Върховен касационен съд

Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на пети февруари две хиляди и двадесета година, в състав:

при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
гр.дело № 3236/2019 год.

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 8596/01.07.2019 г. на Д. А. А., подадена чрез адвокат С. Ч., срещу въззивно решение № 162/23.05.2019 г., постановено по в.гр.д. № 1097/2019 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, с което след частична отмяна на решение № 101/07.11.2018 г., постановено по гр.д. № 417/2018 г. по описа на Гълъбовския районен съд, в частта, с която са уважени предявените от С. С. А. срещу Д. А. А., Г. С., К. Г. С., Р. И. С. П. П. Д. и С. С. Д. искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. второ ЗЗД за прогласяване нищожност на договор за аренда на земеделска земя от 31.10.2012г., с нотариално заверени подписи от нотариус Л. И., с рег. № 090 на Нотариалната камара, с район на действие РС - Ч., акт № 24, том X, рег. № 5425, вписан в Службата по вписвания - [населено място], том 132, вх. р. № 4482/31.10.2012г., въззивният съд е обявил договора за аренда за недействителен на основание чл. 42, ал. 2 ЗЗД и е потвърдил първоинстанционното решение в останалата му част, с която на основание чл.34 ЗЗД ответницата е осъдена да върне на ищците процесните седем имота, предмет на недействителния договор. С обжалваното решение в тежест на ответницата Д. А. А. са възложени сторените разноски пред въззивна инстанция от С. С. А. за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Поддържат се и оплаквания за евентуална недопустимост, както и за очевидна неправилност на решението. Отправеното до съда искане е за отмяна на въззивното решение и отхвърляне на предявения иск, евентуално - за връщане на делото за ново разглеждане, поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила или поради нарушаване на диспозитивното начало в процеса чрез произнасяне по непредявен иск от страна на въззивен съд.
Приложено е изложение на основанията за допускане на касационното обжалване.
Ответната страна по жалбата С. С. А., в писмен отговор, подаден чрез Г. Г. - М., изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата. Претендира сторените разноски пред настоящата инстанция.
Ответната страна по жалбата С. С. Д., в писмен отговор, изразява становище за неоснователност на жалбата.
Ответните страни по жалбата К. Г. С. и Г. С. С., в писмен отговор, изразяват становище за неоснователност на жалбата.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, настоящият състав на ВКС, Трето гражданско отделение, съобрази следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, с интерес от предприетото процесуално действие, в срока по чл. 283 ГПК , но срещу неподлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което се явява недопустима.
Съгласно чл.280, ал.3,т.1 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. Нормата е императивна и за спазването й съдът следи служебно.
Предмет на делото в процесния случай са искови претенции по чл.42, ал.2 ЗЗД (първоинстанционният съд е квалифицирал същата като такава по чл.26 ал.2 ЗЗД) и чл.34 ЗЗД. Посочената от ищците с исковата молба и допълнителна уточняваща молба – лист 45 от първоинстанционното дело, цена на тези претенции е съответно 335,24лв. за иска за прогласяване недействителност на договора за аренда и 4141лв. за иска по чл.34 ЗЗД, определена съобразно представените удостоверения за данъчна оценка на седемте процесни имота. Тези цени са посочени от ищците, не са оспорени от ответницата и са приети от съда. В кориците на делото не се съдържат данни така определените цени на исковете пред първоинстанционния съд да са били променяни в хода на съдебното производство - до приключване на първоинстанционното производство изменение на исковете чрез увеличаването им по размер не е заявявано и не е приемано за разглеждане от съда, не е допуснато изменение на размера на исковете и във въззивното производство до постановяването на решението, предмет на касационната жалба. Обстоятелството, че цената на всяка от исковите претенции е под 5000лв., обуславя извод за недопустимост на касационното обжалване. Погрешното посочване във въззивното решение, че същото подлежи на касационно обжалване не създава права за страните.
При тези фактически и правни изводи на въззивния съд, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че касационната жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството – прекратено. Предвид изхода разноски на касатора не се следват, но същият следва да заплати на ответника по жалбата - С. С. А., своевременно заявените и надлежно удостоверени по делото разноски в размер 500лв. Останалите ответници не са претендирали присъждането на разноски за настоящата инстанция.
С оглед гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.,

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ касационната жалба с вх. № 8596/01.07.2019 г. на Д. А. А., подадена чрез адвокат С. Ч., срещу въззивно решение № 162/23.05.2019 г., постановено по в.гр.д. № 1097/2019 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, и
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. дело № 3236/2019г. по описа на Върховния касационен съд, Трето гражданско отделение.
ОСЪЖДА Д. А. А. да заплати на С. С. А. сумата 500лв. – сторени в настоящото производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред друг състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от съобщаването му с връчване и на препис от него.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: