№157
[населено място], 07.07.2022 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Първо отделение в закрито съдебно заседание на седми юли през две хиляди двадесет и втора година в състав:
Съдия-докладчик: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
по т. дело № 493 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Подадена е частна жалба вх. № 5769/04.07.2022 г. от „Кей Джи Маритайм Шипинг“АД, представлявано от изпълнителния директор Й. В., против определение № 142/28.06.2022 г. по т.д. № 493/2022 г. на ВКС, I т.о., с което на осн. чл. 150, ал. 2 от Конституцията на Република България е спряно производството по делото и е внесено искане до Конституционния съд на Република България за обявяване за противоконституционни на разпоредбата на §8, ал. 5, б. „а“ от ПЗР на ЗИД на ГПК (обн., ДВ, бр. 8 от 2017 г.) в частта, с която се отменя чл. 47, т. 3 от ЗМТА (обн., ДВ, бр. 60 от 1988г., посл. изм., бр. 46 от 2002 г.) в частта: „арбитражното решение противоречи на обществения ред на Република България“ и на свързаната с нея разпоредба на § 8, ал. 6 от ПЗР на ЗИД на ГПК (обн., ДВ, бр. 8 от 2017 г.) в частта относно замяната в чл. 49 от ЗМТА (нов, ДВ, бр. 38 от 2001 г.) на „думите чл. 47, т. 3“, поради противоречие с чл. 122, ал. 1, във връзка с чл.117, ал. 1 и чл. 56 от Конституцията на Република България.
В рамките на дейността по администриране на частната жалба на осн. чл.275 ГПК съдът, чрез който се изпраща частната жалба следва да извърши проверка дали атакуваното с нея определение подлежи на обжалване. В случая се касае до определение постановено от състав на ВКС по реда на чл. 150, ал. 2 от Конституцията на РБ. Същото не е постановено на осн. чл. 229 ГПК, в частност не се касае до хипотеза на чл. 229, ал. 1, т. 6 ГПК, поради което и не подада в приложното поле на чл.274, ал.2, изр. последно във вр. с чл.274, ал.1, т.1 ГПК.
Правните характеристики на определението по чл.150, ал.2 от Конституцията на РБ могат да се изведат от практиката на Конституционния съд – напр. определение № 1 от 1.07.1997 г. на КС на РБ по конст. д. № 5/97 г. /Обн., ДВ, бр.54 от 1997г./. В същото е прието, че правомощието да се сезира Конституционният съд по реда на чл. 150, ал. 2 от Конституцията на РБ принадлежи на отделните състави на ВКС или ВАС, разглеждащи конкретния съдебен спор. Посочено е, че ограничаването на възможността за сезиране на Конституционния съд само от общото събрание на дадена колегия или от пленума на съответния Върховен съд всъщност лишава от конкретно съдържание разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от Конституцията . КС счита, че когато говори за Върховен съд в хипотезата на чл. 150, ал. 2 от Конституцията на РБ, очевидно конституционният законодател има предвид не висшите представителни органи на ВКС и ВАС, а съответния Върховен съд като правораздаващ орган по конкретен съдебен спор, т.е. при реализиране на неговата правораздавателна компетентност, която се осъществява от неговите състави.
Правомощието по чл. 150, ал. 2 от Конституцията на РБ е елемент от формиране на вътрешното убеждение именно на решаващия състав по делото и когато това вътрешно убеждение не може да бъде категорично формирано поради съмнения относно конституционносъобразността на приложимия закон, делото трябва да се спре и да се изпрати на КС /така П., П., Нормативни и практически очертания на българското конституционно правосъдие, София, 2013, с.151/. Компетентен да се произнесе по допустимостта на искането, на осн. чл.19 от Закон за КС и по поставения въпрос за съответствие на оспорения закон с Конституцията е КС, на осн. чл. 149, ал. 1, т. 2, предл. първо от Конституцията на РБ.
В алагогични хипотези – по чл.292 ГПК, когато релевантният въпрос е решаван противоречиво от различни състави на ВКС и по чл.631 вр. чл.628 ГПК, когато е необходимо тълкуване на приложима към спора разпоредба от ПЕС или е необходимо тълкуване и преценка валидността на акт на органите на ЕС, съответният състав на ВКС спира производството по делото и отнася въпроса за разрешаване до ОСГТК, ОСГК или ОСТК на ВКС, респ. отправя преюдициално запитване до СЕС. Определенията за спиране в тези случаи не подлежат на контрол по реда на чл.274, ал.2 вр. ал.1, т.1 ГПК.
Водим от горното и
Р А З П О Р Е Д И :
ВРЪЩА частна жалба вх. № 5769/04.07.2022 г. от „Кей Джи Маритайм Шипинг“АД против определение № 142/28.06.2022 г. по т.д. № 493/2022 г. на ВКС, I т.о.
Разпореждането подлежи на обжалвана с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението пред друг състав на ВКС.
СЪДИЯ: