С Решение № 249/29.05.2026 г. по наказателно дело № 127/2026 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила въззивното решение от 19.12.2025 г. по в.н.о.х.д. № 295/2025 г. на Апелативен съд – Пловдив. Решение не подлежи на обжалване.
Делото е образувано по касационни жалби на подсъдимия Рангел Бизюрев и на частните обвинители и граждански ищци срещу решението по в.н.о.х.д. № 295/2025 г. на Апелативен съд – Пловдив.
С присъда от 04.04.2025 г. по н.о.х.д. № 1287/2024 г. на Окръжен съд – Пловдив Рангел Бизюрев е признат за виновен за умишленото убийство на Димитър М. през 2023 г., като му е наложено наказанието „лишаване от свобода“ за 15 години. Признат е за невиновен и е оправдан по обвинението убийството да е извършено с особена жестокост. Подсъдимият е осъден да заплати 130 000 лв. на гражданския ищец и частен обвинител Атанаска Б. и по 100 000 лв. на всеки един от останалите граждански ищци и частни обвинители: Даяна Б., действаща чрез законен представител и майка Атанаска Б., Тодор Б., Руса Б. и Минка М., представляващи обезщетения за причинените им неимуществени вреди от престъплението.
С решението на Апелативен съд – Пловдив присъдата е изменена, като наказанието „лишаване от свобода“ е увеличено на 17 години.
Съдебният състав на ВКС приема касационните жалби за неоснователни.
Върховните съдии не споделят отправеното от един от частните обвинители възражение незаконен състав на първоинстанционния съд поради негова предубеденост и пристрастност.
Неоснователно е оплакването на подсъдимия за липса на мотиви на въззивното решение. Непредубеденият прочит разкрива вътрешносъдийското убеждение по съставомерните факти и доказателствените разсъждения за формулирането на съдебната теза. В рамките на извършените от апелативния съд личен преглед, анализ и оценка на информацията, съдържаща се в наличния доказателствен материал, отговор са получили и поддържаните съществени възражения на защитата както срещу фактическата правилност на присъдата, така и срещу съображенията на първата инстанция по приложимия материален закон.
Според касационния състав са неоснователни и доводите, концентрирани върху кредитираните от предходните инстанции показания на свидетелите Борислав Д. и Валентин Д. След образуване на досъдебното производство, въз основа на което е изготвен и внесен обвинителният акт, с постановление на прокурор са отделени материали с оглед на събрани данни за извършено друго престъпление. В рамките на образуваното досъдебно производство по така отделените материали свидетелите Д. са били привлечени като обвиняеми за „лично укривателство“. В мотивите на ВКС се подчертава, че разделянето на наказателното производство, респективно отделянето на материали от него, е изключително правомощие на прокурора, което не подлежи на съдебна санкция. Процесуалната дейност на съдебните органи е очертана и ограничена в рамките на обвинителния акт, в които параметри се е развила и съдебната процедура по настоящето дело. Прегледът на аналитичната и оценъчна дейност на съдилищата не подкрепя оплакванията, че фактическото установяване на инкриминираното събитие е извършено в разрез с процесуалните изисквания, гарантиращи правилното формиране на вътрешносъдийското убеждение. Свидетелският статус на Борислав Д., а и на Валентин Д., коректно е преценяван през възможния фактор за деформиране на техните показания, породен от факта, че макар и в друго производство, те са били обвинени в извършване на вторичното престъпление по чл. 294 от НК. Върховните съдии поясняват също, че след като свидетелските показания, депозирани на досъдебното производство, са приобщени процесуално изрядно, съдът има суверенното право да им гласува доверие, след като ги подложи на смислен, критичен анализ и оценка.
Лишено от основание е и възражението, че процесът на формиране на вътрешното убеждение на втората инстанция е протекъл при необосновано игнориране на обясненията на подсъдимия Бизюрев. Апелативният съд, позовавайки се на добре познатата характеристика на обясненията на подсъдимия като средство на защита и на доказателствено средство, е анализирал тяхното съдържание и е дал подробни разяснения в коя част съобщеното от Бизюрев е в съзвучие с останалите доказателствени материали и защо обективността на себезащитните негови твърдения е компрометирана.
Според върховните съдии редакцията на обжалвания съдебен акт не подкрепя упрека, че версията за квалифициране на деянието по чл. 124 от НК не е получила дължимото се обсъждане. В отговор на повдигнатите от защитата въпроси съдът последователно е отразил възприето в съдебната практика становище за разликата между престъпните състави по чл. 115 от НК и чл. 124 от НК, състояща се в различното психическо отношение на дееца към смъртния резултат, за установяването на което се изследва обективната страна на неговото поведение. Разисквал е и утвърдения в тази практика фактически оценъчен критерий, отграничаващ причиняването на смърт по непредпазливост по чл. 124 от НК от умишленото убийство. „Мотивирано съдилищата от предходните инстанции са отхвърлили искането деянието на подсъдимия да бъде правно квалифицирано по чл. 124 от НК, тъй като преценката на доказателствата, определящи формата на вината, обосновават извод за евентуален умисъл, а не непредпазливост“, пише в решението на касационната инстанция.
Проверявайки постигнатото ниво на справедливост с отмереното от първата инстанция наказание „лишаване от свобода“, апелативният съд е преценил, че относителната тежест на отегчаващите отговорността обстоятелства доминира над смекчаващите. Това е дало основание на този съд да коригира наказанието на подсъдимия, увеличавайки го до размера на 17 години. Съдебният състав на ВКС приема, че наказанието, определено с въззивното решение, съответства на индивидуалните особености на извършеното от подсъдимия престъпление, както и на личността му.