ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мими Фурнаджиева
ЧЛЕНОВЕ: Велислав Павков
Десислава Попколева
като разгледа докладваното от съдия Попколева ч.гр.дело № 1857 по описа за 2025 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал.3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Е. А. А., чрез адв. Д. против определение № 196 от 27.03.2025 г., постановено по в.ч.гр.д. № 153 по описа за 2025 г. на Апелативен съд В., с което е потвърдено определение № 114/29.01.2025 г. постановено по гр.д. № 490/2025 г. по описа на Окръжен съд Разград, с което е прекратено производството по делото на основание чл.130 ГПК и е върната исковата молба на Е. А. А., с която е предявен иск с правно основание чл.69 СК – за установяване на произход от бащата на роденото от нея дете У. А. А..
Жалбоподателят поддържа, че обжалваното определение е неправилно. Излага становище, че изводите на въззивния съд, че причината за пропускане на срока за предявяване на иска не следва да се изследват, тъй като срокът за предявяване на иска по чл.69 СК от майката е преклузивен. В изложението към частната касационна жалба касаторът поддържа, че са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и чл. 280, ал. 2 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното определение. Поставени са два въпроса, за които се твърди, че са решени в противоречие с практиката на ВКС, без да се сочи такава, а именно: 1/ Следва ли, при наличие на значително пропускане на срока за упражняване на иск по чл.69 СК, съдът да направи преценка на причините, довели до пропускане на срока, ако те не са по вина на лицето или не и 2/ Длъжен ли е съдът да извърши обстойна и задълбочена преценка на фактите и обстоятелствата по делото, и чак тогава да се произнесе.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, подадена от процесуално легитимирана страна и е допустима по смисъла на чл.274, ал.3, т.1 и на ал.4 ГПК.
За да потвърди първоинстанционното определение, с което е прекратено производството по делото на основание чл.130 ГПК и е върната исковата молба, с която е предявен иск по чл.69 СК от майката, въззивният съд е приел за установено, че искът е предявен на 27.12.2024 г., а детето е родено на 11.07.2017 г., т.е. искът е предявен от майката след изтичане на тригодишния преклузивен срок от раждането на детето, поради което се явява недопустим. Именно защото срокът е преклузивен, пропускането му преклудира правото на майката да търси бащинството на детето. По тези съображения, въззивният съд е посочил, че изложените от жалбоподателката причини за пропускането на срока, са ирелевантни. Посочил е, че защитата на интересите на детето са охранени с предоставеното от законодателя право на иск по чл.69 СК на детето – до три години от навършване на пълнолетието.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като взе предвид доводите на жалбоподателя съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 и сл. ГПК приема, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, като съображенията за това са следните:
Съгласно разясненията на т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос трябва да е от значение за формиране решаващата воля на въззивния съд, но не и за правилността на обжалваното решение /определение/, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
В случая поставените в изложението въпроси не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са обусловили решаващите изводи на въззивната инстанция. Не е налице и допълнителната предпоставка за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като изобщо не е посочена практика на ВКС, на която въззивното определение да противоречи. Не се констатира и „очевидна неправилност“ на обжалваното определение по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Това основание, което е самостоятелно и независимо от предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК е обосновано от жалбоподателя с твърдения за неправилност на изводите на въззивния съд, че не следва да се изследват причините за пропускането на срока за предявяване на иска. Така изложените доводи не покриват хипотеза на квалифицирана форма на неправилност на съдебния акт - законът да е приложен в неговия обратен, противоположен от вложения от законодателя смисъл, или делото да е решено въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, или въззивният съдебен акт да е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика, т.е. не е налице основание за допускане на обжалването по смисъла на чл.280, ал.2 ГПК.
Следва да се посочи, че в доктрината и в съдебната практика няма спор по въпроса, че съгласно чл.69 СК, правото на иск на майката за установяване на произход на детето от бащата е самостоятелно право, което не е поставено в зависимост от правото на иск на детето. Майката може лично, от свое име да води иск по чл.69 СК, но само в посочения срок – три години от раждането на детето, с изтичането на който срок нейното право се погасява. От друга страна, искът на детето по чл.69 СК може да се предяви и преди пълнолетието му, в който случай майката действа като законен представител на детето и упражнява неговото право на иск, т.е. майката може да предяви иска на детето като законен представител, независимо че 3-годишният срок за предявяване на нейния иск е изтекъл и правото й се е преклудирало и по този начин интересът на детето е защитен.
Мотивиран от горното, настоящият състав на ВКС приема, че не са налице основанията на чл.280, ал.1, т.1 и ал.2, предл.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение,