Общото събрание на съдиите от Наказателната колегия на Върховния касационен съд и Първа и Втора колегии на Върховния административен съд прие тълкувателно постановление по тълкувателно дело № 3 от 2022 г. по въпроса: „Наказва ли се с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство?".
Магистратите от двете върховни съдилища приемат, че не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство.
В случаите, когато няма доказателства, че прекратяването на регистрацията е било съобщено на собственика на моторно превозно средство от отдел "Пътна полиция" или не се докаже по друг начин узнаването за служебното прекратяване на регистрацията, деянието по чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) ще е несъставомерно. Под уведомяване по поставения въпрос следва да се има предвид узнаване по какъвто и да е друг начин, не само по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП. Узнаването подлежи на доказване с всички доказателства и доказателствени средства. Необходимо е във всеки конкретен случай да бъдат изследвани и доказани всички елементи от състава на административното нарушение, включително вината, която в административнонаказателния процес не се предполага.
Тълкувателно дело № 3 от 2022 г. беше образувано, тъй като в съдебната практика на районните и административните съдилища са оформени различни становища. Според едното становище, когато собственикът на моторното превозно средство не е бил уведомен, че е прекратена служебно регистрацията на автомобила му, администрацията не е изпълнила своето задължение по чл. 143, ал. 10, изречение първо, предложение последно от ЗДвП, водачът на автомобила не би могъл да знае за прекратената регистрация, съответно, при неуведомяване, липсва субективна съставомерност на деянието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Извършването на неправомерно деяние под формата на непредпазливост изисква знание за прекратената регистрация на управлявания от водача автомобил, а в случая не е налице надлежен юридически факт за узнаване на служебната дерегистрация на моторното превозното средство. При установено неизпълнение на законовите задължения от надлежните органи, не следва да се носи административнонаказателна отговорност. Ако деецът управлява моторно превозно средство без действащ договор за застраховка „Гражданска отговорност", то той осъществява състава на друго нарушение - управление на моторно превозно средство без сключена валидна задължителна застраховка „Гражданска отговорност“.
Според второто становище узнаването за прекратяването на регистрацията от собственика не представлява елемент от фактическия състав на дерегистрацията, поради което е ирелевантно за отговорността на водача обстоятелството дали е уведомен собственикът на автомобила, че е със служебно прекратена регистрация. Законодателят е предвидил задължение за административния орган да уведоми собственика на моторното превозно средство за служебно прекратената регистрация, без законът да предвижда получаването на уведомлението като предпоставка за дерегистрацията. В качеството си на водач на моторно превозно средство деецът е длъжен да знае, че за управляваното от него моторно превозно средство не е налице сключена застраховка „Гражданска отговорност", както и да познава законовите последици от неизпълнение на това задължение. Най-малкото, което е могъл да направи деецът, е да провери стикера, удостоверяващ наличието на валиден договор за „Гражданска отговорност”. Неизпълнението на това задължение е проява на небрежност, което обосновава вината на дееца.
По тълкувателното дело е депозирано особено мнение.