Не отговарят на истината твърденията по отношение на последствията, до които ще доведе решение на Търговската колегия на Върховния касационен съд (ВКС), направени в статията „Започва ново източване на КТБ чрез делата срещу цесиите. От решението на ВКС следва да се изплащат над 100 000 лв. адвокатски хонорар само за присъствие в съдебната зала“, публикувана на 10 декември 2018 г. във в. „Сега“ и цитирана от редица медии.
Невярна е констатацията, според която: „Фалиралата КТБ може да бъде допълнително източена с делата срещу цесиите между вложители, направени след рухването на банката – с изплащане на тлъсти адвокатски хонорари на „особени представители“ на банката.“ Неоснователни са и цитираните опасения на неназовани търговски съдии от Софийския градски съд (СГС), че след като ВКС нарежда по делото да участва представител на банката, за целта на фалиралата банка трябва да бъде назначен адвокат, т. нар. особен представител, на когото не се плащат минималните хонорари като на служебен защитник: „Възнаграждението му минава по тарифата за адвокатските плащания. И макар и законът да позволява то да бъде намалено наполовина, тъй като делата са с огромен материален интерес, хонорарите могат да стигнат и дори да надминат 100 000 лв.“
Цитираните като източник в статията съдии от СГС нямат основание за изразяване на посочените опасения, защото трябва да са запознати още през месец март 2018 г. с уеднаквяващото противоречива практика на съдилищата Определение № 162/06.03.2018 г. по частно търговско дело № 2785/2017 г. на Второ търговско отделение на ВКС. В него съдебният състав изрично постановява, че възнаграждението за особен представител в тези производства се определя съгласно Наредбата за заплащането на правната помощ, а не по Наредба № 1/2004 г. за адвокатските възнаграждения. Коректната информация е, че максималният хонорар, който може да бъде определен за особен представител на банката, е 300 лв., като се допуска при извънредни обстоятелства размерът да бъде завишен с до 50%. Това означава, че най-високият хонорар, който може да бъде присъден, е 450 лв., а не както се алармира в статията – над 100 000 лв.
Вярно е, че поради липсата на изрична разпоредба в Закона за банковата несъстоятелност съдиите от Търговската колегия на ВКС имат различни виждания по въпроса за конституирането на длъжника в тези производства (в случая – „Корпоративна търговска банка“ АД). Това различие би могло евентуално да бъде преодоляно чрез образуването на тълкувателно дело за уеднаквяване на съдебната практика. Това обаче по никакъв начин не засяга реда за определяне на възнаграждението за особен представител на банката, тъй като противоречие в практиката на ВКС по този въпрос не съществува.