Върховен касационен съд

Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на четвърти май две хиляди и двадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДЕСИСЛАВА ПОПКОЛЕВА


изслуша докладваното от съдията ВАСИЛКА ИЛИЕВА
гр. дело № 580/2020 год.

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Кметство с. Леново, общ. Асеновград, представлявано от кмета Б. З. А., против въззивно решение № 1081/27.09.2019 г., постановено по гр. д. № 1701/2019 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е потвърдено решение № 201/08.05.2019 г. по гр. д. № 2086/2018 г. на Районен съд - Асеновград, с което на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е отменено уволнението на Ш. Д. П., извършено със заповед № 5 от 13.07.2018 г. на кмета на с. Леново, поради налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и на основание чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ Ш. Д. П. е възстановена на заеманата длъжност „старши специалист“ в Кметство с. Леново и са присъдени съдебни разноски.
В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност и необоснованост на атакуваното решение, иска се отмяната му и отхвърляне на предявените искове.
В изложението на основанията за допускане до касационно обжалване касаторът се позовава на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1. „Следва ли съдът да постанови решение след като няма събрани доказателства, че служителят може да ползва защита по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ във връзка с Наредба № 5/1987 г.?”; 2. „Компетентен ли е съдът да се произнесе за здравословното състояние на служителя, без изготвена съдебно-медицинска експертиза от страна на вещо лице с медицинско образование?”; и 3. „При наличие на правен спор относно факта дали индивидуален административен акт каквото е решението на ТЕЛК при оспорването му поражда права?”. Твърди, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 191/25.04.2012 г. по гр. д. № 606/2011 г., IV г. о.; решение № 49/20.03.2019 г. по гр. д. № 3119/2018 г., IV г. о.; и решение № 615/02.11.2010 г. по гр. д. № 852/2009 г., IV г. о. и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касационната жалба - Ш. Д. П., в който излага съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване, а по същество жалбата е неоснователна. Заявена е претенция за присъждане на разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва постановения съдебен акт, срещу въззивно решение, което съгласно чл. 280, ал. 3, т. 3 ГПК е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима.
За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че към момента на оспореното дисциплинарно уволнение Ш. Д. П. по силата на сключен с ответника трудов договор e заемала длъжността „старши специалист“ в Кметство с. Леново. Трудовото й правоотношение е прекратено със Заповед № 5 от 13.07.2018 г. на кмета на с. Леново, на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ. Относно законността на уволнението, съдът е приел, че към датата на прекратяване на трудовото й правоотношение ищцата е страдала от исхемична болест на сърцето, което заболяване е включено в чл. 1, ал. 1, т. 1 от Наредбата по чл. 333, ал. 1, т. 3 КТ, поради което работодателят е можел да я уволни на основание чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ, само с предварително разрешение на инспекцията по труда, каквото не е получил - с писмо до кмета на с. Леново изх. № 18077349/17.07.2018 г. Дирекция „Инспекция по труда“ - Пловдив е отказала разрешение за уволнението на ищцата.
Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност.
Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Не е налице основание за допускане на касационното обжалване по поставените въпроси. Първият и вторият въпроси не съставляват общо основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК. По естеството си това са оплаквания за необоснованост на решението, за неправилност на същото поради допуснати процесуални нарушения при анализа на доказателствата и неправилно приложение на материалния закон. Тези оплаквания касаторът привързва към свои фактически констатации, които съдът не е приел да следват от данните по делото. Пловдивският окръжен съд е анализирал събраните по делото доказателства, като е посочил, че от Експертно решение № 0417 от 15.02.2018 г. на ТЕЛК към УМБАЛ „Пловдив“ АД, постановено по искане на работодателя в производство по чл. 4 от Наредба № 5/1987 г., се установява, че ищцата страда от исхемична кардиомиопатия, което заболяване е от кръга на тези по Наредбата по чл. 333, ал.1, т. 3 КТ. Същата констатация е направена и в Експертно решение № 496 от 05.02.2016 г. на ТЕЛК, с което на ищцата й е била определена 50 % трайно намалена работоспособност за срок от две години. Постановеното след изтичане на двегодишния срок при преосвидетелстването на ищцата Експертно решение № 0620 от 07.03.2018 г., в което също е приета водеща диагноза исхемична кардиомиопатия, е било обжалвано от работодателя и отменено от НЕЛК с Експертно решение № 1181 от 03.12.2018 г. и е върнато за ново освидетелстване в съответствие с дадените указания.В постановеното от НЕЛК решение не е прието, че ищцата не страда от заболяването, прието в отмененото решение на ТЕЛК и няма данни за постановеното при новото освидетелстване на ищцата експертно решение на ТЕЛК, но от представената и неоспорена епикриза от 20.01.2019 г., издадена от УМБАЛ „Пловдив“ АД, след престой на ищцата в болницата в периода 18-20.01.2019 г., в същата е приета окончателна диагноза исхемична болест на сърцето . От доказателствата е установено, че ищцата страда от посоченото в епикризата заболяване. Съгласно диспозитивното начало в тежест на ответника по иска, е било да опровергае този факт, но същият не е поискал да му бъде допусната съдебно-медицинска експертиза, нито е ангажирал други доказателства. Третият поставен от касатора въпрос е обусловил правните изводи на съда, но по отношение на него не се разкрива поддържаната специална предпоставка за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Въпросът е решен в съответствие с практиката на ВКС, съгласно която закрилата при уволнение на боледуващ от определен кръг болести работник или служител се преодолява само чрез получаването на предварително разрешение от инспекцията по труда за извършване на конкретното уволнение, като разрешението се издава въз основата на необвързващо мнение на ТЕЛК и гарантира законосъобразността на процедурата. Работодателят не се освобождава от задължението да поиска предварително разрешение от инспекцията по труда, ако отнапред има информация, че уволненият работник или служител страда от заболяване, попадащо в хипотезата на цитираната наредба и е без значение дали към същия момент решението на ТЕЛК, за установяване на заболяването е било влязло в сила или респективно в последствие е било отменено. Не е налице и бланкетно посоченото по въпросите основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касаторът не е обосновал какво е значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се има предвид също така, че точното прилагане на закона, е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, както и към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка по поставените въпроси.
При този изход на спора в тежест на касатора следва да бъдат възложени и сторените и доказани от ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 610 /шестстотин и десет/ лева, съгласно представения договор за правна помощ и съдействие.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1081/27.09.2019 г., постановено по гр. д. № 1701/2019 г. по описа на Oкръжен съд − Пловдив.
ОСЪЖДА Кметство с. Леново, общ. Асеновград, представлявано от кмета Б. З. А. да заплати на Ш. Д. П., ЕГН [ЕГН] разноски за настоящата инстанция в размер на 610 лв. /шестстотин и десет лева/.
Определението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: