Върховен касационен съд

3

№ 60342



Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закритото съдебно заседание на тридесети септември две хиляди двадесет и първа година в състав:

като изслуша докладваното от съдия Д.Драгнев ч.гр.д.№ 2840 по описа за 2021 г. приема следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Енерго-Про Продажби“ АД против определение № 162 от 28.5.2021 г., постановено по гр. д. № 3861 по описа за 2020 г. на III ГО на Върховния касационен съд, с което на основание чл.233 от ГПК е обезсилено решение от 3.9.2020 г. по в. гр. д. № 1265 по описа за 2020 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е потвърдено решение от 7.2.2020 г. по гр. д. № 15571 по описа за 2019 г. на Варненския районен съд за уважаване на предявения от Д. Т. Д. срещу „Енерго-Про Продажби“ АД иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че Д. Т. Д. не дължи на „Енерго Про-Продажби“ АД сумата за размера над 4 998,82 лв. до предявения размер от 8 018,82 лв. за начислена електроенергия за периода от 18.10.2017 г. до 17.10.2018 г. за абонатен № [ЕГН], като в тази част производството е прекратено, а в останалата част касационната жалба срещу въззивното решение е оставена без разглеждане.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно, тъй като изявлението на ищеца за отказ от иска представлява злоупотреба с право, поради което не би следвало да породи правни последици. Ето защо моли настоящата инстанция да го отмени и да върне делото за разглеждане на касационната жалба.
Ответникът по частната жалба Д. Т. Д. счита, че обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено. Претендира за присъждане на 200 лв. разноски.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид становищата на страните и данните по делото приема следното:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащо на обжалване преграждащо определение на ВКС. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Касационното производство е било образувано по касационна жалба на „Енерго Про-Продажби“ АД срещу решение № 260504 от 3.9.2020 г. по в. гр. д. № 1265 по описа за 2020 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение от 7.2.2020 г. по гр. д. № 15571 по описа за 2019 г. на Варненския районен съд за уважаване на предявения от Д. Т. Д. срещу „Енерго-Про Продажби“ АД иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че Д. Т. Д. не дължи на „Енерго Про-Продажби“ АД сумата от 8 018,82 лв. за начислена електроенергия за периода от 18.10.2017 г. до 17.10.2018 г. за абонатен № [ЕГН]. Преди съставът на ВКС да се произнесе с определение по чл.288 от ГПК, пълномощникът на Д. Т. Д. е подал молба с вх. № 4152 от 18.05.2021 г., с която е заявил отказ от иска за сумата от 3 020 лв. и е поискал обжалваното решение да бъде обезсилено за тази сума, а касационното производството да бъде прекратено, тъй като цената на иска вече е под 5 000 лв. С определение № 162 от 28.05.2021 г. съставът на ВКС е приел, че отказът от иск е редовен, поради което е обезсилил обжалваното решение в тази част и е прекратил производството поради отказ от иска, а в останалата част е оставил касационната жалба без разглеждане. Според частния жалбоподател съдът не е следвало да зачете отказа от иска, тъй като ищецът е бил недобросъвестен. Целта на отказа е била да се избегне касационното обжалване чрез намаляване цената на иска под 5 000 лв. Добросъвестността обаче не се предполага и този, който я твърди, следва да я докаже. От данните по делото не може да се достигне до извода, че действието на ищеца е недобросъвестно. Отказът от иска е формално процесуално действие, което може да се извърши във всяко положение на делото, зависи от волята на ищеца и не е необходимо да се мотивира. Преди постановяване на определението по чл.288 от ГПК ВКС е длъжен да се съобрази с този отказ, който намалява цената на иска и съответно води до нередовност на касационната жалба. Друг е случаят, при който ищецът се отказва от иска след допускане на касационно обжалване. В този случай частичният отказ от иска също следва да бъде зачетен, но намаляването на цената на иска няма да има значение. ВКС вече се е произнесъл по редовността на касационната жалба, допуснал е касационното обжалване и следва да се произнесе по същество. Само тогава противното разрешение би означавало да се позволи на ищеца недобросъвестно да избегне вече допуснатото касационно обжалване. Такава е хипотезата, при която е постановено решение № 53 от 12.05.2021 г. по гр. д. № 1728 по описа за 2020 г. на IV ГО на ВКС, на която частният жалбоподател погрешно се позовава.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че обжалваното определение е законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
При този изход на спора частният жалбоподател дължи на Д. Т. Д. 200 лв. разноски за частното производство.
Воден от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
ПОТВЪРЖДАВА определение № 162 от 28.5.2021 г., постановено по гр. д. № 3861 по описа за 2020 г. на III ГО на Върховния касационен съд.

ОСЪЖДА „Енерго-Про Продажби“ АД, ЕИК:[ЕИК], да заплати на Д. Т. Д.-[ЕГН], 200/двеста/ лв. разноски за частното производство.

Определението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: