С Решение № 158/24.03.2026 г. по наказателно дело № 972/2025 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила решение № 184/12.05.2025 г., постановено по в.н.о.х.д. № 883/2024 г. на Апелативен съд – София. Решението не подлежи на обжалване.
Делото е образувано по касационни жалби на подсъдимия и на частния обвинител срещу решението от 12.05.2025 г. по в.н.о.х.д. № 883/2024 г. на Апелативен съд – София, с което е потвърдена присъдата от 17.04.2024 г. по н.о.х.д. № 563/2023 г. на Софийския градски съд. С нея Денис-Мустафа Камел Ал Газзи е признат за виновен за това, че на 09.01.2022 г. около 22.40 часа в гр. София умишлено умъртвил Илиян И. чрез намушкване с нож, като убийството е извършено по хулигански подбуди – деянието е извършено на обществено място, без основателна причина и без наличие на лични мотиви във взаимоотношенията с Илиян И., при демонстративно пренебрежение и явно незачитане на установения в страната правов ред, телесна неприкосновеност и достойнство на убития. За извършеното престъпление му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 18 години, като е оправдан по обвинението убийството да е извършено по особено мъчителен за убития начин.
С касационната жалба на подсъдимия се релевират нарушаване на закона, допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното наказание. Направено е искане при условията на алтернативност за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане или изменение на атакуваното решение, като бъде намалено наложеното наказание.
С касационната жалба на частния обвинител се заявява явна несправедливост на наложеното наказание. Направено е искане за отмяна на атакувания съдебен акт и за постановяване на нова присъда, с която подсъдимият да бъде признат за виновен и по първоначално повдигнатото му обвинение за убийство по особено мъчителен за убития начин, както и да му бъде наложено наказание „доживотен затвор“.
Върховните съдии не приемат за основателно възражението на касатора, че въззивният съд не е изпълнил задължението си да изложи надлежни мотиви към решението. Според ВКС апелативната инстанция е подложила на собствен анализ събраните от първата инстанция доказателства, провела е въззивно съдебно следствие, в рамките на което е извършила оглед на веществени доказателства (приложените към делото видеозаписи от охранителни камери от местопроизшествието), разпитала е поискания от защитата свидетел и е дала възможност на подсъдимия да даде допълнителни обяснения. В този смисъл ВКС счита, че мотивите на въззивното решение са съответни по форма и съдържание на посочения в закона и утвърден в практиката стандарт. Вътрешното убеждение на инстанцията по фактите е защитено убедително и е подробно мотивирано.
На следващо място ВКС намира за неоснователно и твърдението на защитника за допуснати от втората инстанция съществени процесуални нарушения при оценка на доказателствата. ВКС приема, че обсъждането на основните доказателствени материали за авторството – обясненията на подсъдимия, показанията на свидетелите, заключенията на съдебномедицинските и видеотехническите експертизи, протоколите за оглед на местопроизшествието и за доброволно предаване, е извършено от Апелативния съд – София при стриктно съблюдаване на процесуалните правила, визирани в чл. 13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 НПК.
Въззивната инстанция е провела всестранно и пълно изследване на обстоятелствата по делото, поради което е достигнала до разкриване на обективната истина по случая. Не се констатира от ВКС превратна или в противоречие с правилата на формалната логика оценка на доказателствения обем, чиято интерпретация е в съответствие с действителното му съдържание.
По отношение на довода на защитника за това, че подсъдимият е действал при условията на неизбежна отбрана или при превишаване на нейните предели касационната инстанция приема за правилни правните изводи на предходните инстанции за липса на неизбежна отбрана или нейното превишаване в поведението на подсъдимия.
На първо място не е налице нападение от Илиян И., напротив несъмнено е установено, че първи удар с ръка спрямо пострадалия е нанесъл подсъдимият. След това за кратко време е последвала размяна на удари между двамата, но това не променя обстоятелствата, че нападението е започнало с първия удар на подсъдимия. Цялостното поведение на подсъдимия – от слизането му пред жилищния блок, отправените обидни и заплашителни реплики към организаторите на празненството с употреба на фойерверки, отправените думи и закани към починалия – недвусмислено следва да бъде оценено като проява на агресия – първоначално словесна, а впоследствие преминала и във физическа спрямо Илиян И., който е бил най-близо до него, и с който той е осъществил размяна на обидни реплики. Починалият Илиян И. и останалите свидетели са опитвали да отблъснат и изтласкат подсъдимия от тенис игрището, като по този начин предотвратят ескалацията на конфликта. Тяхното поведение е било защитно и в никакъв случай не може да бъде квалифицирано като нападение, на което подсъдимият да е отговорил с последващите си удари спрямо Илиян И.
На следващо място неоснователно е възражението на защитника за това, че подсъдимият е действал в състояние на силно раздразнение, което да е било предизвикано от пострадалия с обидни думи, от които биха могли да настъпят тежки последици за виновния. ВКС приема следното: „За да се приложи разпоредбата на чл. 118 НК, е необходимо да е налице наред с останалите предпоставки, състояние на силно раздразнение у подсъдимия, а не обикновено раздразнено състояние. Не е налице силно раздразнение, когато деецът е могъл спокойно да разсъждава, да ръководи постъпките си и да взема правилни решения“.
Касационната инстанция отхвърля като неоснователен и доводът на защитата за наличие на личен мотив у подсъдимия да извърши деянието, както и че неговото непристойно поведение било оправдано, тъй като то било продиктувано от предходно противоправно поведение – употребата на фойерверки в късен час, с което се нарушава обществения ред. ВКС счита, че организираното празненство по повод раждането на дете, макар и да нарушава общественото спокойствие, не може да се характеризира като непристойна проява и по никакъв начин не оправдава последвалата реакция на подсъдимия.
В заключение ВКС приема, че определеното на подсъдимия Денис-Мустафа Камел Ал Газзи наказание от осемнайсет години лишаване от свобода е справедливо, отговаря на установеното съотношение между смекчаващи и отегчаващи отговорността му обстоятелства и пълноценно ще постигне целите на наказанието – да се поправи и превъзпита дееца и да въздейства предупредително и възпитателно спрямо него и останалите членове на обществото.