2
№ 51
София, 01.07.2021 г.
Производството е по чл. 290 ГПК.
Подадена е касационна жалба от ищцата Д. С. З., чрез пълномощника й адв. Г. А., срещу решение № 477/9. 12. 2019 г. по в. гр. д. № 729/2019 г. на Окръжен съд – Русе, с което е отменено изцяло решение № 97 от 16. 04. 2019 г. по гр. д. № 314/2015 г. на РС – Бяла и е отхвърлен предявеният от Д. С. З. против М. М. Б., В. Г. А. и Д. Х. А. иск с правно основание чл. 108 ЗС , за установяване на собствеността и предаване владението върху поземлен имот с идентификатор .......... по кадастралната карта на [населено място] могили, област Р., с площ от 589 кв.м., ведно с построените в него сгради: сграда с идентификатор ........ със застроена площ 149 кв.м., със смесено предназначение, включваща три самостоятелни обекта на собственост: а/. самостоятелен търговски обект с идентификатор .........., находящ се на първия етаж; б/. самостоятелен търговски обект с идентификатор .........., находящ се на първия етаж; в/. самостоятелен жилищен обект-апартамент с идентификатор ..........., находящ се на втория етаж; едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор ............., с площ от 11 кв.м., едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор ..........., с площ от 18 кв.м., едноетажна селскостопанска сграда с идентификатор .........., с площ от 11 кв.м.
Излагат се съображения за неправилност на решението, поради постановяването му при допуснати съществени процесуални нарушения: необсъждане на всички възражения и доводи на страните, касаещи недействителността на договора за покупко-продажба, сключен между наследодателя на ищцата и ответницата М. Б.; необсъждане на всички фактически и правни твърдения на страните и събраните по делото доказателства – нарушения на чл. 235 и чл. 236, ал. 2 ГПК; допуснати нарушения на чл. 269 ГПК, чл. 147 ГПК, чл. 176 ГПК, чл. 195 ГПК, чл. 576, вр. чл. 578, ал. 4 ГПК и др.), поради необоснованост на фактическите изводи и поради противоречие с материалния закон – чл. 31 ЗЗД, чл. 42 ЗЗД, чл. 108 ЗС.Претендират разноски за трите инстанции.
Ответниците по касационната жалба и по исковете М. М. Б., В. Г. А. и Д. Х. А., чрез пълномощника им адв. Н. М., с писмен отговор изразяват становище за правилност на въззивното решение и искат потвърждаването му.
С определение № 481 от 14. 12. 2020 г. по гр. д. № 1854/2020 г. на ВКС, 1 г.о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, по процесуалноправни въпроси. И по двата въпроса е формирана постоянна и непротиворечива практика на ВКС. По първия въпрос - допуска се възможността с довод или възражение в спорния предмет да се въведе преюдициално правоотношение за недействителност на сделка, от която насрещната страна черпи права. По втория въпрос се приема, че въззивният съд, като инстанция по съществото на спора, в рамките на заявените във въззивната жалба оплаквания, следва да формира вътрешното си убеждение въз основа на всички събрани по предвидения от процесуалния закон ред доказателства в първата и втората съдебни инстанции, относими към релевантните за спора факти, поотделно и в тяхната съвкупност, и да изложи мотиви защо приема едни от тях за достоверни и отхвърля други, както и въз основа на кои от тях намира определени факти за установени, а други за неосъществили се. Съдът не може да основе изводите си на произволно избрани доказателства. В посочения смисъл са и представените от жалбоподателката решения – решение № 198 от 10. 08. 2015 г. по гр. д. № 5252/2014 г. на ВКС, 4 г.о. и решение № 107 от 25. 06. 2019 г. по гр. д. № 2737/2018 г. на ВКС, 3 г.о.. Настоящият състав споделя формираната по въпросите практика на ВКС.
