С Решение № 83/25.05.2021 г. по наказателно дело № 200/2021 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отменя въззивното решение от 27.11.2020 г. по в.н.о.х.д. № 46/2019 г. на Апелативен съд – Пловдив и връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Решението не подлежи на обжалване. Решението е подписано с особено мнение на член на съдебния състав.
Делото е образувано по касационни жалби от подсъдимия Венцеслав К. и неговите защитници срещу решението на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдена присъдата от 28.09.2018 г. по н.о.х.д. № 1598/2017 г. на Окръжен съд –Пловдив. С нея Венцеслав К. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 116, aл. 1, т. 3, т. 4, т. 6, т. 7 и т. 9 във вр. с чл. 115 от НК (за убийството на родителите му, извършено предумишлено, с особена жестокост и с користна цел) и му е наложено наказание „доживотен затвор“.
С касационните жалби са заявени всички основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 – 3 от НПК, като искането е за отмяна на въззивното решение и за оправдаване на подсъдимия, алтернативно се иска отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд.
Касационният състав намира жалбите за частично основателни. Приема, че апелативният съд не е проявил достатъчна процесуална активност за събирането на доказателства, които имат отношение към главния факт на доказване, а наличните косвени доказателства не са подложени на детайлен анализ, други са изцяло игнорирани, а трети са интерпретирани в нарушение на правилата на формалната логика. Съображенията на въззивния съд разкриват неоправдано усърдие да се подкрепи единствено обвинителната теза, като са заобиколени значими детайли на престъплението и най-вече такива, свързани с поведението на подсъдимия, по които има съществени неясноти. Според върховните съдии несъмнено начинът, по който подсъдимият се е озовал в обитавания от родителите му недвижим имот и твърдените за извършени от него действия там са от съществено значение за предмета на доказване. При липсата на налични по делото доказателства в тази насока, напълно произволни се явяват фактическите изводи на инстанциите по същество относно: слизането на подсъдимия от управлявания от съпругата му пикап, придвижването му пеша до дома на родителите му, откъм жп линиите, влизането от задната страна в двора, слагането на ръкавици, заставането пред прозореца, изваждането на неустановения пистолет с монтиран заглушител, включително и лекото приклякване, за да се прицели, тъй като „прозорецът, комарникът и пердето намалявали видимостта му“, както и че подсъдимият „видял, че майка му се намира права, леко наведена напред и леко обърната с дясното си рамо към него, застанала между масата и леглото“, „след като умъртвил двамата си родители подсъдимият разхвърлил някои от намиращите се в стаята вещи, за да инсценира грабеж. Металният лост (кози крак) оставил на мивката, за да изглежда необмислено и непрофесионално“, разбил веригата и заедно с катинара, затворил вратата и тръгнал в посока юг-югоизток, изхвърлил пистолета, заедно със заглушителя на неустановено място, по същия начин постъпил с дрехите и обувките, с които бил към момента на извършване на деянието“. В мотивите на решението на ВКС се подчертава, че така възприетите за установени факти са буквално възпроизведени от мотивите на първоинстанционния състав, който ги е взел от обвинителния акт, но по-важното е, че прочитът на съдебните актове не дава отговор на въпроса откъде – въз основа на кои доказателствени източници, са направени тези констатации. Действително, в случая липсват както свидетели – очевидци на случилото се, които да са възприели начина, по който е осъществено деянието и дееца, така и други преки доказателства, но това не означава, че отсъствието на доказателства, необходими за формираното категорично становище на съда относно картината на престъплението, следва по недопустим начин да се запълва с предположения и вероятности.
Според мнозинството на касационния състав, за да се направи единственият възможен извод относно авторството на деянието, в случая е било необходимо да се проверят и изследват всички възможни версии, като за целта се съберат всички доказателства. С неохота от инстанциите по същество е подмината възможността за друга причина за убийството на родителите на подсъдимия (например грабеж). По никакъв начин не е изследван въпросът за тяхното финансово състояние към инкриминирания момент с оглед наличните данни по делото за продажба на наследствени ниви и парцел в с. Цалапица от жената съвместно със сестра ú. На следващо място – напълно е пренебрегнато логичното възражение на защитата относно следствения експеримент спрямо разбитата входна врата, от който са направени изводи за съвпадение на ръста на извършителя с този на подсъдимия, без да е отчетена зависимостта, от една страна – между височината и конкретната заета от дееца поза, а от друга – начина на самия захват на металната щанга тип „кози крак“. Действително намереният на местопроизшествието лост е посочен от един от свидетелите като собствен на подсъдимия от преди 7 – 8 години, но инстанциите по същество са се предоверили на субективните възприятия на свидетеля, без да съпоставят чрез разпознаване приложеното по делото веществено доказателство с други сходни инструменти, предвид заявеното от Венцеслав К., че притежава множество подобни такива, още повече че по иззетия „кози крак“ е открита смес от генетичен материал – ДНК, несъвпадащ с този на подсъдимия, като включително такъв е открит и по намерения в тревата синджир с катинар, въпреки дъждовното време, който може да се използва само за сравняване с конкретно лице.
По изложените съображения мнозинството от касационния състав намира, че въззивният съд в недостатъчна степен е изпълнил и задължението си да установи достоверността на източниците, установяващи косвените доказателства по делото, след което да пристъпи към задълбочена оценка на установените чрез тях факти и да направи анализ на всяко доказателство поотделно и в съвкупност с останалите, за да се прецени дали те установяват една неразривна връзка помежду си така, че системата от косвени доказателства да обуслови единствения възможен извод относно авторството на извършеното деяние, т. е. за доказаност на обвинението по несъмнен начин.