При така установените факти, съдът е приел от правна страна, че прекратяването на трудовото правоотношение с ищцата на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ е незаконосъобразно, тъй като е нарушена разпоредбата на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ - не е спазена предварителната закрила, с която се ползва ищцата, а именно за прекратяване на трудовото правоотношение на това основание е необходимо предварително разрешение от инспекцията по труда. В тази връзка съдът е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 333, ал.1, т. 2 и 3 КТ с предварителна закрила при уволнение се ползват работници и служители, които са трудоустроени, както и боледуващи от болести, определени в наредба на министъра на здравеопазването. Според чл. 333, ал. 2 КТ, в случаите по т. 2 и т. 3 на предходната алинея, преди уволнението се взема мнението на ТЕЛК. Съгласно чл. 344, ал. 3 КТ в случаите, когато за извършване на уволнението се изисква предварителното съгласие на инспекцията по труда или на синдикален орган и такова съгласие не е било дадено преди уволнението, съдът отменя заповедта за уволнение като незаконна само на това основание, без да разглежда трудовия спор по същество. В случая трудовото правоотношение с ищцата е било прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т 5 КТ, което попада в обхвата на закрилата по чл. 333 КТ. Ищцата е била трудоустроена с експертно решение на ТЕЛК № 1836/08.10.2018 г., с призната 30% трайно намалена работоспособност от общо заболяване, като са посочени противопоказните условия на труд /Т./ и е предписано същата да бъде трудоустроена на работа без тези противопоказания. В тази връзка съдът е приел, че съгласно чл. 314 КТ служител, който поради болест не може да изпълнява възложената му работа, но може да изпълнява без опасност за здравето друга или същата работа при облекчени условия, се трудоустроява по предписание на здравните органи. Трудоустроен по смисъла на тази разпоредба и на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ е работник или служител с предписание за трудоустрояване, дадено от съответния компетентен здравен орган. В случая дадената от компетентния орган /ТЕЛК/ препоръка за трудоустрояване има характер на предписание по смисъла на КТ и НТ – за изпълнение на работа без посочените в решението противопоказания – тежка физическа работа.
Съдът е приел, че предвид установената по надлежния ред трайна намалена работоспособност на ищцата, дадената от компетентния здравен орган препоръка за трудоустрояване и липсата на изискано от работодателя разрешение от инспекцията по труда, процесното уволнение е извършено в нарушение на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ и тъй като в случаите, когато за извършване на уволнението е необходимо предварителното съгласие на инспекцията по труда, а такова не е искано и не е дадено преди уволнението, заповедта за уволнение се отменя като незаконна, без да се разглежда спорът по същество. Като се е позовал на тези съображения, съдът е приел, че извършеното уволнение е незаконно, поради което е уважил предявения иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ. Предвид основателността на иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за отмяна на уволнението, като основателен е уважен и обусловеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ за възстановяване на заеманата от ищцата преди уволнението длъжност „чистач” при ответното читалище, както и искът по чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ за присъждане на обезщетение за принудителна безработица, за период от шест месеца в размер на сумата от 1 700,16 лв.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение намира, че в случая не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение. В представеното от касатора изложение на основанията за допускане на касационно обжалване не се обосновава наличието на тези предпоставки. За да е налице основанието за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, следва въззивният съд да се е произнесъл по даден правен въпрос от естество, от което зависи изхода на спора и който да е решен в противоречие с практиката на ВКС – задължителна и константна. Следва да се подчертае, че поставените въпроси трябва да са от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемане на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. К. съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочените от касатора правни въпроси от значение за изхода на конкретното дело, са обусловили правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали тези изводи са законосъобразни. Основанията за допускане на касационното обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК и тяхното разграничение трябва да е ясно. В случая като основание за допускане на касационно обжалване по поставените правни въпроси е посочено основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – очевидна неправилност.
Настоящата инстанция намира, че в случая не е налице твърдяното противоречие с практиката на ВКС при произнасяне на въззивния съд по поставените правни въпроси, които са от значение за изхода на делото, посочени по-горе и свързани с освидетелстването и трудоустрояването на ищцата и свързваната с тях предварителна закрила по чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ. Приетото от въззивния съд в случая, е в съответствие с установената съдебна практика по реда на чл. 290 ГПК/решение № 443/2015 от 24.03.2016 г. по гр.д. № 2569/2015 г. на ВКС, ІV г.о./, съгласно която закрилата по чл. 333 КТ се прилага при уволнение поради съкращаване на щата по отношение на изчерпателно изброените категории работници или служители/в настоящия случай прекратяването на трудовото правоотношение е по чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ/. Една от тях е на трудоустроените работници или служители – чл.333,ал.1,т.2 КТ. Тази закрила е предварителна, тъй като предхожда извършването на уволнението. В хипотезата на чл.333,ал.1,т.2 КТ уволнението е поставено в зависимост от получаване на предварително разрешение от определен държавен орган. Тя е относителна, тъй като може да бъде преодоляна чрез получаване съгласие на съответния орган. Съгласно чл.333,ал.7 КТ моментът, към който предварителната закрила се осъществява е този на връчване на заповедта за уволнение. Закрилата по чл.333,ал.1,т.2 КТ се прилага за работник или служител, който е трудоустроен. Когато с решението на ТЕЛК е определен процент на намалена работоспособност и са посочени противопоказни условия на труд, работникът е трудоустроен по смисъла на чл.333,ал.1,т.2 КТ – наличието на заболяване, налагащо трудоустрояване е установено по законния ред и от орган по чл.1,ал.1 от Наредбата за трудоустрояване. Без правно значение за обхвата на предварителната закрила по чл.333,ал.1,т.2 КТ е дали работникът или служителят заема длъжност, определена за трудоустроени. Трудоустрояването на работника се изразява в съобразяване на изпълняваната работа с противопоказанията за заболяването му, респ.преместването му на подходяща работа, поради което, когато изпълняваната работа е подходяща за здравословното състояние на служителя, трудоустрояването му е фактически изпълнено. Задължението за вземане на предварително становище на ТЕЛК и разрешение от инспекцията по труда за предстоящото уволнение е с оглед преценката за евентуалното отражение на смяната на работата върху здравословното състояние на трудоустроения работник и възможностите му за адаптация на ново работно място. С оглед на това предварителната закрила по чл.333,ал.1,т.2 КТ за трудоустроени работници и служители обхваща всички случаи, когато лицето страда от заболяване, налагащо облекчени условия на труд, независимо дали заема длъжност, определена от работодателя за трудоустроени. В настоящия случай в съответствие с тази установена съдебна практика, въззивният съд в обжалваното решение е приел, че ищцата е била трудоустроена с експертно решение на ТЕЛК № 1836/08.10.2018 г., с призната 30% трайно намалена работоспособност за срок от три години от общо заболяване, като са посочени противопоказните условия на труд /Т./ и е предписано същата да бъде трудоустроена на работа без тези противопоказания. Трудоустроен по смисъла на чл. 314 КТ и на чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ е работник или служител с предписание за трудоустрояване, дадено от съответния компетентен здравен орган. В случая дадената от компетентния орган /ТЕЛК/ препоръка за трудоустрояване има характер на предписание по смисъла на КТ и НТ – за изпълнение на работа без посочените в решението противопоказания – тежка физическа работа. Експертното решението на ТЕЛК № 1836/2018 г. е влязло в сила и е без значение, че с него е определен по нисък от 50 % трайно намалена работоспособност на ищцата/30%/, тъй като този здравен орган е компетентен да го издаде, още повече, че той е от по-висока степен на компетентната в случая, съгласно чл. 1, ал. 1, т. 1 НТ, Лекарска консултативна комисия/ЛКК/. В тази връзка по поставените въпроси приетото от въззивния съд в обжалваното решение, не е в противоречие с дадените отговори в представените от касатора две съдебни решения на ВКС. Това е така, тъй като в решение № 316 от 10.06.2011 г. е даден отговор на въпроса относно задължението на работодателя да поиска предварително разрешение от инспекцията по труда при уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 3 КТ, а в решение № 75 от 10.02.2011 г. на въпроса - нарушен ли е чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ, когато работодателят не вземе разрешение от инспекцията по труда, обосновавайки се с това, че намалената трудоспособност в решението на работника, е определена под 50%. И в двете решения отговорите на въпросите са еднозначни и в синхрон с приетото от въззивния съд по настоящото дело, а именно - разпоредбата на чл.333, ал.1, т.2 КТ изисква от работодателя при извършване на уволнение в случаите на чл.328, ал.1 т.2,3,5 и 11 и чл.330, ал.2, т.6 КТ да поиска предварително разрешение от инспекцията по труда за всеки отделен случай, когато работникът или служителят е трудоустроен. Правната норма не обвързва трудоустрояването с процента на намалената трудоспособност. Основанието за трудоустрояване се съдържа в чл.314 КТ, който също не обвързва трудоустрояването с процента на намалената трудоспособност. В конкретния случай с процесното експертно решение на ТЕЛК № 1836/08.10.2018 г., ищцата е с призната 30% трайно намалена работоспособност за срок от три години от общо заболяване, като експертизата е освидетелстване за трудоустрояване като са посочени противопоказните условия на труд /Т./ и е предписано същата да бъде трудоустроена на работа без тези противопоказания, следователно при прекратяване на трудовото правоотношение на основание чл. 328, ал. 1, т. 5 КТ работодателят е следвало да изиска предварително разрешение от инспекцията по труда на основание чл. 333, ал. 1, т. 2 КТ и тъй като не е сторил това, то и уволнението на това основание се явява незаконосъобразно, до който извод е стигнал и въззивния съд в обжалваното решение, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване по поставените правни въпроси.
Доколкото касаторът се позовава на очевидна неправилност на решението /чл.280, ал.2, пр.3 ГПК/, това основание е заявено бланкетно като същият не е обосновал оплаквания, различни от тези, относими към твърдяната хипотеза на чл.280, ал.1ГПК по поставените правни въпроси. Видно от посоченото по-горе, във връзка с тези оплаквания, в случая не е налице отклонение от задължителната съдебна практика, атакуваният акт не е постановен нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необоснован с оглед правилата на формалната логика и следователно не може да се приеме, че се касае за очевидна неправилност, поради което не е налице и релевираното основание от касатора за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК.
Ето защо, не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, пр. 3 ГПК за допускане на касационното обжалване на обжалваното въззивно решение по поставените от касатора правни въпроси.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: