Върховен касационен съд

Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение в откритото заседание на деветнадесети септември две хиляди и осемнадесета година в състав:

при секретаря Райна Стоименова разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 4760 по описа за 2017 г.
Производството е по чл. 290 – 293 ГПК и се разглежда по реда до ЗИДГПК (обн. ДВ, бр. 86/ 2017 г.) – аргумент от § 74 ПЗР на това изменение на ГПК.
До касационно обжалване е допуснато решение № 123/ 27.07.2017 г. по гр. д. № 336/ 2017 г., с което Окръжен съд – Сливен, като потвърждава решение № 213/ 14.03.2017 г. по гр. д. № 5658/ 2011 г. на Районен съд – Сливен, отхвърля исковете на К. Л. Ч. срещу СУ „К. К.“, [населено място], както следва:
· да се признае за незаконна и да се отмени заповед № 73/ 20.10.2016 г., с която директорът на Училището е прекратил трудовото правоотношение на основание чл. 330, ал. 2, т. 10 КТ (чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ);
· за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „старши учител, общообразователен учебен предмет в прогимназиален етап“ (чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ) и
· за сумата 2 153.52 лв. (предявена част от вземане в пълен размер 3 143.52 лв.) - обезщетение за безработица вследствие незаконното уволнение за периода 21.10.2016 г. – 21.04.2017 г. (чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ).
Касационното обжалване е допуснато при основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (общо и допълнително) за проверка правилността на решението по следните материално-правни въпроси: 1 . Длъжен ли е работодателят да прекрати трудовото правоотношение, когато съдебният акт за осъждането на педагогически специалист за тежко умишлено престъпление от общ характер е влязъл в сила преди 01.08.2016 г. – датата на влизане в сила на § 33 от ПЗР на ЗПУО, с която се въведе новото основание по чл. 330, ал. 2, т. 10 ЗПУО? и 2. За материално-правните предпоставки (условия) на основанието по чл. 330, ал. 2, т. 10 КТ има ли значение видът на наложеното наказание за извършеното умишлено престъпление от общ характер?
Касационното обжалване е допуснато при основанията по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК (общо и допълнително) за проверка правилността на решението по следните материално-правни въпроси: 1 . Длъжен ли е работодателят да прекрати трудовото правоотношение, когато съдебният акт за осъждането на педагогически специалист за тежко умишлено престъпление от общ характер е влязъл в сила преди 01.08.2016 г. – датата на влизане в сила на § 33 от ПЗР на ЗПУО, с която се въведе новото основание по чл. 330, ал. 2, т. 10 КТ? и 2. За материално-правните предпоставки (условия) на основанието по чл. 330, ал. 2, т. 10 КТ има ли значение видът на наложеното наказание за извършеното умишлено престъпление от общ характер?
По повдигнатите въпроси настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че работодателят е длъжен на основание чл. 330, ал. 2, т. 10 КТ да прекрати без предизвестие трудовото правоотношение с всеки педагогически специалист по смисъла на Закона за предучилищното и училищно образование, който е осъден за умишлено престъпление от общ характер и за когото не е налице изключение по чл. 215, ал. 2 ЗПУО (осъждане по наказателно дело, посочено в чл. 1 от Закона за политическата и гражданска реабилитация на репресирани лица) или по чл. 88а НК (настъпила пълна реабилитация, когато осъждането не е за тежко умишлено престъпление против Република България или за престъпление против човечеството). Видът на наложеното наказание е без значение. Чл. 330, ал. 2, т. 10 КТ се прилага и за педагогическите специалисти по заварени трудови правоотношения, включително когато съдебният акт (присъда, решение по чл. 78а НК или споразумение, одобрено от наказателния съд) е породил правни последици преди 01.08.2016г. – датата, на която влезе в сила ЗПУО.
Мотиви към отговора:
Съгласно чл. 330, ал. 2, т. 10 КТ, работодателят прекратява трудовия договор без предизвестие, когато педагогически специалист по смисъла на ЗПУО е осъден за умишлено престъпление от общ характер. Това основание за уволнение е въведено с § 33, т. 3 ПЗР на ЗПУО и влиза в сила от 01.08.2016 г. – датата, на която влиза в сила ЗПУО. Тълкуването на чл. 215, ал. 1, т. 1 и ал. 3, във връзка с § 33, т. 3 от ПЗР на ЗПУО, налага извод за т.нар. „незабавно действие на ЗПУО“ в тези негови части. Поначало законът действа за напред и се прилага само по отношение на факти и обстоятелства, които възникват след влизането му в сила. Всеки нов граждански закон заварва и възникнали при действието на отменения закон юридически факти, които не са погасени и в тези случаи се поставя въпроса за действието на новия закон по отношение на заварените правоотношения. Законодателят е овластен да определи свободно границите на действие на законите във времето и по отношение на правоотношенията, които са възникнали при действието на отменения закон. Когато на новия закон се признава действие спрямо възникнали и съществуващи правоотношения, които са „заварени“, е налице несъщинско обратно действие или незабавно действие на новия закон. Този въпрос стои винаги, когато отмененият закон се заменя с нов, отнасящ се до същата материя (чл. 11, ал. 1 ЗНА). Незабавно действие, „несъщинско обратно действие“ на новия закон има, тогава когато факт, който при действието на отменения закон е нямал значение за завареното правоотношение, придобива правно значение. Случаят е именно такъв. Осъждането на лицето за умишлено престъпление от общ характер, независимо от реабилитацията и наложеното наказание, е нямал значение. При действието на ЗНП от 1991 г. основанието за несъвместимост по чл. 40, ал. 4, пр. 1 ЗНП е било с по-тясно приложно поле. За предвидената в отменения закон забрана значение е имало не само осъждането на лицето, но и наложеното наказание – лишаване от свобода. При действието на ЗПУО обаче фактът по чл. 215, ал. 1, т. 1 ЗПУО придобива правно значение и за заварените трудови правоотношения. Осъденото за умишлено престъпление лице, адресат на забраната от чл. 215, ал. 1, т. 1 ЗПУО, вече не може да заема длъжността „педагогически специалист“. Чл. 215, ал. 3 и 4 КТ изискват трудовото правоотношение с него да бъде прекратено, а редът и условията за това са в чл. 330, ал. 2, т. 10 КТ (изменението на КТ с § 33, т. 3 ПЗР на ЗПУО).
Незабавното действие е различно от обратното действие на новия закон. Обратното действие на новия закон може да се даде само по изключение и с изрична правна норма (чл. 14, ал. 1 ЗНА). Обратно действие има, тогава когато новият закон преурежда настъпилите правни последици от юридически факти, на които отмененият закон е признавал правно значение, т.е. тогава когато новият закон засяга вече придобити права или погасени задължения при действието на отменения. Обратното действие не се отнася до „заварените“ правоотношения – тези, които са възникнали и съществуват към влизане в сила на новия закон. Обратното действие преурежда по нов начин приключилите и уредени от стария закон правоотношения. Тълкуваните разпоредби от ЗПУО и новият текст на чл. 330, ал. 2, т. 10 КТ имат незабавно, а не обратно (ретроактивно) действие за заварените трудови правоотношения с педагогическите специалисти.
ЗПУО не съдържа и разпоредба, която да предвижда т.нар. „преживяло (запазено) действие“ на основанията за несъвместимост по чл. 40, ал. 4 ЗНП от 1991 г. (отм.). Преживяло действие на отменения закон е налице, когато новият закон урежда правното значение на юридическите факти, но и предвижда, че осъществените по стария закон запазват значение за заварените правоотношения. Съгласно § 27, ал. 1 от ПЗР на ЗПУО, лице, което към влизането в сила на закона заема длъжност на педагогически специалист, запазва трудовото си правоотношение, ако е имало право да заема съответната длъжност към момента на възникване на правоотношението. Преходната разпоредба предвижда запазване на трудовите правоотношения с онези педагогически специалисти по заварени трудови правоотношения, които вече не отговарят на новите изисквания за заеманата длъжност (въведените с чл. 212 – 214 ЗПУО), но са имали право да я заемат според изискванията на ЗНП от 1991 г., респ. на ЗНП от 1948 г. Тя няма отношение към основанията за несъвместимост по чл. 215, ал. 1 ЗПУО.
Следователно в персоналния обхват на чл. 330, ал. 2, т. 10 КТ са и лицата, които към влизане в сила на ЗПУО заемат длъжността педагогически специалист и са осъдени за умишлено престъпление от общ характер с влязъл в сила съдебен акт (присъда, одобрено от съда споразумение, решение по чл. 78а НК), независимо от реабилитацията.
Правото (и задължението) на работодателя по чл. 330, ал. 2, т. 10 КТ да прекрати трудовото правоотношение с такива специалисти търпи две ограничения. То не възниква по отношение на педагогическите специалисти, които са осъдени по наказателните дела, посочени в чл. 1 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица (чл. 215, ал. 2 ЗПУО). То не възниква и по отношение на онези педагогически специалисти, за които е настъпила т. нар. пълна (абсолютна) реабилитация по чл.88а НК. С нея по силата на закона се заличава осъждането и неговите последици, независимо от предвиденото в друг закон или указ (чл. 88а, ал. 1, in fine НК), освен ако осъждането е за тежко престъпление против Републиката и за престъпления против мира и човечеството (чл. 88а, ал. 5 НК). Предвиденото в чл. 330, ал. 2, т. 10 КТ е „друг закон“ по смисъла на чл. 88а, ал. 1, in fine НК. Работодателят не разполага с правото (и задължението) да прекрати без предизвестие трудовото правоотношение, когато по отношение на педагогическия специалист е настъпила абсолютната реабилитация по право по чл. 88а НК. Работодателят има това задължение по отношение на педагогическия специалист, за когото реабилитацията е относителна (предвидената в чл. 86 НК или по съдебен ред (чл. 87 НК)) – аргумент от чл. 85, ал. 1, in fine НК.
Забраните по чл. 215, ал. 1 ЗПУО, респ. правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с всеки педагогически специалист, спрямо когото те действат, при условията и по реда на КТ (чл. 215, ал. 3 и 4 ЗПУО), са норми от вътрешното право, които предвиждат ограничения за правото на труд на адресатите на забраните. Правото на труд е основно конституционно право на гражданите (чл. 16 и чл. 48 КРБ). То обаче не е сред абсолютните, а е допустимо обикновеният законодател да го ограничи. Ограниченията следва да произтичат единствено от съображения от конституционен порядък (решение № 11 от 2010 г. по конст.д. № 13 от 2010 г.). Правото на труд е признато и гарантирано в чл. 15, § 1 от Х. на основните права на Европейския съюз. В своята практика Съдът на Европейския съюз приема, че е допустимо в националния правен ред на държава – член да има ограничения в свободата на лицето да упражнява определена професия, стига преследваната цел да е пропорционална и да няма прекалена намеса на държавата, която да накърнява същността на правото (дело 122/ 78 T. v. the Commission (1978) E. 1019; дело 74/ 74, CNTA v. the Commission (1975) E. 533). Ограничаването на правото на труд на педагогическите специалисти поради забраните по чл. 215, ал. 1 ЗПУО произтича от съображения за конституционен порядък. Педагогическите специалисти са участници в образователния процес, регламентиран от ЗПУО (чл. 2, ал. 1 ЗПУО). Други участници са децата (физически лица, ненавършили 18 годишна възраст). Училищното обучение до 16 годишна възраст е задължително (чл. 53, ал. 2 КРБ). Следователно чрез забраните по чл. 215, ал. 1 ЗПУО държавата предоставя закрила на децата (чл. 14 от КРБ), а преследваната цел е пропорционална за постигането на друга, която също произтича от Х. – на правото на децата на държавна закрила и грижи, необходими за тяхното благоденствие (чл. 24§ 1). Ограниченията в ЗПУО на правото на труд на педагогическите специалисти са и мярка, чрез която държавата обслужва висшите интереси на детето (чл. 3 и 4 от Конвенцията за правата на детето). Следователно тези норми от вътрешното право са в съответствие с Конституцията, с правото на Европейския съюз, а и на Конвенцията, по която Българската държава е страна (чл. 5, ал. 4 КРБ).
По иска с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението по чл. 328, ал. 2, т. 10 КТ ищецът следва да въведе твърдения за изключенията по чл. 215, ал. 2 ЗПУО или по чл. 88а НК и носи тежестта да ги докаже. За успешното провеждане на доказването ищецът следва да представи свидетелство или справка за съдимост, да поиска съдът да го изиска или да се снабди със съдебно удостоверение (чл. 186 ГПК).
Настоящият състав на Върховния касационен съд, като констатира, че въззивното решение е валидно и допустимо и извърши проверка на неговата правилност съгласно предвиденото в чл. 290, ал. 2 ГПК, намира касационната жалба за неоснователна. Съображенията са следните:
Въззивният съд е приел, че трудовият договор с ищеца е сключен на 28.08.1987 г., а с влизане в сила на ЗПУО той заема длъжността педагогически специалист по смисъла на чл. 211, ал. 1 ЗПУО. Със споразумение, одобрено на 09.01.2014 г. по нохд № 1982/ 2013 г. от РС - Сливен, ищецът се е признал за виновен в престъпления по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК и по чл. 142а, ал. 1 НК, извършени на 03.04.2012 г. в [населено място], общ. С.. Зачитайки задължителната сила на споразумението, (чл. 383, ал. 1 НПК и чл. 300 ГПК), въззивният съд е достигнал до извода, че осъждането на ищеца за двете умишлени престъпления от общ характер с влизане в сила на ЗПУО е осъществило забраната по чл. 215, ал. 1, т. 1 и е породило правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с ищеца по чл. 330, ал. 2, т. 10 КТ. Намерил е за неоснователни доводите в исковата молба, че е незаконна издадената на това основание заповед за уволнение от 20.10.2016 г. поради това, че: 1) трудово правоотношение с ищеца е заварено; 2) към влизането в сила на закона споразумението, одобрено от наказателния съд, е породило правните си последици и 3) вида на наложеното наказание (пробация, а не лишаване от свобода) е от значение.
Възприетото с решението съответства изцяло на отговорите на повдигнатите въпроси, а е неоснователно касационното оплакване, че е нарушен материалният закон. Трудовото правоотношение с ищеца е заварено към влизане в сила на ЗПУО. Осъждането му за двете умишлени престъпления е факт, който е нямал значение за забраната по чл. 40, ал. 4, пр. 1 ЗНП от 1991 г. (отм. с § 6, ал. 1 от ПЗР на ЗПУО), но с влизане в сила на ЗПУО е придобил правно значение. Чл. 215, ал. 1, т. 1 ЗПУО забранява длъжността педагогически специалист да заема лице, осъдено за умишлено престъпление, когато не са осъществени изключенията по чл. 215, ал. 2 ЗПУО или по чл. 88а НК. За ищеца тези изключения липсват, а за забраната е без значение видът на наложеното наказание (пробация). Породило се е правото (и задължението) на работодателя да прекрати неговото трудово правоотношение при условията и по реда на чл. 330, ал. 2, т. 10 КТ (чл. 215, ал. 3 и § 33, т. 3 ПЗР на ЗПУО). Издадената на това основание заповед за уволнение е законна, а исковете с правна квалификация чл. 344, ал. 1, т. 1 – 3 КТ - неоснователни. Касационната инстанция следва да остави в сила обжалваното решение (чл. 293, ал. 1, пр. 1 ГПК).
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в тежест на касатора следва да се поставят разноските, които ответникът по касация, ответник и по исковете, е направил пред настоящата инстанция. Те се изразяват в заплатения адвокатски хонорар.
При тези мотиви, съдът
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 123/ 27.07.2017 г. по гр. д. № 336/ 2017 г. на Окръжен съд – Сливен.
ОСЪЖДА К. Л. Ч. ЕГН [ЕГН] да заплати на СУ „К. К.“ [населено място] на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата 500.00 лв. – разноски пред касационната инстанция.

ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.