С Решение № 192/15.04.2026 г. по наказателно дело № 167/2026 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила решението от 18.12.2025 г. по в.н.о.х.д. № 156/2025 г. на Апелативен съд – Варна. Решението не подлежи на обжалване.
Делото е образувано по касационна жалба на подсъдимия Страхил Янков и касационен протест срещу решението на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдена присъда от 25.03.2025 г. по н.о.х.д. № 1313/2024 г. на Окръжен съд – Варна. С нея Страхил Янков е признат за виновен в извършването на убийството на Светлозар Р., като му е наложено наказанието „лишаване от свобода“ за срок от 12 години. Подсъдимият е признат за невиновен и е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение убийството да е извършено по особено мъчителен за жертвата начин и с особена жестокост. Осъден е и да заплати 75 000 лв. на гражданския ищец Зоя А. и 50 000 лв. на гражданския ищец Юнзюле А., представляващи обезщетения за причинените им неимуществени вреди.
Съдебният състав на ВКС не споделя довода, че във въззивното решение е допуснато съществено процесуално нарушение относно гражданската част на съдебния акт. По отношение на възражението за недопустимост на приетия граждански иск от страна на непълнолетната Зоя А. върховните съдии приемат, че Апелативен съд – Варна е приложил правилно закона, като е съобразил, че липсата на представителна власт може да бъде преодоляна по реда на ГПК чрез назначаване на особен представител на непълнолетното лице. По делото за особен представител е назначен адвокат и той е направил волеизявление, с което е потвърдил извършените до момента действия: предявяването на гражданския иск и действията на непълнолетния граждански ищец във връзка с предявената претенция за вреди от непозволено увреждане. При това положение неоснователно се сочи, че приетият граждански иск от страна на непълнолетната Зоя А. е недопустим.
Според касационната инстанция въззивният съд е изготвил решението при спазване на процесуалните изисквания, като е обсъдил събраните доказателства, изложил е приетата фактическа обстановка, аргументирал е правните си изводи, отговорил е на наведените от страните възражения и е изложил доводите си по въпроса за наказанието. „Чрез гласните доказателства е изяснено, че подсъдимият е тръгнал след пострадалия, влязъл е в конфликт с него, след което е започнал да го дърпа за якето, блъснал го е и го е свалил на земята“, поясняват върховните съдии. Що се отнася до аргумента, че пострадалият е получил травматичните увреждания в резултат от падането на терена, апелативният съд правилно е посочил, че уврежданията са получени от нанесените удари и притискане с лакът в областта на шията, причинило асфиксия и смърт на жертвата, каквато е становището на вещите лица, автори на съдебномедицинската експертиза.
Според тричленния състав на ВКС Апелативен съд – Варна е приложил правилно закона, като е приел, че деянието не може да бъде квалифицирано като убийство, извършено с особена жестокост. За да бъде квалифицирано убийството като извършено с особена жестокост, е необходимо да бъде установено, че при умъртвяване на жертвата деецът е проявил изключителна ярост, ожесточение, отмъстителност или садизъм, характеризиращи го като жесток човек. „В случая механизмът на осъществяване на деянието сочи на съставомерност по чл. 115 НК, тъй като броят и интензивността на ударите, локализирани в гръдната област, респективно притискане с лакът в областта на шията на жертвата, както и кратковременното протичане на инцидента, не излизат извън необходимата деятелност за причиняване на смърт на друго лице“, аргументират се върховните съдии. Според тях вярно е оценена и субективната страна на деянието като пряк умисъл за убийство. В тази насока е взето предвид, че от обективно извършените от подсъдимия действия може да се направи извод, че той е целял да причини смърт.
Касационната инстанция отхвърля и възражението за явна несправедливост на наложеното наказание, като приема, че въззивният съд е оценил завишената степен на обществена опасност на деянието, като е отдал и дължимото значение на ниската степен на обществена опасност на дееца, при което е определил наказанието близо до минимума на санкцията по чл. 115 от НК, а именно 12 години „лишаване от свобода“. Наказанието изпълнява критерия за справедливост по смисъла на чл. 348, ал. 5 от НПК, поради което не се поражда необходимост от неговото по-нататъшно смекчаване, категорични са върховните съдии.