С Решение № 82/27.02.2023 г. по наказателно дело № 888/2022 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила присъдата по в.н.о.х.д. № 1039/2021 г. на Софийския апелативен съд (САС). Решението е окончателно.
Делото е образувано по жалба на Григор Георгиев срещу присъдата на САС, с която е частично отменена присъдата по н.о.х.д. № 476/2020 г. на Окръжен съд – Враца в частта, с която подсъдимият е оправдан по обвинението да е извършил деянието по особено мъчителен начин за убитата. Вместо това Георгиев е признат за виновен в това, че на 08/09.07.2019 г. около полунощ в с. Гложене, общ. Козлодуй, умишлено е умъртвил Дарина С., като убийството освен с особена жестокост е извършено и по особено мъчителен начин за жертвата. Наложеното наказание „лишаване от свобода“ е увеличено от 18 на 20 години, а в останалата част присъдата е потвърдена.
Тричленният състав на ВКС приема касационната жалба за неоснователна. Оплакването на подсъдимия, че е лишен от процесуалното право да разпита непосредствено и лично единствения свидетел-очевидец и така е ограничено правото му на защита е неоснователно. Пред първоинстанционния съд Георгиев лично и по несъмнен начин е дал съгласието си показанията на малолетния му син, събрани в хода на досъдебното производство в разпит пред съдия, да бъдат приобщени към доказателствената съвкупност чрез прочитането им, поради което не може да се коментира каквото и да е ограничаване на правото му на защита от Окръжен съд – Враца. От своя страна, въззивната инстанция с основание е счела, че повторен разпит на малолетното дете не е необходим, след като то е разпитано пред съдия в присъствието на психолог и педагог, а показанията му са прочетени със съгласието на подсъдимия. Според върховните съдии отказът на апелативния съд да допусне разпита на малолетния син на Георгиев, който е и лице със специфични нужди от защита, с нищо не е нарушил или ограничил правото му на защита. „Доколкото чрез този разпит подсъдимият се е домогвал да докаже, че в нощта, когато е убил майката на детето си, в дома им е имало и трети човек, който го бил нападнал, версията е разгледана и от двете съдилища и е преценена като защитна, поради това че не се подкрепя от нито едно доказателство или доказателствено средство от доказателствената съвкупност – разпити на свидетели, протоколи за оглед на местопроизшествие, заключения на назначени по делото съдебно-медицински експертизи и експертизи на веществени доказателства“, посочва тричленният състав на ВКС. Поддържаните в жалбата аргументи, че чрез разпита на сина си ще установи, че майката неизвестно кога е заплашвала, че ще убие децата си, е обстоятелство, което е неотносимо към главния факт – извършеното престъпление и участието на подсъдимия в него.
Върховната инстанция обобщава, че не констатира наличието на съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване правото на защита на подсъдимия или опорочили аналитично-оценъчната дейност на решаващите съдилища.
Не са налице и основания за преквалификация на деянието от квалифициран случай на убийство в убийство в състояние на афект по чл. 118 от НК. При установените от апелативния съд факти материалният закон е приложен правилно и деянието на подсъдимия е съставомерно от обективна и субективна страна умишлено умъртвяване на друго лице при наличие на два квалифициращи го признака – извършено по особен мъчителен за жертвата начин и с особена жестокост. В решението на ВКС пише още: „Данните, на които се позовава защитникът, за употребено от пострадалата Дарина С., както и от трето неустановено по делото лице, насилие – удари по тялото и гърба, опити за намушкване с нож, се съдържат единствено в обясненията на подсъдимия Георгиев, на които решаващите съдилища не са дали кредит на доверие като доказателствено средство, а се оценили като средство на защита. Този извод не е бил произволен, а изведен след съвкупен анализ на останалата доказателствена маса, при стриктно спазване на процесуалните правила за анализ и оценка на доказателствените източници поотделно и в тяхната взаимовръзка и при спазване на принципите на формалната логика.“.