Върховен касационен съд

Р Е Ш Е Н И Е

№ 337

гр. София, 14 октомври 2015 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети септември две хиляди и петнадесета година, в състав:

Блага Иванова

при секретар Марияна Петрова и
в присъствие на прокурора Искра Чобанова ,
изслуша докладваното от съдия Капка Костова
касационно дело № 716 / 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Касационната проверка се извършва по жалби на подсъдимия Д. Я. Д., чрез защитниците му адвокати К. К. от АК – [населено място] и В. В. от АК – [населено място], срещу постановената от Окръжен съд – гр. Стара Загора нова присъда № 56 от 26 ноември 2014 година, по внохд № 1258 / 2013 година, с която е отменена изцяло присъда от 19 юни 2013 година на Районен съд – гр. Стара Захора, по нохд № 785/2013 година и е ангажирана наказателната отговорност на подсъдимия за престъпление по чл. 210, ал. 1, т. 5 от НК.
Касационните жалби и писменото допълнение съдържат позоваване на отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, както и формално посочване на основанието по т. 2 на същата норма. Всъщност, недоволството на обжалващата страна касае правните изводи на въэзивния съд по отношение на установените по делото факти, довели до осъждането на подсъдимия Д. по повдигнатото му обвинение. Обвързано с тезата е и отправеното до ВКС искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия по това обвинение.
В съдебно заседание пред ВКС жалбоподателят-подсъдим Д. Д. не участва лично, редовно призован. Представлява се от защитника си адвокат К., който поддържа касационната жалба при направеното с нея оплакване за неправилни изводи по приложението на правото и при отправеното искане за оправдаване на подсъдимия Д..
Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбите и оставяне в сила на новата въззивна присъда.
Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди становищата и доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното:
С постановената от първоинстанционния съд присъда подсъдимият Д. Я. Д. е признат за невиновен в това, на 26. 01. 2011 година, в [населено място], с цел да набави за себе си имотна облага, да е възбудил заблуждение у Ж. К. – пълномощник на [фирма] - Стара З., че ще му предостави 40 тона слънчоглед и с това му е причинил имотна вреда в размер на 42 240. 00 лева, особено големи размери и случаят да е особено тежък, поради което е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 211, предл. 1 във вр. чл. 209, ал. 1 от НК.
В производство, инициирано по протест на прокурор при Районна прокуратура – [населено място], е извършена въззивна проверка и е постановена атакуваната сега по касационен ред нова присъда, с която присъдата на първия съд е отменена изцяло и вместо това подсъдмият Д. Д. е признат за виновен за престъплението по чл. 210, ал. 1, т. 5 във вр. чл. 209, ал. 1 от НК, като при условията на чл. 58а, ал. 1 от НК е осъден на три години лишаване от свобода при първоначален „общ” режим на изтърпяване в затворническо общежитие от открит тип. Оправдан е по обвинението по чл. 211, предл. 1 от НК за това, предметът на престъплението да е в особено големи размери и то да представлява особено тежък случай.
Касационната жалба е допустима, макар подсъдимият Д. да не е упражнил правото си на въззивно обжалване, защото въззивният съдебен акт представлява нова присъда, която решава по различен начин въпросите за вината и отговорността на подсъдимия.
Разгледана по същество, касационните жалби са неоснователни.
Жалбите съдържат, най-общо, недоволството на подсъдимия от ангажиране на наказателната му отговорност като цяло. Без да оспорва приетите за установени по делото факти, подсъдимият твърди, че те не сочат на извършени от него измамливи действия по смисъла на чл. 209 от НК по отношение на свид. К.. Налице са, според подсъдимия, търговски отношения между страни по сделка, които се регулират по гражданскоправен ред, вкл. в случаите на неизпълнение, лошо изпълнение и пр.
В изготвената от адвокат В. жалба формално е заявено и наличие на съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия Д.. В допълнението към жалбата, изготвено по указание на съда, не са ангажирани каквито и да било доводи и съображения в подкрепа на така направеното оплакване, поради което то няма как да бъде разгледано. Всяко от основанията по чл. 348, ал. 1 от НПК представлява самостоятелно отменително основание и при заявена материална незаконосъобразност на оспорения съдебен акт касационната проверка се свежда единствено до съответствието на правните изводи с приетите за установени факти, с които обжалващата страна принципно е съгласна, освен ако неправилното приложение на закона е резултат на ненадлежно формиране на фактите, но тогава очевидно неправилността на оспорения съдебен акт ангажира отменителното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. В конкретния случай обаче ВКС не прави такава констатация.
Първоинстанционното разглеждане на делото е проведено по реда на Глава двадесет и седма от НПК, по искане на подсъдимия, направено в съдебно заседание на 19. 06. 2013 година, при хипотезата на чл. 371, т. 2 от НПК (л. 45 от нох дело). Съдът е провел предварителното изслушване по реда на чл. 372 от НПК, отразил е и е одобрил направеното от подсъдимия Д. цялостно признаване на фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и съгласието му да не се събират доказателства за тези факти. След констатация, че така направеното самопризнание се подкрепя от събраните на досъдебното производство доказателства, съдът е обявил, че самопризнанието ще бъде ползвано при постановяване на присъдата, без да събира доказателства за фактите от обстоятелствената част на обвинителния акт (л. 47 от делото). Признанието и приобщените по делото доказателства са поставени в основата на съдебния акт.
За да оправдае подсъдимия Д. по повдигнатото му обвинение, първоинстанционният съд е приел, че установените по делото факти не разкриват въвеждане в заблуждение на свид. К. от страна на подсъдимия Д. относно параметрите на договаряната сделка, с цел последният да получи имотна облага, че е приложена „обичайна търговска практика” на продажба на чужда вещ, т. е. тези факти не сочат на наличие на обективните и субективните признаци от състава на престъплението, за което Д. е обвинен.
Въззивният съд е достигнал до различни правни изводи въз основа на установените по делото факти, които изводи ВКС намира за правилни и законосъобразни.
Несъмнено е, че подсъдимият Д. и свид. К. са търговци, чийто предмет на дейност основно е търговия със зърно, както и че двамата са реализирали няколко успешни търговски сделки помежду си.
В конкретния случай обаче, твърдението на защитата в касационните жалби, че се касае за такава поредна сделка няма как да бъде споделено. Няма спор, че подсъдимият не е бил собственик на зърното, което е предложил за продажба на свид. К.. Това обстоятелство по принцип не възпрепятства зърното да бъде предмет на договаряне помежду им, но само в условията на надлежни мандатни търговски отношения, напр. комисионен договор, спедиционен договор, договор за консигнация и пр., все разновидности на договора за поръчка по ЗЗД.
В случая обаче, надлежни търговски отношения изобщо не са били установени от страна на подсъдимия с когото и да било от другите търговци – както с купувача свид. К., така и със собственика на зърното свид. Т.. Разговаряйки по принцип със свид. Р., изпратен от подсъдимия, за количеството слънчоглед, което държи на склад и за неговата евентуална продажна цена, Т. останал с впечатление, че Р. се интересува не за себе си, а за друг търговец, но така и не разбрал това да е подсъдимият (показания на л. 26 и 27 от ДП, т. 1), т. е. подсъдимият въобще не е водил преговори със собственика на зърното, още по-малко от името на представляваното от него дружество. Свид. Р. е бил изпратен от подсъдимия при Т. единствено с цел получаване на информация за наличие на голямо количество слънчоглед, която информация подсъдимият да използва пред свид. К. за въвеждането му в заблуждение. Като продължение на тези си действия, подсъдимият издал фактура, декларация за произход на земеделската продукция и приемо-предавателен протокол, с което затвърдил създадената вече у К. невярна представа за действително договаряне и предоставяне на 40 тона слънчоглед. Всичко това и мотивирало свидетеля да извърши плащане на инкриминираната сума като цена по сделката.
Особено показателни са действията на подсъдимия във връзка с извършеното плащане – настояването за „спешно” превеждане на сумата, нарочното откриване на банкова сметка в същата банка, обслужваща и фирмата на К., защото само така сумата може да бъде изтеглена в деня на превеждането й, незабавното й изтегляне чрез свид. Д. (негова съпруга) и продължилото от негова страна поддържане на заблудата, че ще преведе сумата на собственика на зърното, фактът, че веднага след изтеглянето на сумата престанал да отговаря на многобройните телефонни позвънявания на К. и така и не превел сумата на Т.. В по-късен разговор с К. признал, че парите му били необходими за други негови неотложни забавени плащания (показания на свид. К. на л. 10 от ДП, т. 1).
Изложеното категорично дава основание за направения от въззивния съд извод за използване на договорни отношения като способ за наказателноправна измама (с. 6-7 от мотивите). Когато сключването на определен договор е инкриминирано като способ за измама, комплексната оценка на развитието на облигационното отношение е необходимо да бъде извършена от наказателния съд, защото би имала значение за наличието/липсата на умисъл, за размера на щетата и пр. (в този смисъл и р. № 404/1995 година на ВС, І н. о., р. 728/2003 година на ВКС, І н. о., р. № 314/2013 година на ВКС, І н. о. и др.). Въззивният съд е извършил задълбочен правен анализ на установените по делото факти на плоскостта на правните характеристики на наказателната измама, като е направил правилни и законосъобразни правни изводи.
Известно е, че сключването на договор поначало би могло да бъде използвано с измамлива цел, като извършените от дееца действия във всички случаи трябва да са конкретни и да предхождат извършеното от пострадалия имуществено разпореждане, а липсата на намерение деецът реално да се задължи по сключения договор, трябва да е обективирана от неговите действия, което в конкретния случай се установява по делото. Налице са няколкото групи обстоятелства, които определят измамата по смисъла на НК. Подсъдимият Д. умишлено и с конкретни действия е въвел в заблуждение свид. К., че ще му достави определено количество зърно, без да има намерение и възможност да изпълни поетия ангажимент, като поемането му е извършено единствено с цел да набави за себе си имотна облага, мотивирайки К. да извърши определено имуществено разпореждане в негова полза, с което трайно да намали своя патримониум чрез осъществяване на безвъзмезден и невъзстановим (не и заемообразен) разход.
Изначалната липса на намерение у подсъдимия реално да се задължи по сключения договор, се установява от посочените вече обстоятелства за липсата на водени от него преговори със собственика на зърното, издаването на документи без каквото и да било основание и при практическа липса на сделка, настояването за „спешен” паричен превод, откриването на нарочна сметка, незабавното изтегляне на сумата в същия ден и пр. По никакъв начин не би могло да се приеме, че се касае за отношения между търговци и извършена продажба на чужда вещ, която поначало е съвсем различен правен институт, регламентиран като характеристики и правни последици в чл. 189 и сл. от ЗЗД.
При така изложените съображения ВКС прецени, че релевираното в касационните жалби отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК не е налице. Въззивният съд е направил правилни правни изводи по отношение на надлежно установени факти. Затова, атакуваната нова присъда на въззивния съд следва да бъде оставена в сила.
Поначало не може да бъде удовлетворено искането за оправдаване на подсъдимия Д. по повдигнатото му обвинение в условията на чл. 354, ал. 1, т. 2 от НПК, тъй като от фактите и обстоятелствата, както са установени от предходните съдебни инстанции, не следва извод за несъставомерност на деянието, поради което разпоредбата на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК е неприложима.
При изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА постановената от Окръжен съд – гр. Стара Загора нова присъда № 56 от 26 ноември 2014 година, по внохд № 1258 / 2013 година.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.