Р Е Ш Е Н И Е
№437
гр.София, 20 ноември 2008 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, ТРЕТО НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, в открито съдебно заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН НЕНКОВ
ЧЛЕНОВЕ : ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА
ВЕРОНИКА ИМОВА
При участието на прокурора КРАСИМИРА КОЛОВА
и секретаря ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА,
разгледа докладваното от съдията ВЕРОНИКА ИМОВА
наказателно дело № 463/08 год. и прие следното:
Производството е образувано по касационна жалба от подсъдимата Б. Д. ТАСКОВА - ИВАНОВА срещу въззивно решение №90/70.04.2008 год. по внохд№801/07 год. на Софийски апелативен съд, с което е изменена присъда №9/23.03.06 год. по нохд№ 899/04 год. на СГС, н.о., 13 състав.
В касационната жалба се изтъкват всички касационни основания по чл.348, ал.1,т.т.1,2 и 3 НПК.
Като нарушение на закона се сочи необсъждане на предпоставките за приложение на чл.9, ал.2 НК относно инкриминираното деяние. Неправилно е изведен състава на престъплението по чл.311, ал.1 НК, тъй като по делото не е установен елемент от субективната му страна – специалната цел на подсъдимата за използването на тези документи. За съществено процесуално нарушение се твърди неотстраненото чрез провеждане на очни ставки, или други способи за проверка на доказателствата, противоречие “между двете групи” свидетели, тези в полза на обвинението и на защитата. Явната несправедливост на наказанието се поддържа с тезата, че съдилищата не са посочили съображения, въз основа на каква преценка на определящите вината обстоятелства, са наложили наказанието на подсъдимата Т. Не са изтъкнати смекчаващите и отегчаващите вината и обстоятелства.
Иска се отмяна и връщане на делото за ново разглеждане, за отстраняване нарушенията при събирането и проверката на доказателствата.
В съдебно заседание касационната жалбоподателка Б. Т. –Иванова не се явява редовно призована. Вместо нея, упълномощеният от нея защитник - адвокат В от САК, поддържа жалбата . Счита че не е осъществен състава на престъплението по чл.311 НК от подсъдимата Т. и иска оправдаването и по обвинението.
Гражданските ищци Н. С. и И. А. , не се явяват, редовно призовани . За тях, повереникът им - адвокат П от САК, моли да се остави без уважение жалбата на подсъдимата, а решението да се остави в сила.
Гражданският ищец “Вернард”-О. , представляван от управителя на дружеството В. С. , редовно призован, не се явява.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение че не са допуснати посочените в жалбата нарушения на закона и на процесуалните правила. Неизвършването на очни ставки не се е отразило върху установяването на фактите по делото, квалификацията на деянието е правилна, а наложеното наказание –справедливо, тъй като е съобразено с чл.36 НК.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦОНЕН СЪД провери данните по делото , съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на касационна проверка и въз основа на касационните си правомощия, прие следното :
Жалбата на подсъдимата Б. Д. Т. – И. е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Образуваното нохд№899/04 год. по описа на СГС е въз основа на обвинителен акт срещу подс. Иванка Г. за две отделни престъпления по чл.212, ал.4,вр. с ал.1 НК и срещу подс. Б. Т. за престъпление по чл.311, ал.1,вр. с чл.26 , ал.1 НК.
С присъда №9 от 23.03.2006 год. по нохд№899/04 год. на СГС подсъдимата И. М. Г. е призната за виновна за това , че на 07.08.1998 год. в гр. С., на ул.”А. Кънчев”№20-А, при подписване на предварителен договор за покупко-продажба на празно дворно място, с площ от 1866 кв.м., съставляващо имот пл.н. №2139 за кв.13, в регулация, съгласно одобрения план на ж.к. “Младост”2, гр. С., с цел да набави за себе си имотна облага, чрез използването на неистински частен документ - пълномощно, възбудила и поддържала заблуждение, че е пълномощник на осемнадесетте лица –собственици на имота/ подробно посочени в присъдата/, у Н. Н. С. и у И. П. А., с което им е причинила вреда в големи размери 15 000 щатски долара, с левова равностойност 26 520 лева, поради което и на основание чл.210, ал.1,т.5,вр. с чл.209, ал.1 НК и чл.54 НК е осъдена на четири години лишаване от свобода , а по първоначалното обвинение, за престъпление по чл.212, ал.4,вр. с ал.1,пр.2 и вр. с чл.2, ал.2 НК, е призната за невиновна и е оправдана.
Призната е за виновна и за това, че за времето от 17.09.1999 год. до 15.10.1999 год., при покупко-продажбата на недвижим имот - празно дворно място, с площ от 1866 кв.м., съставляващо имот пл. №2139, за кв.13, в регулация, съгласно одобрения план на ж.к. “Младост”2, гр. С., чрез използване на неистински частни документи, е възбудила и поддържала заблуждение у В. А. С. , че е пълномощник на осемнадесетте лица- собственици на имота/ подробно изброени в присъдата/ и с това му е причинила имотна вреда на размер на 56 079,90 лв., като измамата е в особено големи размери и е особено тежък случай, поради което и на основание чл.211,пр.1,вр. с чл.210, ал.1,т.5 вр. с чл.209, ал.1 НК и чл.54 НК е осъдена на шест години и шест месеца лишаване от свобода. По първоначалното обвинение за престъпление по чл.212, ал.4,вр. с ал.1,пр.2 НК, е призната за невиновна и е оправдана.
На основание чл.23, ал.1 НК и е наложено общо най-тежкото от двете наказания шест години и шест месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален “строг” режим . Приложен е и чл.59 НК.
Със същата присъда подсъдимата Б. Д. Т. И. е призната за виновна в това, че на 16.09.1999 год. в гр. С., при продължавано престъпление, като длъжностно лице – нотариус, с район на действие гр. С., регистрирано под рег. №076 на Нотариалната камара и в кръга на службата си, в нарушение на служебните си задължения по чл.2, ал.1 от Закона за нотариусите и нотариалната дейност, и в нарушение на чл.485, ал.2,вр. с чл.474, ал.4 , ал.5 ,чл.475, ал.2, чл.478-чл.481 и чл.486 от ГПК, е съставила официални документи в които е удостоверила неверни обстоятелства в 54 частни документа относно подписите на лицата, положени за “упълномощители” и на датата на полагането им - 16.09.99 год., подробно описани в диспозитива на първоинстанционната присъда, с цел тези документи да бъдат използвани като доказателства за тези обстоятелства, “че тези лица са упълномощили И. М. Г. да продаде техен съсобствен имот” - празно дворно място с площ от 1866 кв.м., съставляващо имот пл.н. №2139 за кв.13, в регулация, съгласно одобрения план на ж.к. “Младост”2,София, поради което, на основание чл.311, ал.1,вр. с чл.26, ал.1 НК, вр. с чл.2 и чл.54 НК, е осъдена на две години лишаване от свобода, изтърпяването на което е отложено за изпълнение по чл.66, ал.1 НК, за срок от пет години, считано от влизане в сила присъдата.на основание чл.37, ал.1,т.6, НК , вр. с чл.2, ал.1 НК, подсъдимата е лишена от право да заема длъжност – нотариус, за срок от пет години, считано от влизане в сила присъдата.
Гражданските искове от Н. Н. С. и И. П. А. срещу подсъдимата И. Г. са уважени по 13 260 лева за всяка от тях . Гражданския иск , предявен от “Венард” О. срещу подсъдимата И. Г. е уважен за 56 079,90 лева. За разликите до предявените размери, исковете са отхвърлени. Присъдени са лихвите за всяка от присъдените суми , считано от датата на увреждането , до окончателното плащане на главниците. Присъдени са разноски и държавните такси. Отменена е възбрана върху недвижим имот в кв. ”Долни Лозен”, ул.”Пролетна”№9.
По протест на СГП и по въззивни жалби от подсъдимите срещу присъдата, е образувано внохд№801/07 год. на Софийски Апелативен съд.
С решение №90/07.04.08 год. по внохд№801/07 год. на Софийски Апелативен съд, присъдата е изменена като по отношение на подсъдимата И. Г. , престъплението по раздел І, пункт 1 от обвинителния акт е преквалифицирано от чл.211, изр.1,пр.1вр. с чл.210, ал.1,т.5, вр. с чл.209, ал.1 НК, в престъпление по чл.210, ал.1,т.5 НК, вр. с чл.209, ал.1 НК и е намален размера на наказанието, от 6 години и шест месеца лишаване от свобода, на четири години и шест месеца лишаване от свобода и в този смисъл е изменено и наказанието и по чл.23 , ал.1 НК.
По отношение на подс. Таскова, присъдата е изменена само в частта относно наложеното и наказание лишаване от права, по чл.37,т.7 НК, като същото е отменено. В останалата част присъдата е потвърдена.
Подсъдимата Г. не е обжалвала въззивното решение. В частта спрямо нея, то е влязло в сила.
Посочените касационни основания в жалбата на подс. Б. Т. – И. за отмяна или изменяване на въззивното решение, нямат опора в данните по делото.
Не са допуснати от инстанционните съдилища нарушения при събирането и проверката на доказателствата, както се твърди в жалбата. Въззивният съд е изложил задълбочени и аргументирани мотиви съгласно чл.339, ал.2 НПК, с които е отхвърлил като неоснователни доводите във въззивната жалба на подкс. Таскова.
Защитата не конкретизира оплакването си по отношение проверката на кои гласни доказателствените средства е следвало да се проведат очни ставки. Заявеното в жалбата твърдение, че съдилищата не са изяснили противоречия между свидетелите на обвинението и защитата е общо и не навежда на конкретни нарушения, а и не отговаря на данните по делото.
Непровеждането на очни ставки от първостепенния и въззивен съд за проверка на достоверността на посочените от обвинението гласни доказателствени средства, не е довело до нарушаване на принципа за всестранно, пълно и обективно изясняване на фактическите данни от предмета на делото, относими към дейността на подс. Таскова. Не е довело и до игнориране на доказателствата, които оправдават или смекчават отговорността на подсъдимата, пред тези на обвинението , както се твърди в жалбата.
Въззивният и по свой почин като последен по изясняването на фактите, е изяснил фактическите обстоятелства по делото като е уважил всички доказателствени искания на защитата.
За изясняване тезата на защитата, че документите са били заверени присъствено, извън нотариалната кантора на Т. , въззивният съдът е допуснал и разпитал свид. Георги К. , чиито показания са анализирани наред с останалите доказателствени средства.
Показанията на К. , че подс. Таскова е извършила присъствена заверка на подписите в пълномощните и декларациите на 18-те лица, вписани в тях, са анализирани с всички останали доказателствени средства. Те са съпоставени със заключението на съдебно-графическата експертиза, според което, подписите в документите представени за заверка от нотариус Т. , не са положени от лицата с посочената в тях самоличност, които лица не са автори и на текста в документите. Според установеното от заключението , кредитирано от съдилищата, текста в документите и подписите в тях са положени от подс. Иванка М. Г.
Неоснователно се твърди в жалбата, че показанията на К. са били игнорирани, без да бъдат проверени с останалите доказателствени източници. Обратното е вярно. Показанията на свид. Костадинов са проверени за достоверност с всички останали доказателствени източници. Свид. Иванета Г. – сътрудник в кантората на Т. , е установила, че на датата на “заверката” на процесните документи, подс. Таскова е отсъствала само около 50 минути от кантората си с неподписаните 54 документа, след което се е завърнала с подписани и нотариално заверени документи от 18-те съсобственици на имота. Тези показания са съпоставени с показанията на свид. Костадинов, който твърди за присъствена заверка на подписите на лицата и на датата в документите, които лица били посетени от Т. в кв. Панчарево. Въззивният съд в мотивите си е обсъдил тези данни и аргументирано е отхвърлил тезата на защитата като несъответна на доказателствата и на правилата на формалната логика, които аргументи напълно се споделят и от ВКС. Твърдението за последващо присъствено сверяване на самоличността на лицата, посочени в “предварително подписаните” 54 пълномощни и декларации, основателно е отхвърлено като неправдоподобно. Първо, защото е установено, че подписите на лицата в документите, предмет на заверка, не са положени от тях, а от пост. Георгиева. Второ, защото времето от 50 минути, което се твърди от свидетеля, че е използвано за заверката на 54-те документа, извън кантората на Т. , състояла се, според свидетеля, в кв. Панчарево, включва освен нея, и транспорта на Т. в двете посоки и предпоставя обективна невъзможност за извършването и в рамките на по-малко от минута за всяка заверка на посочения брой документи.
Вън от това, съдът е обсъдил и данните, че към датата на нотариалната заверка 16.09.99 год. редица лица фигуриращи като подписали пълномощните и декларациите, предназначени за продажбата на имота, са починали, или са били извън страната. Това е установено по отношение на лицето Х. С. , което е починало преди датата на “заверката”. Същото е сторено и с данните за лицето О. В. , чийто подпис в пълномощното и декларациите е „заверен” от подсъдимата, въпреки, че то е починало преди датата на заверката. Лицето Р. Трохарова, чийто подпис е “заверен” от подсъдимата, се е намирала в чужбина към датата на заверката.
Обсъдени са и показанията на свид. Зорка П. , една от 18-те съсобственици на имота , която е установила, както и всички останали, разпитани като свидетели съсобственици на имота, че те не са подписвали пълномощно за продажбата на имота от подс. Георгиева, нито са се явявали пред нотариус Т. за да потвърдят самоличността си, или пък, за да потвърдят положен от тях подпис върху документи. Обсъдени са и данните установени от свид. П. , че е била посещавана от свид. Костадинов в дома и, за да я уговаря да оттегли жалбата си срещу подс. Таскова.
При тези доказателствени източници, очната ставка не е била необходима като способ за отстраняване на противоречиви доказателства, защото различни по съдържание от останалите доказателствени средства са само показанията на свид. Костадинов, които въззивният съд, след като е съпоставил с всички останали доказателствени източници , аргументирано не е кредитирал.
Няма основание за приложение на чл.9, ал.2 НК относно изводите за престъпния характер на деянието. Неоснователно се твърди, че от фактическа страна, в деянието на подсъдимата, не се съдържат елементи от състава на престъплението по чл.311, ал.1 НК. Защитата , още повече , не конкретизира кои елементи от състава на престъпление не намират опора в установени факти да деянието и авторството.
Изводите, че с деянието си под. Таскова е осъществила състава на чл.311, ал.1 НК и вр. с чл.26 НК, са законосъобразни.
Доказани са всички признаци от обективната и субективна страна на състава на това престъпление, чрез установеното от фактическа страна. Няма спор в практиката, тъй като законът е ясен, че нотариусите са длъжностни лица по смисъла на чл.93,т.1б.б.”. Няма и спор, в случая , че Т. в качеството и на нотариус, действащ в района на гр. С., е субект на инкриминираното деяние. Нотариалната дейност е специализирана удостоверителна дейност. Издаваните от нотариусите документи имат характер на официални документи. Предметът на престъпленията по чл.311 НК са само удостоверителни документи, каквито в случая са процесните пълномощни и декларации. Отразените обстоятелства в тези документи не съответстват на действителното положение, т.е. в тях лъжливо са отразени определени факти от действителността . В случая това са фактите, че процесните 18 лица са подписали пълномощните и декларациите, с посочените в тях подписи и дати.достоверяването на верността на частен документ има официален характер, по силата на Закон за нотариусите и нотариалната дейност и на ГПК, тъй като на нотариусите е възложена държавната функция да извършват от името на държавата определи дейности , една от които е и заверката на подписите и датите в частни документи. Подсъдимата е съзнавала, че лъжливото документиране е с цел използването на тези документи. Нейните субективни представи, че документите - в частта им относно нотариалната заверка, се съставят с цел използването им, се извеждат от техния характер и съдържание, тъй като те предоставят права на трето лице да се разпореди с имота на лицата, подписали процесните частни документи.
Престъпната дейност на подсъдимата Т. не сочи на признаците на чл.9, ал.2 НК. Длъжностите лица с нотариална компетентност имат специална удостоверителна функция при документооборота. Чрез техните действия се гарантира законосъобразното съставяне и използване на документите с удостоверително значение. Именно тази функция е нарушена при дейността на Т. Ето защо и като се добави начина на извършване деянието, броя на инкриминираните документи и реализирането на престъпната цел, степента на обществена опасност както на деянието, така и на последиците от него е такава , че не могат да се обсъждат критериите за малозначителност на деянието. В случая степента на обществена опасност на деянието е засилена с факта че защитените обществени отношения са реално увредени, защото е и налице използването на престъпно съставените документи, т.е. преследваната цел с невярното документиране , е настъпила. Разпореждането с имота е осъществено именно въз основа на използването на неистинските частни, и официални документи с невярно съдържание / в частта им относно нотариалната заверка/.
Наказанието е справедливо, защото е съобразено с тежестта на извършеното престъпление и със степента на обществена опасност на подсъдимата , която не е завишена. Невярно се твърди в жалбата ,че не са изтъкнати смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства по чл.54 НК, тъй като именно поради този анализ съдилищата са извели степента на отговорност на подсъдимата.
Воден от тези мотиви ВКС на основание чл.354, ал.1,т.1 НПК
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение №90/70.04.2008 год. по внохд№801/07 год. на Софийски апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: