Върховен касационен съд

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и пета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
БИСЕРА МАКСИМОВА

като разгледа докладваното от съдия Бисера Максимова ч. гр. дело № 2632 по описа за 2025 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от М. М. С. от [населено място], против определение № 1193/30.04.2025 година, с което състав на САС по гр. дело № 775/2025 година е оставил без уважение искането му с вх. № 10903/23.04.2025 г. за безплатна правна помощ, под формата на процесуално представителство в производството по обжалване на определение № 853 от 27.03.2025 г., както и за привеждане на касационна частна жалба с вх. №10327/15.04.2025 г. (вх. №10904/23.04.2025 г.) в съответствие с изискванията на ГПК.
В частната жалба се излагат следните съображения:
Жалбоподателят твърди, че отговаря на всички условия за предоставяне на правна помощ според Закона за правната помощ. Счита, че изложените от съда мотиви за отказ не могат да бъдат споделени, тъй като съдът не е посочил в какво точно се изразява неговото поведение, даващо основание да му се откаже предоставянето на правна помощ. Моли за отмяна на атакуваното определение.
Частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Жалбоподателят е освободен от държавна такса в производството за всички негови етапи на развитие с акт на съда още при първоначалното разглеждане на делото (гр. д. № 7706/2017 на СГС), констатирано впоследствие и с акт на съда в производството по гр. дело № 8413/2022 г. по описа на СГС, поради което не дължи държавна такса в настоящото производство.
По фактите настоящата инстанция съобрази следното:
1. С определение № 11882 от 30.07.2024 г., постановено по гр. д. № 8413/2022 г., по описа на Софийски градски съд, съдът е върнал исковата молба на М. М. С. срещу Софийския районен съд по иск, квалифициран по чл. 49 ЗЗД.
2. М. М. С. е подал частна жалба срещу прекратителното определение на СГС с вх. №119833/04.11.2024 г.
3. С разпореждане № 31178/30.12.2024 г. състав на СГС по гр. дело № 8413/2022 г. е върнал частната жалба като нередовна.
4. С определение № 853 от 27.03.2025 г. на САС е потвърдено разпореждане № 31178/30.12.2024 г., постановено по гр. д. № 8413/2022 г. по описа на СГС.
5. Постъпила е частна жалба от М. М. С. до ВКС против определение № 853 от 27.03.2025 г. на САС.
6. Съдът е указал на жалбоподателя да подаде редовна частна жалба и да я приведе в съответствие с изискванията на чл. 284, ал. 2, ал. 3, т. 1 от ГПК. Указанията са връчени на жалбоподателя на 16.04.2025 година.
7. На 23.04.2025 година жалбоподателят прави искане за предоставяне на правна помощ. Заявява, че е тежко болен и социално слаб и не може да си наеме адвокат. В съответствие със Закона за правната помощ моли съда да му назначи служебен адвокат, който да дооформи, допълни и подпише частната му жалба срещу определение № 853/2025 г. от 27.03.2025 г. на САС с вх. № 10327/15.04.2025 г. Прилага декларация за материално състояние, както и две заповеди от Социално подпомагане - Стара Загора, с които му се отпуска помощ за отопление през отоплителен сезон 2024-2025 г., както и месечна социална помощ.
8. С определение № 1193/30.04.2025 година съставът на САС по гр. дело № 775/2025 година е оставил без уважение искане с вх. № 10903/23.04.2025 г., депозирано от М. М. С. за безплатна правна помощ, под формата на процесуално представителство в производството по обжалване на определение № 853 от 27.03.2025 г., както и за привеждане на касационна частна жалба с вх.№10327/15.04.2025 г. (вх. №10904/23.04.2025 г.) в съответствие с изискванията на ГПК.
Предмет на обжалване в настоящото производството е определение № 1193/30.04.2025 година на САС по гр. дело № 775/2025 година. Съдът е изложил съображения, че макар доходите на молителя да не му дават възможност да ангажира адвокатска защита, интересите на правосъдието не изискват предоставяне на правна помощ в конкретния случай поради тенденциозното неизпълнение указанията на съда, както и използването от страна на молителя на обидни и нецензурни думи в депозираните искания.
Настоящата съдебна инстанция приема, че така подадената от М. М. С. частна жалба се явява основателна.
Не е спорно в производството, че М. М. С. в качеството му на ищец е бил освободен от заплащане на държавна такса, тъй като съдът е приел, че същият е материално затруднен да заплати такава. Видно от представената нова декларация за материално и гражданско състояние на М. С., както и от приложените копия на заповеди от ДСП - Стара Загора, се установява, че същият получава месечна социална помощ от 315.81 лв. Живее в малко жилище, не разполага с друг имот, от който да реализира доходи. Не работи и не получава издръжка. По делото са налице данни и за влошеното му здравословно състояние вследствие диабет.
Институтът на правната помощ, аналогично на освобождаването от държавни такси, е въведен с цел защита на правата на лица с утежнено материално положение. По реда на Закона за правната помощ се осъществява социално подпомагане с цел да се гарантира равен достъп до правосъдие на лица, чийто икономически статус не им позволява свободен пазарен достъп до юридически услуги. Правната помощ, включително процесуално представителство по граждански дела, се предоставя на социално слаби лица след акт на съда за преценка на икономическото, семейното или друго особено положение. Глава X (чл. 94 ГПК и сл.) ГПК урежда назначаване на особен представител на всяка една от страните, в т.ч. на ищеца, при затруднено материално състояние на участник в процеса. Идеята за предоставяне на правна помощ е свързана с необходимостта всяко лице да има гарантирана от закона възможност да защити по съдебен ред своите лични и имуществени права, независимо от липсата на специални знания в областта на правото, необходими за извършването на съдопроизводствените действия по разглеждане и решаване на делата от съда. Ето защо разпоредбата на чл. 99 ГПК задължава съда да информира всяка една от страните за техните законни права и задължения във връзка с правната помощ, включително и за възможността такава да бъде ползвана, с първото съобщение по делото, което й изпраща. Предоставянето на правна помощ по граждански дела е част от правото на достъп по смисъла на чл. 6, § 1 ЕКПЧ.
Обстоятелствата, подлежащи на преценка при постъпила молба за предоставяне на правна помощ, са: - лицето да е в невъзможност да си осигури адвокатска защита поради липса на средства за заплащане на хонорар на адвоката и интересите на правосъдието да изискват това (чл. 23, ал. 2 ЗПП), както и - предоставянето на правна помощ по чл. 21, т. 1 ЗПП, чл. 21, т. 2 ЗПП и чл. 21, т. 3 ЗПП да е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за такава (чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗПП). Само наличието на посочените кумулативно предвидени законови предпоставки е условие за уважаване на искането.
В настоящия случай по делото са налице данни, които обуславят наличието на фактическия състав по чл. 95 ГПК, вр. чл. 21 ЗПП и чл. 23 ЗПП, за пораждането на правото на правна помощ. С оглед материалното, здравословно и семейно състояние на молителя същият е в невъзможност да си осигури адвокатска защита поради липса на средства за заплащане на хонорар на адвоката. Предоставянето на правна помощ е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на жалбоподателя. С обжалваното от него определение на въззивния съд е потвърдено прекратяване на производството по подадената от него искова молба и следователно жалбата срещу това определение следва да съдържа обосновани аргументи за отмяна на определението с излагане на касационни основания за това. Липсата на юридическо образование би затруднила всеки един жалбоподател, и особено такъв, който не разполага с финансова възможност да си осигури адвокатска защита.
В случая молителят отговаря на всички критерии да му бъде предоставена исканата правна помощ. Що се отнася до твърдяното от въззивния съд поведение на жалбоподателя за редовно неизпълнение на указанията на съда, настоящата инстанция не счита, че това е пречка за предоставяне на правна помощ, още повече, че указанията на съда са били основно в насока за внасяне на държавна такса от страна на жалбоподателя, въпреки че същият е бил освободен от внасяне на такава за цялото производство до неговото приключване с влязъл в сила акт.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІII г.о.

ОТМЕНЯ определение № 1193/30.04.2025 година, с което състав на САС по ч. гр. дело № 775/2025 година е оставил без уважение искането на М. М. С. вх. № 10903/23.04.2025 г. за безплатна правна помощ, под формата на процесуално представителство в производството по обжалване на определение № 853 от 27.03.2025 г., както и за привеждане на касационна частна жалба с вх. №10327/15.04.2025 г. (вх. №10904/23.04.2025 г.) в съответствие с изискванията на ГПК.
ПРЕДОСТАВЯ ПРАВНА ПОМОЩ на М. М. С. от [населено място] под формата на процесуално представителство в производството по обжалване на определение № 853 от 27.03.2025 г. на САС по частно гражданско дело № 775/2025 година и за привеждане на касационна частна жалба с вх. №10327/15.04.2025 г. (вх. №10904/23.04.2025 г.) в съответствие с изискванията на ГПК съобразно указанията на съда, на основание чл. 95 ГПК.
ВРЪЩА делото на Апелативен съд – София за осъществяване на последващи действия за назначаване на адвокат по реда на Закона за правната помощ.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1.


2.