяване на решението си, кредитира заключението на тройната съдебно-техническа експертиза, изслушана пред въззивния съд, като изготвена при по-голяма пълнота на доказателствения материал и по-добре обоснована. Съгласно това заключение, неоспорено от страните, общата пазарна стойност на автобусите, определена към 28.11.2016 г., която дата е много близка до релевантните моменти (датите на разпоредителните сделки, визирани по-горе), възлиза на 127 149 лв., като при съобразяване логичното поевтиняване на процесните вещи за периода 28.11.2016 г. - 12.01.2017 г., респ. 16.01.2017 г., може да се направи обоснован извод, че към момента на разпореждане с тях пазарната им стойност е продължавала значително да надхвърля размера на исковата претенция.
Твърдените с исковата молба имуществени вреди са обосновани с невъзможността дружеството-ищец да реализира правата си, както следва: 88 895.60 лв. (общо) – присъдени суми по т. д. № 792/2016 г. на Окръжен съд – Пловдив, както и 183 лв. - направени разноски за заплатени такси и разноски по обезпечението и по образуваните изпълнителни дела, т. е. общо 89 078.60 лв. Съгласно изпълнителния лист, издаден по т. д. № 792/2016 г. на Окръжен съд – Пловдив, исковете по което са обезпечени с налагане възбрана върху автобусите, „Меджик дуо“ ЕООД е осъдено да заплати на „Тони 2004“ ЕООД суми в общ размер от 88 865.60 лв. (с 30 лв. по-малко от посоченото в исковата молба); по делото са представени доказателства за сочените разноски в размер на 183 лв. При това положение искът се явява основателен и доказан за сумата от 89 048.60 лв., доколкото при законосъобразно наложен от частния съдебен изпълнител запор върху автобусите, „Тони 2004“ ЕООД би се удовлетворило от продажбата им за цялото свое вземане в размер на 89 048.60 лв. срещу „Меджик дуо“ ЕООД.
При преценка основателността на заявената претенция съдът изхожда и от обстоятелството, че съгласно удостоверение изх. № 20508/31.05.2018 г. по изп. д. № 20179290402088 размерът на дълга на „Меджик дуо“ ЕООД към 31.05.2018 г. е в общ размер от 109 672.78 лв., от които: главница – 76 800 лв., неустойка – 3 840 лв., разноски по гражданското дело - 8 225.60 лв., такси по Тарифата към ЗЧСИ – 7 078.06 лв. и публични държавни вземания – 13 729.12 лв.
Изложеното води до извод за основателност на касационната жалба за сумата от 72 048.60 лв. (получена като разлика между дължимите 89 048.60 лв. и присъдените 17 000 лв.), ведно със законната лихва.
Уважаването на иска на „Тони 2004“ ЕООД за сумата 72 048.60 лв. има за последица и уважаване на обратния иск за същата сума, тъй като последният е предявен при условията на евентуалност и се счита отново висящ с отмяната на въззивното решение. Видно от събраните доказателства, към датата на застрахователното събитие, което съгласно чл. 469, ал. 1 КЗ е настъпването на вредоносния резултат, за който е отговорен застрахованият, е налице валидно сключена от частния съдебен изпълнител А. застраховка „Професионална отговорност“ (застрахователна полица № 26318344/13121610000768 от 15.04.2016 г.) със ЗК „Лев инс“ АД, с лимит на отговорност за всяко едно събитие от 450 000 лв. Тъй като регресното притезание зависи от удовлетворяването на правото, предмет на първоначалния иск, третото лице помагач - ответник по обратния иск ЗК „Лев инс“ АД ще плати, след като ищецът по обратния иск изпълни постановеното срещу него осъдително решение.
Страните имат право на разноски съобразно разпоредбите на чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК. В тази връзка, предвид цената на иска и фактическата и правна сложност на делото, ВКС, състав на ІІ г. о. намира за неоснователно направеното от ответника по първоначалния иск пред възззивната инстанция възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК.
ЧСИ К. А. следва да заплати по сметка на ВКС държавна такса от 4 % за уважената част на иска й срещу ЗК „Лев инс“ АД, тъй като по делото няма данни такава да е внесена към момента на предявяването му или към по-късен момент.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,

Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 260085 от 5.07.2021 г. по гр. д. № 449/2020 г. на Пловдивския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 186 от 30.06.2020 г. по гр. д. № 134/2019 г. на Окръжен съд – Хасково за отхвърляне на предявения от „Тони 2004“ ЕООД срещу ЧСИ К. С. А. иск по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 441, ал. 1 ГПК за сумата над 17 000 лв. до 89 048.60 лв., както и за присъждане в полза на ЧСИ К. С. А. на разноски за първоинстанционното производство над сумата от 1.33 лв. (един лев и 33 ст.); в частта, с която въззивният съд е присъдил на ЧСИ К. С. А. разноски за производството пред него над сумата от 0.68 лв. (шестдесет и осем стотинки), И ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЧСИ К. С. А., ЕГН [ЕГН], с peг. № * на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Хасково, да заплати на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД, във вр. с чл. 441, ал. 1 ГПК на „Тони 2004“ ЕООД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], обезщетение за имуществени вреди в размер на 72 048.60 лв. (седемдесет и две хиляди и четиридесет и осем лева и 60 ст.), които вреди са причинени от незаконосъобразно принудително изпълнение, извършено от ЧСИ К. А. при налагането на запор върху девет броя превозни средства, подробно описани в обезпечителна заповед от 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 147/2016 г. на Окръжен съд - Хасково, собствеността върху които е прехвърлена с три броя договора с нотариална заверка на подписите от 12.01.2017 г. и 16.01.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения иск за сумата над 89 048.60 лв. до пълния предявен размер от 89 078.60 лв., както и за присъждане на ЧСИ К. С. А. на разноски за първоинстанционното производство в размер на 1.33 лв. (един лев и 33 ст.), както и в частта, с която въззивният съд е присъдил на ЧСИ К. С. А. разноски за производството пред него в размер на 0.68 лв. (шестдесет и осем стотинки).
ОСЪЖДА Застрахователна компания „Лев Инс“ АД, ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], да заплати на основание чл. 469, ал. 3 КЗ на ЧСИ К. С. А., ЕГН [ЕГН], с peг. № * на КЧСИ, с район на действие Окръжен съд – Хасково, по предявения иск по чл. 219, ал. 3 ГПК, застрахователно обезщетение в размер на 72 048.60 лв. (седемдесет и две хиляди и четиридесет и осем лева и 60 ст.), по застраховка „Професионална отговорност“ и специални условия „Отговорност на частните съдебни изпълнители“, сключена със № 26318344/13121610000768 от 15.04.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 26.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата, след като ищецът по обратния иск изпълни постановеното срещу него решение по първоначалния иск.
ОСЪЖДА ЧСИ К. С. А. да заплати на „Тони 2004“ ЕООД допълнителни разноски за първоинстанционното производство в размер на 6 191.11 лв. (шест хиляди сто деветдесет и един лева и 11 ст.), допълнителни разноски за въззивното производство в размер на 4 465.38 лв. (четири хиляди четиристотин шестдесет и пет лева и 38 ст.), както и разноски за производството пред ВКС в размер на 4 669.63 лв. (четири хиляди шестотин шестдесет и девет лева и 63 ст.).
ОСЪЖДА „Тони 2004“ ЕООД да заплати на адвокат А. Н. Н., ЕГН [ЕГН], [населено място], [улица], ет. 2, ап. № 7, на основание чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, разноски пред ВКС в размер на 1.20 лв. (един лев и 20 ст.).
ОСЪЖДА ЧСИ К. С. А. да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 2 881.94 лв. (две хиляди осемстотин осемдесет и един лева и 94 ст.).
Решението е окончателно.




ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: