С Решение № 636/19.10.2026 г., постановено по гр. дело № 4372/2026 г. по описа на Върховния касационен съд (ВКС), петчленен състав, формиран от трима съдии от ВКС и двама съдии от Върховния административен съд (ВАС), отмени решението по т. 2 от Протокол № 33/06.10.2026 г. на Съдийската колегия (СК) на Висшия съдебен съвет (ВСС), с което Красимира Донева в качеството ѝ на съдия в Районен съд – Бургас не беше допусната до участие в избора на член на ВСС от квотата на съдиите поради просрочие на подаденото предложение. Преписката е върната на СК на ВСС за произнасяне с разрешаване на въпроса по същество съобразно мотивите на решението.
Върховните съдии приемат, че подадената от съдия Донева жалба е допустима, а по същество – основателна. Като аргумент се посочва, че кандидатът се е възползвал от възможността, предвидена в чл. 9, ал. 2, т. 3 от Правилата за произвеждане на избори на членове на Висшия съдебен съвет от съдиите, прокурорите и следователите, за подаване на документите за участие в изборната процедура по електронен път на официалния електронен адрес на ВСС, поради което за него е било приложимо правилото на чл. 10, ал. 1 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги, съгласно чийто текст електронното изявление се счита получено с постъпването му в посочената от адресата информационна система. В този смисъл е направен извод, че релевантен за преценката дали процесуалните срокове са били спазени в случая, е именно моментът на постъпването на електронното изявление в системата. Върховните съдии са категорични, че въведените лимити относно обема на постъпващата информация, за които страните не спорят, че не са били надлежно указани на евентуалните бъдещи кандидати, не могат да им се вменят във вина. Прието е, че изпращайки писмото, кандидатът няма контрол върху последващите действия и не може да носи отговорност за факта, че имейл клиентът – платформата, чрез която се достъпва пощата, която използва, не е генерирала автоматично и не му е изпратил съобщение за недоставено или отхвърлено писмо. Тези съображения, според съдиите, правят статуса на електронното изявление в портала неотносим към момента на неговото подаване.
При отчитане на изложените аргументи и фактите по делото е възприета теза за спазване на предвидения срок за подаване на предложението за участие в избора на член на ВСС от квотата на съдиите. Липсата на електронен подпис, евентуалната непълнота на изискуемия набор от документи, както и възраженията на СК на ВСС, че не може категорично да се установи дали писмото от 04.09.2026 г. е идентично като съдържание и обем с писмото от 16.09.2026 г., са категоризирани като въпроси, относими към редовността на предложението, а не към неговата срочност.
Решението не подлежи на обжалване.