Р Е Ш Е Н И Е
№ 274
ГР. С., 17.10.2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното съдебно заседание на 20.09.2011 г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЦЕНКА ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: М. И.
И. П.
при участието на секретаря Ан. Б.,
като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №19/2011 г.,
за да се произнесе, намира следното:
Производството е по чл.290 от ГПК.
Допуснато е разглеждане на касационната жалба на Е. М., лично и като законен представител на малолетните деца А. Й. и Н. Й., К. В. и Й. В. срещу въззивното решение на Апелативен съд П. /АС/ по гр.д. №794/10 г., на осн. чл.280, ал.1,т.3 от ГПК. Прието е, че значим за спора и точното прилагане на закона – чл.49 от ЗЗД, вр. със Закона за здравословни и безопасни условия на труд/ ЗЗБУТ/, е материалноправният въпрос за действията и бездействията, за които възложителят отговаря при увреждане на изпълнителя, настъпило при извършване на възложена му по договор за изработка работа, когато е цялостно организирана и ръководена от възложителя.
В жалбата се правят оплаквания за неправилност – необоснованост и незаконосъобразност, на въззивното решение и се иска отмяната му.
Ответникът по жалба [фирма], [населено място] я оспорва като неоснователна.
ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното: Въззивният съд е отхвърлил предявените от касаторите / като деца, родители и преживяла съпруга на починалия при извършване на възложената му от ответника по договор за изработка работа С. Й./ искове по чл.49 от ЗЗД, за обезщетяване на неимуществени и на имуществени вреди. Приел е, че липсата на инструктаж и неосигуряване на необходимите условия на труд са достатъчни за ангажиране на отговорността на работодателя по чл.200 от КТ, но не и на възложителя по договор за изработка. По този договор изпълнителят поема задължението да изпълни работата на свой риск.
В приложеното към жалбата Р №1049/06 г. на четвърто г.о. на ВКС, както и в други решения на ВКС – напр. №414/07 г. по гр.д. №32/06 г. на трето г.о., постановени при действието на ЗЗБУТ, е прието, че когато възложената по договор за изработка работа е цялостно организирана и ръководена от възложителя, така че липсва самостоятелност на изпълнителя при извършването й, за настъпилите за изпълнителя вреди отговаря възложителят, ако се установи неизпълнение на задълженията му по осигуряване на безопасни условия на труд. Отговорността на възложителя е деликтна – той отговаря за противоправните действия и бездействия, изразяващи се в неизпълнение на задължения, които произтичат от закона, техническите и други правила или от характера на работата / ППВС №9/66 г./. Отговорността на възложителя, когато е лице, притежаващо предприятие или място, където се осъществява трудова дейност произтича от задължението му да осигури там здравословни и безопасни условия на труд- чл.2 и чл.14 от ЗЗБУТ. В. отговаря по различен начин за вредите, причинени на негови работници и за вредите, причинени на изпълнителя по договор за изработка. В първия случай отговорността му е безвиновна /вкл. за случайно събитие/, а във втория само виновна - за вреда, причинена от противоправно и виновно поведение на негови работници.
При този отговор на въпроса за характера и обхвата на отговорността на възложителя, по съществото на спора, очертан с касационните оплаквания се налагат следните изводи:
В уточнението на исковата молба ищците са посочили, че търсят отговорност от възложителя за установени нарушения на безопасните условия на труд при работата с електрически трион , възложена на наследодателя им и причинила смъртта му. Сочат, че верижният трион, с който работил пострадалият не бил обезопасен, според констатациите при проверката на Г. от 5.08.05 г.. Подробни твърдения и доводи за нарушението са изложили и в писмена защита пред първоинстанционния съд, както и във възззивната жалба.
На осн. чл..2 от ЗЗБУТ законът се прилага за всички предприятия и места, където се осъществява трудова дейност, независимо от формата на организация, вида на собственост и основанието, на което се извършва работата. Понятието работодател обхваща това по пар.1 от ДР на КТ, както и всеки, който възлага работа и носи цялата отговорност за предприятието и организацията – пар.1,т.2 от ЗЗБУТ. На осн. чл.14, ал.1 и 2 от закона юридическите и физически лица, които самостоятелно наемат работещи са длъжни да им осигурят здравословни и безопасни условия на труд, независимо от задълженията на работещите по този закон / на последното е обърнато внимание и в приложеното по делото решение №1049/06 г. на ВКС/. На осн. чл.16, т.6 и 7 от закона работодателят е длъжен да осигури ефективен контрол за извършване на работата, без риск за здравето и по безопасен начин; да не допуска до местата, където съществува сериозна или специфична опасност за здравето и живота лица, които не са подходящо обучени, инструктирани и екипирани.
В случая пострадалият е нает от ответното дружество за рязане на дърва. Не е сключен трудов договор, затова отношенията на страните се квалифицират по договор за изработка. Смъртта на изпълнителя настъпила на 1.08.05 г. от токов удар при работа с предоставения му от ответника верижен ел. трион на площадката за рязане на дърва /медицинска експертиза, св. показания, протокол за оглед по наказателното дело/. Работата е изцяло организирана от възложителя – той я разпределил между наетите работещи, като наредил на С. „да реже с машината”. Изпълнителят не е обучен и инструктиран за работа с инструмента; след разпределението на работата помежду им, работещите са оставени сами на площадката, без лице от предприятието, което да следи за охрана и безопасност на труда и така са заварени при злополуката / св. А., С., Г./. От протокола за оглед се установява, че пострадалият бил бос, по джапанки и лятна риза. При проверката на Г., в протокол от 5.08.05 г. е констатирано, че работодателят / възложителят/ е допуснал верижен трион с ел. задвижване да не е присъединен към заземителния контур, не е осигурил измерване на съпротивлението спрямо земята на заземителните уреди и измерване на импенданса на защитния контур и не е направил оценка на ефективността на зануляването, в нарушение на техническите правила за безопасност на труда. С наказателни постановления на осн. чл.416 от КТ на управителя на ответното дружество са наложени глоби за допускане до работа на пострадалия и още две лица без предоставено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ и без инструктаж.
При формиране на изводите си по съществото на спора въззивният съд не е обсъдил събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупността им, за да формира обосновани собствени изводи по съществото на спора. В нарушение на съдопроизводствените правила се е позовал на доказателствата /вкл. електротехническа експертиза/ и констатациите за липсваща причинна връзка между установените нарушения и увреждането в постановлението за прекратяване на наказателното производство от 24.01.06 г. Тези доказателства не са събрани от гражданския съд, нито установеното в постановлението за прекратяване на наказателното производство е задължително за него. За пълно изясняване на делото съдът е следвало служебно да назначи ел. техническа и по охрана на труда експертиза, която да даде заключение за причинната връзка между констатираните нарушения в раздел ІІ –ри от протокола за проверка на Г. и протичането на ел. ток от триона, причинило смъртта на изпълнителя, както и за характера на работата с триона и нужни ли са инструктаж, обучение и екипировка за нея/ТР №1/01 г./.
Въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и е необосновано. Това налага отмяната му и връщане на делото на въззивния съд за назначаване на посочената експертиза и за формиране на собствени изводи по съществото на спора при събраните доказателства, твърдения и доводи на страните.
Поради изложеното и на осн. чл.293 от ГПК ВКС на РБ, трето г.о.
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ решението на Апелативен съд П. по гр.д. №794/10 г. от 28.10.10 г.
Връща делото на този съд за ново разглеждане от друг състав.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: