Р Е Ш Е Н И Е
№ 92
гр. София, 16.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд на Република България, II Наказателно отделение в открито заседание на петнадесети юни две хиляди и двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА
ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА
при секретаря Галина Иванова и с участието на прокурор Петър Долапчиев, като разгледа докладваното от съдия Ангелова наказателно дело № 435 по описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 346, т.1 НПК и е образувано по жалба от защитник на подсъдимия Ц. И. Ц..
С присъда № 260031 от 05.03.2021г. по НОХД № 820/2020г. Софийски градски съд – Наказателно отделение, 1 състав е признал подсъдимия Ц. И. Ц. за виновен в това, че на 19.10.2019г. около 01.10 часа в град Монтана, на ул. „22-ри с.“ в района на кръстовището с ул. "И. В." е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „О.“ модел „А.“ с ДКН * **** ** с концентрация на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда – 1.53 на хиляда, установено по надлежния ред - с техническо средство „Алкотест 7510“ с фабричен номер ARВВ 0007 и на основание чл. 343б, ал.1 НК и чл. 54 НК го осъдил на наказания лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца и глоба в размер на 1000.00 лева. На основание чл. 66, ал.1 НК отложил изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за изпитателен срок от три години. Със същата присъда, на основание чл. 343г НК, лишил подсъдимия от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години, приспадайки времето, през което той е бил лишен от това право по административен ред.
В рамките на осъществен въззивен контрол по жалба от защитата на подсъдимия, с решение № 109/12.04.2022г. по ВНОХД № 885/2021г. Софийски апелативен съд – Наказателно отделение, 7 състав е потвърдил атакувания съдебен акт.
В касационната жалба се сочат всички основания – тези по чл. 348, ал.1, т.1, т.2 и т.3 НПК. Защитата твърди, че контролираният съд е постановил акта си при непопълнена доказателствена маса, което от своя страна е довело и до нарушение на принципа за справедливост на процеса по отношение на подзащитния му. Наред с това коментира заключенията на съдебно-медицинската и комплексната съдебно -медицинска и техническа експертизи, както и показанията на полицейските служители И. и Ц., за да обоснове извода си, че при проверка на подсъдимия от полицейските служители не е установено в какъв режим е настроено да работи използваното техническо средство и дали той е бил същият, в който е било поставено при изследването от експертите по комплексната експертиза. Отново излага позицията си, че употребената от неговия подзащитен вода за устна хигиена „Елудрил“ с наличното в нея съдържание на алкохол, е повлияло върху процентното съдържание на установеното количество алкохол над наказуемия минимум от 1.2 на хиляда промила алкохол. Коментира липсата на техническа компетентност у полицейските служители да боравят с устройството, чийто показания са обективирали съдържимото количество алкохол в кръвта чрез издишания от Ц. въздух, както и годността на това средство. Заявява, че чрез непосочване на номера на взетата от неговия подзащитен проба в съставените документи, се препятства възможността категорично да бъде установено, че тя касае именно Ц.. Съзира процесуални нарушения и в липсата на изискуемите от Наредба № 1 от 19.07.2017г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, стикери. Отправя упреци към съда за неправилна оценка на отегчаващите и смекчаващи наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства при определяне размера на отмерените му наказания като счита, че са налице достатъчно основания и за приложение на нормата на чл. 9, ал.2 НК. Моли подзащитният му да бъде оправдан, делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на второстепенния съд или да бъде намален размерът на наложените наказания до минималния, определен от закона.
В съдебно заседание пред настоящия състав защитникът на подсъдимия поддържа изложеното в касационната си жалба, акцентирайки на претенцията за ревизиране на срока, в който подсъдимият е лишен от право да управлява моторно превозно средство, тъй като той 18 месеца е бил препятстван да шофира в резултат на наложената принудителна административна мярка, след който срок при върнато свидетелство за управление, не е допуснал нарушения на правилата за движение по пътищата.
Прокурорът заявява, че касационната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение поради правилно приложение на закона от страна на предходните съдебни състави. Изразява позиция, че в решението са анализирани задълбочено и съобразно тяхната правна природа събраните по делото доказателства без да е налице превратното им тълкуване. Всички отправени пред въззивния съд възражения са получили своя отговор. Моли атакуваното решение да бъде оставено в сила.
Подсъдимият Ц. Ц. поддържа позицията на своя защитник. При дадената му възможност за последна дума отправя молба срокът на лишаване от право да управлява моторно превозно средство да бъде намален с шест месеца, тъй като осемнадесетмесечното му фактическо неупражняване е изиграло своята превъзпитателна роля.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните, изложеното в жалбата от защитата на подсъдимия Ц. и в рамките на своите правомощия, прецени, че тя е допустима и частично основателна.
Основните упреци на защитата към дейността на контролирания съд са насочени към семплостта и превратността й при анализа на носимата от доказателствените източници информация. Всъщност доводите, инкорпорирани в касационната жалба, са идентични с тези, с които се е занимавал и въззивният съдебен състав и които са получили своя адекватен и коректен отговор. В правоприлагащата си дейност Апелативен съд не е допуснал твърдяните от касатора процесуални нарушения, ограничили неговите или тези на подзащитния му права, или довели до неправилно приложение на материалния закон. Второинстанционният съд е контролирал дейност на първоинстанционния, отличаваща се със събиране на множество доказателства по свой почин или по искане на защитата, за да изясни в пълен обем фактологията по спора и да обоснове своя акт. Още първият съд е дал изчерпателен отговор на всички заявени от защитника проблеми, мултиплицирани от него в жалбите до втората и касационната инстанция. При тази деятелност на първостепенния съдебен състав, напълно основателно Софийски апелативен съд е възприел тъждествена фактическа обстановка, подкрепяща се от всички налични доказателствени източници и неразколебана от заключенията на съдебно-медицинската и комплексната съдебно - медицинска и техническа експертизи, в какъвто смисъл са интерпретациите на защитника.
Пред всички съдебни състави защитата се е фокусирала върху твърдяна от подсъдимия употреба на вода за устна хигиена „Елудрил“ чрез двукратен прием в концентриран вид, а не след разреждане, каквито са указанията за употребата й, непосредствено преди извършената проверка със средство, установяващо наличие на прием на алкохол и съответната негова концентрация в издишания въздух. Тезата на защитата е, че неправилно съдът е приел безрезервно заключенията на експертите, че подобен прием не би могъл да доведе до установеното количество от 1.53 промила в издишания въздух от Ц., за което не спори, а приемът е повишил тази концентрация над криминализираната от 1.2 промила алкохол. Всъщност вещите лица са дали своя убедителен отговор на този въпрос както в заключенията си, така и при изслушването си в хода на първостепенното съдебно следствие. Те отричат използването на тази вода за устна хигиена да повлияе върху резултатите от изследването, позовавайки се както на своите специални знания, така и на научни публикации и на практическо изследване, облечено във формата на експертиза, назначено от първостепенния съд, извършено при стриктно спазване на изискванията за работа с процесния „Алкотест 7510“, осигурен от ОДМВР – Монтана и повтаряне на действията от страна на подсъдимия по употреба на идентично количество вода за устна хигиена, сочено от него в нощта на деянието. При това изследване безсъмнително се установява, че при извършена проверка с техническото средство преди изплакване на устната кухина с „Елудрил“ в концентрирано състояние показанията му са за налични 0.00 промила алкохол, докато при двукратно такова с „Елудрил“ и поставена предпазваща лицето маска, каквато не е била ползвана към момента на деянието /19.10.2019г. - преди въвеждане на противоепидемичните мерки/ показанията са за наличие на „алкохол в устата“, които впоследствие при нормално вентилиране и 24 минути след прием на течности отново са били за нулев резултат. Експертът Г. разяснява в съдебно заседание, че техническото средство, с което е извършена проверката на подсъдимия, идентично с предоставеното им и на тях за нуждите на експертизата, е фабрично калибрирано да отграничава наличен алкохол в устната кухина в момента, когато той се намира в нея от такъв в издишания въздух - след резорбиране на съдържимото от лигавицата на устата. Техническото средство отсява и детайлизира наличния алкохол в издишания въздух, което предпоставя достигане на алкохола до белите дробове, а в ситуация, в която той е останал само в устната кухина показанието винаги би било „алкохол в устата“ - идентично на установеното при изследването и този резултат не се взема предвид при преценката за съставомерност на извършеното. Именно поради спецификите на действието на това техническо средство, вещите лица и респективно съдът, са категорични в своите изводи, че установеното наличие на 1.53 промила алкохол в издишания въздух от Ц. Ц. е наличен и в белите дробове и не е в резултат на непосредствено предшестваща проверката употреба на вода за устна хигиена, тъй като наличния в нея минимално съдържим бутанол /а не етанол/ – 0.5 % от съдържанието на цялата опаковка, на практика се резорбира от устната лигавица.
Контролираният съд е взел отношение, което настоящият състав напълно споделя, че небазирана на доказателствата по делото е тезата на защитата за липсва на яснота дали техническото средство е било настроено в режим, тъждествен с този при извършената проверка на 19.10.2019г. От гласните доказателствени източници – показанията на двамата полицейски служители, осъществили измерването, се установява, че дрегерът е бил в режим, неизключващ опция „алкохол в устата“, а и самите вещи лица, извършили изследването в присъствието на същите полицейски служители, потвърждават липсата на манипулации върху дрегера. Това е отразено и в съставения от тях протокол.
Тук е мястото да бъде посочено, че не съответства на обективната действителност сочената от защитата повърхностност в действията на Апелативен съд при мотивиране на възприета от него техническа компетентност на полицейските служители /тъй като длъжностната им такава безспорно е налице/ за боравене със средството, чрез което са установени коментираните до момента показания. Съдът не се е базирал, както твърди касаторът, единствено на длъжностните характеристики на свидетелите Ц. И. и Ц. Ц., а на съвкупната доказателствена маса, съдържаща Методически указания за реда за работа и установяване на алкохол с техническо средство Дрегер 7510, информация от МВР Академия, че служителите, които са преминали курс за обучение в МВР Академия - Център за специализация и професионална подготовка в град Казанлък за длъжността „автоконтрольор“, каквито са Ц. и И., са били запознати с това техническо средство, а начинът на работа с него са предмет на цитираните по-горе методически указания и инструкция за ползването му, с които в писмо от ОДМВР – Монтана се посочва, че и двамата са се запознали с наличната в тях информация за работа с уреда, но не е изготвян нарочен протокол за това. Всъщност такъв документ не е и изискуем, за да бъде изпълнен със съдържание елементът от състава на престъплението по чл. 343б, ал.1 НК „установено по надлежния ред“.
Адекватен отговор от Апелативен съд е получил адв. Б. и на възражението си, подновено и пред касационния състав, че неотразяването на номера на взетата проба в АУАН и в талона за медицинско изследване е нарушило правата на неговия подзащитен, намерило проявление в препятстване възможността да бъде установено дали конкретната проба изхожда от конкретно лице – в случая от подсъдимия. Номерът на пробата – 02371 е посочен в дневника за отразяване на резултатите от използване на технически средства /в случая „Алкотест 7510“ с фабричен № ARВВ 0007/, в който е обективиран и номерът на издадения Акт за установяване на административно нарушение на Ц. - №110823. Липсва изискване попълването на данните в цитирания дневник да се извърши към момента на вземане на пробата или преди съставяне на АУАН, още по-малко е налице подобно изискване номерът на пробата да намери място в Акта. Цялостната доказателствена съвкупност – последователната информация, носена от неколкократно депозираните показания на полицейските служители, извлечението от паметта на техническото средство с отразяване на точно време, номер на проба и установено съдържание на алкохол в издишания въздух, обективираното в АУАН и в талона за медицинско изследване, категорично еднопосочно сочи, че в 01.23 часа е извършена проверка на подсъдимия за шофиране след употреба на алкохол от страна на компетентните за това полицейски служители И. и Ц. и при спазване на всички изисквания за провеждане на проверката, когато е установено, че в издишания от Ц. въздух се установява наличие на алкохол в показател от 1.53 промила. Никоя от страните по делото не спори, а и това категорично е установено по делото, че проверката на Ц. е извършена с „Алкотест 7510“ с фабричен № ARВВ 0007 в 01.23 часа. В извлечението от паметта на техническото средство /л. 51 от материалите по НОХД № 820/20202г. на СГС/ се обективира информация, че по време на дежурството на свидетелите И. и Ц. то е използвано петкратно и номерата на пробите хронологично съответстват на времето на извършване на проверките, стартирали от 00.19.29 часа на 19.10.2019г. и приключили в 05.21.17 часа като в останалите случаи /при проби с номера 2368, 2369, 2370 и 2372/ са отчетени 0.00 промила алкохол в издишания въздух на водачите на моторни превозни средство. Тези данни допълнително сочат на безсъмнителна свързаност на проба № 2371, взета в 01.23.32 часа на 19.10.2019г., с личността на подс. Ц. и тази информация правилно е разчетена от контролирания съд.
Действително, в атакуваното решение липсва отговор на депозирания пред въззивната инстанция въпрос относно неналичие на поставени върху талона за медицинско изследване стикери, изискуеми по чл.3, ал.3 от Наредба №1/19.07.2017г. /изм. ДВ бр.81/2018г./ за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Второстепенният съд дължи отговор на всички, поставени на вниманието му за разглеждане възражения само доколкото те са релевантни към предмета на доказване по делото или правоприлагащата дейност на първостепенния съд. В конкретния случай, както във въззивната жалба, така и в касационната, защитникът само декларира, че Софийски градски съд е проявил неразбиране на текстовете на Наредбата за времето и мястото на издаване на тези стикери без това да бъде обвързано с твърдения на защитата по какъв начин това обстоятелство е повлияло върху аналитичната дейност на съда или правилното приложение на закона от негова страна. Естествена последица от единствено декларативните твърдения на защитата пред Апелативен съд, е неполучаване на техен коментар от негова страна.
Напълно несъответно на реално изразената воля на второстепенния съд в атакуваното решение е заявеното от адв. Б., че САС не е успял да преодолее логически неиздържания извод на първата инстанция, че установеното съдържание на алкохол у неговия подзащитен, отмерено на 1.53 промила, надвишава трикратно изискуемия максимално допустим размер. Напротив, контролираният съдебен състав не само е съзрял незаконосъобразността на тези разсъждения на Градски съд, но е и изложил подробни аргументи за позицията си, ревизирайки становището, възприето от първата инстанция, че това не следва да се разглежда като трикратно надвишаване на алкохолното съдържимо, което не се санкционира и не може да бъде отчитано във вреда на Ц. Ц. в смисъла, който му е придаден от първия съд. Мотивирано отношение е взел и спрямо претенцията за приложение на разпоредбата на чл. 9, ал.2 НК, подновена без каквито и да било придружаващи съждения и пред касационната инстанция. Контролираният състав е изложил убедителни съображения за произнасянето си спрямо нея в негативен за претендиращия смисъл, с които този съдебен състав напълно се солидаризира и не намира основание да допълни.
Констатирайки неналичието на допуснати от контролираните съдебни състави нарушения на процесуалните правила от категорията на съществените, вниманието на настоящата инстанция следва да бъде фокусирано върху искането на подсъдимия и неговия защитник за намаляване размера на определените на Ц. от първостепенния и потвърдени от второстепенния съд наказания поради явната им несправедливост. Настоящият съдебен състав не намира причина да бъде ревизирана позицията на контролирания съд относно размера на наложените на подсъдимия наказания лишаване от свобода и глоба, които са отмерени след преценка на съотносимостта между смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимото лице обстоятелства. Апелативен съд е изложил убедителни и верни съображения за наличието на превес на смекчаващите отговорността на Ц. Ц. обстоятелства, изразяващи се в липсата на предхождащи деянието осъждания /поради настъпила реабилитация по право/, трудова ангажираност, активна обществена деятелност и недобро здравословно състояние. На този фон отегчаващото такова – поведение по афиширане в началото на извършване на проверката на заеманата от Ц. длъжност с цел по-благоприятното му третиране от страна на полицейските служители и евентуално избягване ангажиране на наказателна отговорност, определя като коректен размер на наказанието лишаване от свобода между минималния и средния такъв /една година и шест месеца/, визиран в санкционната част на приложимата материално правна норма, но не и до отмерването му в минимален размер от една година. Правилно са разчетени от въззивния съд данните за социалния и имуществен статус на подсъдимия, за да постанови, че глоба в максимално предвидения в закона размер от 1000 лева би оказала възпиращо въздействие спрямо него.
Касационният състав, обаче, счита, че целите на наказанието биха могли да бъдат постигнати и с по - къс от определения от предходните съдебни състави двугодишен срок на лишаване от право да управлява моторно превозно средство. Действително, това наказание има изключително превантивно значение при деяния, квалифицирани като престъпления по транспорта, тъй като ограничава за определен период възможността на извършителя да осъществява идентична деятелност. В конкретния случай подс. Ц. е лишен по административен ред /чл. 171, т.1, б.“б“ ЗДвП/ да управлява МПС от 21.10.2019г. до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. След изтичане на този срок свидетелството за правоуправление на Ц. е върнато като той управлява МПС и към настоящия момент. Въпреки това от момента на подновяване на тази му възможност и досега не са налице данни той да е нарушавал правилата за движение по пътищата, включително и да е шофирал след употреба на алкохол. Това индикира позитивна промяна у подсъдимия към съобразяване със законовите запрети и мотивира съда да приеме, че временното отнемане на свидетелството му за правоуправление, чийто срок е приспаднат на основание чл. 59, ал.4 НК от срока на наказанието по чл. 343г НК, е оказало своето превъзпитателно въздействие. Логична последица от това схващане е изменение на отмерения от предходните съдебни състави срок на лишаване на Ц. от право да управлява моторно превозно средство от две години на една година и шест месеца, съответстващ на времето, през което той е бил лишен от това право по административен ред.
Поради това Върховен касационен съд – Второ наказателно отделение
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ решение № 109 от 12.04.2022г. по ВНОХД № 885/2021г. на Софийски апелативен съд – Наказателно отделение, 7 състав като НАМАЛЯВА размера на наложеното на подсъдимия Ц. И. Ц. за извършено престъпление по чл.343б, ал.1 НК наказание лишаване от право да управлява моторно превозно средство от две години на една година и шест месеца.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част.
Решението не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.