По основателността на касационната жалба:
Първоинстанционното производство е образувано по следните искове, предявени от Ц. Т. Б., починала, на чието място е конституирана, на осн. чл. 227 ГПК, наследницата й по закон Д. С. З., против М. М. Б., В. Г. А. и съпругата му Д. Х. А.:
I. Група искове, предявени при условията на евентуалност, касаещи действителността на договора за покупко-продажба, сключен с н.а. № .../6. 10. 2014 г., с който М. С. Д., чрез пълномощника си М. М. Б., продава на М. М. Б. процесните недвижими имоти:
а/. иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – за установяване нищожност на продажбата, поради сключването й в противоречие с разпоредбата на пар. 6, ал. 5 ПР ЗУТ, установяваща забрана да се извършват сделки с дворищнорегулационни парцели с неприложена в сроковете по ал. 2 и 4 регулация;
б/ иск по чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД – за установяване нищожност на договора, поради сключването му при липса на съгласие на продавача да прехвърли на купувача собствеността върху имота, като липсата на съгласие произтича от обстоятелството, че извършеното от М. Д. упълномощаване на М. Б. да сключи разпоредителната сделка е нищожно на осн. чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД – не е подписано от упълномощителя, евентуално е унищожаемо на осн. чл. 31 ЗЗД – извършено е от дееспособно лице, което не е могло да разбира и да ръководи действията си;
в/. иск по чл. 33 ЗЗД – унищожаване на договора като сключен при крайна нужда и явно неизгодни условия;
г/. иск по чл. 42 ЗЗД – прогласяване недействителност на договора, поради сключването му за продавача от лице без представителна власт, като липсата на представителна власт произтича от нищожността, на осн. чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, евентуално унищожаемостта, на осн. чл. 31 ЗЗД, на упълномощителната сделка;
Този иск е заявен с подадена допълнителна искова молба вх. № 6015/7. 10. 2015 г., депозирана по повод отговора по чл. 131 ГПК на ответницата М. М. Б., в който отговор същата основава възраженията си на договора, сключен с н.а. № .../6. 10. 2014 г. В тази допълнителна искова молба ищцата е заявила, че към подписване на пълномощното от 5. 09. 2014 г. упълномощителят М. Д. не е бил в състояние да разбира свойството и значението на актовете, които извършва, което личи и от самия текст на пълномощното (стр. 3 от допълнителната молба).
д/. иск по чл. 87 ЗЗД – за разваляне на договора, поради неизпълнение на задължението на купувача да плати на продавача уговорената продажна цена.
II. Група искове, предявени при условията на евентуалност, касаещи следващия договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № ../24. 04. 2015 г., с който ответницата М. М. Б. продава на ответника В. Г. А., през време на брака му с ответницата Д. Х. А., процесните недвижими имоти:
а/. иск по чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – за установяване нищожност на продажбата, поради сключването й в противоречие с пар. 6, ал. 5 ПР ЗУТ, установяваща забрана да се извършват сделки с дворищнорегулационни парцели с неприложена в сроковете по ал. 2 и 4 регулация;
б/. иск по чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД – за установяване нищожност на договора, поради привидност на същия, с твърдения, че страните по сделката М. Б. и В. А. не са искали настъпването на правните й последици (абсолютна симулация).
III. Кумулативно предявени с исковете по т. I и т. II искове по чл. 108 ЗС, за осъждане на М. Б., В. А. и Д. А. да предадат на ищцата владението върху процесните сгради.
Ответницата М. М. Б. е оспорила исковете като неоснователни по съображения, че ищцата не е придобила собствеността върху процесния имот по наследство от М. С. Д., тъй като имотът не е съставлявал част от имуществото му към смъртта му. Заявила е, че е била собственик на процесния имот, като го е придобила на основание договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № ...6. 10. 2014 г. с М. С. Д., както и че с последваща разпоредителна сделка, сключена с н.а. № .../24. 04. 2015 г., е продала имота на ответниците В. Г. А. и Д. Х. А.. Поддържала е, че и двете сделки са действителни. Посочила е, че упражнява фактическа власт върху имота на основание договор за заем за послужване, сключен с последващите приобретатели и настоящи собственици В. и Д. А..
Ответниците В. и Д. А. са въвели твърдения, че са придобили собствеността върху процесния имот на основание договор за покупко-продажба, сключен с н.а. № .../24. 04. 2015 г., с ответницата М. М. Б.. Позовават се и на придобивна давност, с твърдения за приложимост на краткия 5 годишен давностен срок по чл. 79, ал. 2, вр. чл. 70, ал. 1 ЗС.
Първоинстанционният съд е уважил исковете по чл. 108 ЗС. В мотивите към първоинстанционното решение са разгледани предявените искове, описани по-горе в точки I, II и III. Прието е, че са налице основания за уважаване на исковете по точки I и II, както и че независимо от това кое от основанията за недействителност ще се уважат, исковете по чл. 108 ЗС биха се явили основателни. Със самото решение (диспозитива) съдът се е произнесъл само по исковете по чл. 108 ЗС, като е уважил същите.
Въззивният съд е отменил решението на районния съд и е отхвърлил исковете по чл. 108 ЗС. Приел е, че предвид липса на заявено от страните, в срока по чл. 250 ГПК, искане за допълване на първоинстанционното решение в частта му по исковете за недействителност на договора за покупко-продажба, сключен с н.а. № .../6. 10. 2014 г., и за недействителност на договора за покупко-продажба, сключен с н.а. № .../24. 04. 2015 г., основателността на доводите за недействителност на сделките следва да разгледа и прецени в мотивите към решението, като преюдициални спорове. Тези доводи са приети за неоснователни. Не е разгледал довода за недействителност на договора по чл. 42 ЗЗД, поради сключването му за продавача от лице без представителна власт, предвид нищожността на осн. чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД, евентуално унищожаемостта на осн. чл. 31 ЗЗД, на упълномощителната сделка. Този довод не е разгледан, тъй като въззивният съд е приел, че твърденията на ищцата, че влошеното здравословно състояние на М. С. Д. го е довело до невъзможност да разбира и ръководи действията си, са направени не по повод извършената от същия упълномощителната сделка от 5. 09. 2014 г., а по повод саморъчното завещание от 3. 10. 2014 г., във връзка с което е бил предявен иск по чл. 31 ЗЗД, производството по който е прекратено, поради оттеглянето му (по съображения, че ответниците не са се позовали на саморъчното завещание и не са го посочили като правопораждащ факт). Не е взел предвид допълнителна искова молба вх. № 6015/7. 10. 2015 г., депозирана по повод отговора по чл. 131 ГПК на ответницата М. М. Б., в който отговор същата основава възраженията си на договора, сключен с н.а. № .../6. 10. 2014 г. В тази допълнителна искова молба ищцата е заявила, че към подписване на пълномощното от 5. 09. 2014 г. упълномощителят М. Д. не е бил в състояние да разбира свойството и значението на актовете, които извършва, което личи и от самия текст на пълномощното (стр. 3 от допълнителната молба). Посочените по-горе две сделки са приети за действителни. Направен е извод, че ищцата не е придобила собствеността върху имота по наследство от брат си М. Д., тъй като последният приживе се е бил разпоредил с процесния имот с действителен договор за покупко-продажба, сключен с ответницата М. Б., която го продала на ответниците А..
От фактическа страна по делото е установено, че наследодателят на ищцата М. Д. е бил собственик на процесните имоти. Същият е страдал от миелит, както и от усложнено онкологично заболяване - декомпенсирана чернодробна цироза. Заради чернодробното заболяване е бил хоспитализиран, с остри кръвоизливи, в МБАЛ – Р., през септември 2014 г., октомври 2014 г. и февруари 2015 г.
Първата хоспитализация в Р. е била от 4. 09. 2014 г. до 10. 09. 2014 г. На 5. 09. 2014 г., с пълномощно с нотариална заверка на подпис и съдържание рег. № 10921 и 10922 от 5. 09. 2014 г. по описа на нотариус С. В., М. Д. упълномощил ответницата М. М. Б. и сестра й А. М. М. да продават на когото намерят за добре и на цена каквато преценят, както и да даряват, заменят или извършват други разпоредителни сделки с процесния имот, включително и да договарят сами със себе си, да получават цялата продажна цена, включително и по банков път, по свои лични сметки, да декларират от негово име всякакви обстоятелства. Посочено е, че пълномощниците се „освобождават от отчетна сделка“.
С оглед изискването на чл. 31, ал. 2 ЗЗД следва да се посочи, че текстът на пълномощното съдържа неразбираеми, объркани, взаимно изключващи се и противоречиви клаузи, както и клаузи, налагащи невъзможни забрани: а/. упълномощителят декларира, че при подписване на пълномощното е получил напълно от пълномощниците продажната цена , а същевременно овластява пълномощниците да получат цялата продажна цена (по евентуалния бъдещ договор за продажба, в случай, че такъв бъде сключен); б/. пълномощниците се овластяват да продават имота от името на упълномощителя, а същевременно се сочи: „продавачът няма право да прехвърля собствеността , да ипотекира или да учредява в полза на трети лица ограничени вещни права върху имота, има право да ползва имота докато е жив и да го отдава под наем – целия или части от него; г/. пълномощното съдържа изречение, налагащо невъзможни забрани на бъдещия купувач – „Купувачът няма право да продава имота, ипотекира, залага и налага каквито и да било тежести върху имота.“ Обективираното в текста на пълномощното волеизявление сочи, че към подписването му състоянието на упълномощителя е било такова, че същият не е бил способен да разбира действията си и да даде учреди валидно упълномощаване за отчуждаване на процесния имот.
Въз основа на показанията на свидетелката Г. В.-К., гастроентеролог, лекуващ лекар на М. Д., имаща лични и непосредствени впечатления при всяка от хоспитализациите, показанията на свидетелката П. Д., невролог, приятел на М. Д., с непосредствени и непрекъснати впечатления за здравословното състояние на ищеца, показанията на свидетелката Г. И., рехабилитатор на ищеца, както и мотивите към заключението на съдебно-психиатричната експертиза на вещото лице д-р Л. М. (в частта им съдържаща разяснения за състоянието чернодробна енцефалопатия, стадиите и проявленията му), заключението на тройната съдебно-почерковата експертиза вх. № 1636/6. 03. 2018 г. е установено, че при хоспитализацията на 4. 09. 2014 г. М. Д. е бил в много тежко състояние. През първите 72 часа след хоспитализацията бил в критично животозастрашаващо състояние, със замъглено съзнание, с обострена енцефалопатия (заради отделянето на токсични вещества, които по кръвен път достигат до мозъка) и с мозъчна хипоксия (недостиг на кислород в мозъка). Касае се за неврологични усложнения на тежката соматична болест чернодробна цироза, особено изразени при остра кръвоизливна анемия, заради постъпващите вредни вещества в мозъка в резултат на чернодробното заболяване. През първите три дни бил с признаци на шок, ниско кръвно, унесен, сомнолентен, с инверсия на съня и забавена мисъл и реакции. Енцефалопатията се изразявала в ситен тремор и нарушение на фината координация при писане. Съзнанието му било допълнително повлияно негативно, заради страничните ефекти от прилаганите при лечението му медикаменти, които довели до спад в кръвната захар, сърцебиене, унесеност и бели петна в паметта. Не е бил способен да води разговори през първите три дни.
Въз основа на заключението на съдебно-почерковата експертиза вх. № 1636/6. 03. 2018 г., устните разяснения на вещото лице И. И. в проведеното на 29. 05. 2018 г. заседание, показанията на свидетелите и мотивите към заключението на съдебно-психиатричната експертиза на вещото лице д-р Л.М. (в частта им съдържаща разяснения за състоянието чернодробна енцефалопатия, стадиите и проявленията му) се установява, че почеркът на М. Д. към подписване на пълномощното бил с изразен тремор, вълнообразно изписване на съставните елементи, несъразмерност на движението (дисиметрия), забавен темп, нарушена фина координация, деформирано и необичайно изпълнение на текста и подписите, изкривяване и различие в размера на буквите. Според експертите, тези признаци говорят за нарушен синхрон между мисловна и писмена двигателна дейност, което е признак за временно разстройство на умственото състояние или мозъчно увреждане. Тези признаци на нарушено съзнание, които присъстват единствено в разпоредителното пълномощно, са типични за обострена енцефалопатия на фона на кръвоизлив при пациенти с напреднала чернодробна цироза. Към подписване на процесното пълномощно упълномощителят е имал количествени нарушения в съзнанието, които не са му позволили да изрази годна воля. Коментираното пълномощно, както и пълномощното за извършване на действия, свързани с внасяне и теглене на суми от банковите сметки на упълномощителя, заверено при втората хоспитализация, са дадени не при нормални условия, а през първите 48 часа след хоспитализация заради тежък кръвоизлив, когато упълномощителят е бил в критично състояние.
Втората хоспитализация е била от 3. 10. 2014 г. до 10. 10. 2014 г.
На 4. 10. 2014 г., с пълномощно с нотариална заверка на подписа рег. № 12182/4. 10. 2014 г. по описа на нотариус С. В., М. Д. е упълномощил М. Б. да го представлява пред всички банки на територията на Република България, като извършва всякакви разпоредителни действия със сумите по откритите на негово име банкови сметки (да тегли, внася, нарежда преводи и др.) без ограничение в размера на сумите, да открива и закрива банкови сметки, да попълва и подписва декларации за произхода на средствата, да подписва, представя и получава от негово име и за негова сметка всякакви заявления, молби, декларации и други документи, както и да извършва всички други правни и фактически действия във връзка с упражняване правата по настоящото пълномощно.
В телефонен разговор със свидетеля П. Д., проведен на 6. 10. 2014 г., М. Д., който бил лекар по професия, споделил със същата, че вероятно имал енцефалопатия, тъй като направил глупост във връзка с „едни пари“ (казал й: „Защо твърдиш, че нямам енцефалопатия? Май вчера направих глупост за едни пари, но като изляза се надявам да ги оправя нещата“).
На 6. 10. 2014 г., с н.а. № ..../6. 10. 2014 г., М. Б., като пълномощник на продавача М. Т., и в лично качество – като купувач, прехвърлила на себе си процесния имот за продажна цена 19600 лв., платена на продавача напълно, по банков път, преди подписване на нотариалния акт. На същата дата – 6. 10. 2014 г. М. Б., като пълномощник на М. Д., внася по сметката му сумата 19600 лв. и веднага след това, от същото гише, от същата сметка на М. Д. прави превод по своя сметка на сумата 24700 лв. Във връзка с възражението на М. Д., че получената продажна цена е изразходвана за лечението на М. Д. следва да се посочи, че същият е бил здравно осигурен, лекуван е по клинични пътеки, не са му изписвани скъпоструващи лекарства, а паричните средства по банковите му сметки са били в размери достатъчни да поемат разходите за лечението му. От сметки на М. Д. в Д. по сметки на М. Б. в Ц. са преведени, по нареждане на М. Б., като пълномощник, 102000 лв. (на 6. 10. 2014 г. – 9600 евро, 16200 лв. и 24000 лв.), а останалите – в периода 18. 02. – 20. 02. 2014 г., по време на последната хоспитализация на М. Д..
Третата хоспитализация била от 18. 02. 2015 г. до 21. 02. 2015 г. , когато М. Д. починал.
Въз основа на показанията на свидетелите П. П. и Г. Е., се установява, че през последните месеци преди смъртта си М. Д. на моменти бил крайно неадекватен и говорил несвързано. Седмица преди да почине не е имал представа, че имотът му е прехвърлен.
Според показанията на свидетеля П. П., М. Д. и М. Б. се запознали през 2014 г., около година преди смъртта му. Починалият бил в чудесни отношения със сестра си, съпруга й и майка си. Бил лекар по професия, бил наясно с диагнозата си и с прогнозите за заболяването. Споделял, че искал всичко да остане за племенниците му, тъй като нямал собствени деца.
Не следва да се кредитират показанията на свидетелката В. С., приятелка на М. Б., според които М. Д. искал да подсигури материално М. Б. и затова й прехвърлил имота. Последната не се е нуждаела от имотно подсигуряване, тъй като от представените извлечения от имотния регистър е установено, че същата е придобивала десетки имоти на територията на страната.
При тези данни настоящият състав намира за основателни оплакванията на касатора за неправилност на въззивното решение по смисъла на чл. 281, т. 1 ГПК, поради постановяването му при съществени процесуални нарушения – на чл. 235 и чл. 236 ГПК (при преценка на основателността на иска по чл. 108 ЗС въззивният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства, относими към преюдициалните доводи на ищцата по чл. 42 ЗЗД и чл. 31 ЗЗД и не е обосновал изводите си на тях), при необоснованост на фактическите изводи и в нарушение на чл. 31 и 42 ЗЗД (при преценка действителността на договора за покупко-продажба, сключен с н.а. № .../6. 10. 2014 г.), както и на чл. 108 ЗС. Като неправилно, въззивното решение следва да бъде отменено и делото да бъде решено по същество, на осн. чл. 293, ал. 3 ГПК.
Правилна е преценката на въззивния съд, че следва да разгледа и прецени в мотивите към решението си основателността на доводите за недействителност на договора за покупко-продажба, сключен с н.а. № .../6. 10. 2014 г., и за недействителност на договора за покупко-продажба, сключен с н.а. № .../24. 04. 2015 г. В тази връзка за яснота сладва да се добави, че ако по предявен иск съдът се е произнесъл в мотивите, но е пропуснал да се произнесе с диспозитива нарешението, е налице явна фактическа грешка, която може да бъде поправена безсрочно във времето, а не непълнота.
Правилна е преценката на въззивния съд за неоснователност на доводите на ищцата за недействителност на договора за покупко-продажба, сключен с н.а. № .../6. 10. 2014 г., основани на: а/ чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – за нищожност на продажбата, поради сключването й в противоречие с разпоредбата на пар. 6, ал. 5 ПР ЗУТ, установяваща забрана да се извършват сделки с дворищнорегулационни парцели с неприложена в сроковете по ал. 2 и 4 регулация; б/. чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД – за нищожност на договора, поради сключването му при липса на съгласие на продавача да прехвърли на купувача собствеността върху имота, като липсата на съгласие произтича от обстоятелството, че извършеното от М. Д. упълномощаване на М. Б. да сключи разпоредителната сделка е нищожно на осн. чл. 26, ал. 2, пр. 2 ЗЗД – не е подписано от упълномощителя, евентуално е унищожаемо на осн. чл. 31 ЗЗД – извършено е от дееспособно лице, което не е могло да разбира и да ръководи действията си.
Правилна е и преценката на въззивния съд за неоснователност на доводите на ищцата за недействителност на договора за покупко-продажба, сключен с н.а. № .../24. 04. 2015 г., основани на: а/. чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД – за нищожност на продажбата, поради сключването й в противоречие с пар. 6, ал. 5 ПР ЗУТ, установяваща забрана да се извършват сделки с дворищнорегулационни парцели с неприложена в сроковете по ал. 2 и 4 регулация; б/. чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД – за нищожност на договора, поради привидност на същия, с твърдения, че страните по сделката М. Б. и В. А. не са искали настъпването на правните й последици (абсолютна симулация).
Неправилен, обаче, е изводът на въззивния съд, че искът по чл. 108 ЗС е неоснователен, тъй като договорът за покупко-продажба, сключен с н.а. № .../6. 10. 2014 г. от наследодателя на ищцата, е действителен, породил е прехвърлително действие и процесният имот не е бил част от имуществото на наследодателя към откриване на наследството.
Искът с правно основание чл. 108 ЗС е основателен. Собственик на процесния имот е Д. С. З., която го е придобила по наследство от брат си М. С. Д. и договор по чл. 212 ЗЗД, сключен в хода на процеса, на 8. 07. 2015 г., с който майка й Ц. Т. Б. й прехвърлила полученото от М. Д. наследството. Правото на собственост на праводателя М. С. Д. не се оспорва от ответниците, които също се явяват негови правоприемници (частни), на основание прехвърлителни сделки.
Неоснователно е възражението на ответниците, че имотът е собственост на В. и Д. А., които са го придобили на основание договор за продажба, сключен с ответницата М. М. Б., с н.а. № ..../24. 04. 2015 г. Този договор не е породил вещноправно действие, тъй като продавачът по сделката – М. Б. не е била носител на правото на собственост върху имота предмет на продажбата. Сключеният с н.а. № .../6. 10. 2014 г., от М. Д., чрез пълномощника му М. Б., и М. Б., в лично качество, договор за покупко-продажба на имота е недействителен на осн. чл. 42 ЗЗД, тъй като за продавача е подписан от лице без представителна власт. Упълномощителната сделка за разпореждане с недвижими имоти по пълномощно с нотариална заверка на подпис и съдържание рег. № 10921 и 10922/5. 09. 2014 г. по описа на нотариус С. В. е била унищожаема на осн. чл. 31 ЗЗД, тъй като към извършването й упълномощителят не е бил в състояние да разбира действията си, да се грижи за работите си и да следи за интересите си. По изложените по-горе съображения във връзка с разпоредбата на чл. 31, ал. 2 ЗЗД, настоящият състав намира, че доказателството за недействителността на пълномощното произтича и от текста на същото, обективиращ волеизявление, от което е ясно, че авторът на волеизявлението не е бил способен да разбира действията си, сам да следи за интересите си и да се грижи за работите си. Тези обстоятелства са установени и от коментираните по-горе гласни доказателства, съдебно-почеркова експертиза и мотивите към съдебно-психиатричната експертиза.
Неоснователно е възражението на ответниците А. за придобивна давност. Същите са установили добросъвестно владение върху имота по смисъла на чл. 70, ал. 1 ЗС, основано на действителен договор за покупко-продажба, без да знаят, че купуват от несобственик. Течението на давностния срок е започнало на 6. 10. 2014 г. (сключване на договора за покупко-продажба), но е спряло с предявяване на настоящия иск по чл. 108 ЗС на 27. 04. 2015 г., на осн. чл. 115, б. „ж“, вр. чл. 83 ЗС.
Упражняваното от ответниците А., чрез ответницата Б., владение върху имота, е без основание. Осъществяваното от ответницата Б. държане на имота също е без основание, тъй като сключеният между нея и ответниците А. договор за заем за послужване е непротивопоставим на ищцата.
По изложените съображения, въззивното решение следва да бъде отменено, вместо което бъде постановено друго, с което искът за собственост бъде уважен.
С оглед изхода на делото, ответниците М. М. Б., както и В. Г. А. и Д. Х. А., следва да бъдат осъдени, на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплатят на ищцата сумата 5941, 30 лв. разноски за трите инстанции: 4836, 30 лв. разноски, направени при разглеждане на делото пред районния съд, която сума включва разходи за адвокатско възнаграждение 2400 лв., държавни такси за предявяване на иска, за издаване на съдебни удостоверения и на преписи от протоколи, възнаграждения за вещи лица, депозити за свидетели; 1000 лв. разноски за въззивната инстанция, представляващи разходи за адвокатско възнаграждение; 105 лв. разноски за касационната инстанция, представляващи държавни такси за фазата по чл. 288 ГПК и за разглеждане на касационната жалба.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: