С Тълкувателно решение № 2/2025 г. по Тълкувателно дело № 2/2025 г. Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия (ОСГТК) на Върховния касационен съд (ВКС) отклонява предложението на състав на ВКС по чл. 292 ГПК за постановяване на тълкувателно решение по въпрос: „На кое основание е нищожен договор с вещнотранслативен ефект и предмет недвижим имот, сключен във връзка със съглашение, което е нищожно на основание чл. 152 ЗЗД и прилага ли се в тази хипотеза чл. 17, ал. 2 ЗЗД?
Нормата на чл. 152 ЗЗД гласи, че съглашение, с което се уговаря предварително, че ако задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на вещта, както и всяко друго съглашение, с което се уговаря предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона, е недействително.
Нормата на чл. 17, ал. 2 ЗЗД гласи, че правата, които трети лица са придобили добросъвестно от приобретателя по привидното съглашение, се запазват, освен ако се отнася до права върху недвижими имоти, придобити след вписването на иска за установяване на привидността.
Тълкувателното дело е образувано, след като с определение по гр. д. № 4755/2023 г. състав на ВКС на основание чл. 292 ГПК е спрял производството и е предложил на ОСГТК да постанови тълкувателно решение по поставения въпрос поради противоречива практика на състави на Върховния касационен съд.
Общото събрание на Гражданската и Търговската колегия на ВКС приема, че отсъства противоречива съдебна практика в цитираните в определението по чл. 292 ГПК решения на Върховния касационен съд. В решение № 788 от 04.01.2011 г. по гр. д. № 1741/2009 г., I г. о. на ВКС е посочено, че договорът за продажба на имота между заемателите и заемодателя, сключен на датата, на която е възникнало и заемното правоотношение, е нищожен като сключен в нарушение на императивната норма на чл. 152 ЗЗД – с цел удовлетворяване вземането на заемодателя. Налице е нарушение на забраната, установена в чл. 152 ЗЗД, тъй като с договора е уговорен начин за удовлетворяване на кредитора, различен от предвидения в закона и страните не желаят настъпването на правните последици на обективирания договор, а с него прикриват друг, чиито последици желаят.
По отношение на решение № 62 от 20.07.2017 г. по гр. д. № 4283/2016 г., ВКС, IІ г. о., в тълкувателното решение е констатирано, че е налице позоваване на решение № 788 от 4.01.2011 г. по гр. д. № 1741/2011 г. на І г. о. на ВКС, като след преглед на съдебната практика е обобщено, че в хипотезите на сключен договор, с който се уговаря начин на удовлетворяване на кредитора, различен от предвидения в закона, недействителността на сделката не се свързва с виждането за абсолютна симулация, а се приема, че договорът в тези хипотези е нищожен на основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД. По отношение на изложените в посоченото решение № 132 от 15.05.2003 г. по гр. д. № 43/2002 г. ІV г. о. съображения относно абсолютна симулация на продажбената сделка поради привидността й и недействителността на прикритото с нея съглашение за обезпечаване на дълга на продавача, е прието, че то не представлява задължителна съдебна практика и затова поддържаната с него теза не е възприета от този състав на касационния съд.
В решение № 211 от 7.11.2017 г. по гр. д. № 4793/2016 г., ІV г. о. се приема, че ако преди или заедно с възникването на едно вземане страните постигнат съгласие, в случай на неизпълнение кредиторът да стане собственик на определена вещ или да бъде удовлетворен по различен начин от този, който е предвиден в закона, съглашението нарушава забраната на чл. 152 ЗЗД и е нищожно поради противоречие на закона. Подобни съглашения не се сключват явно, тъй като нищожността им е очевидна и лесно прогласима, затова те се сключват под прикритието на друга – явна сделка за прехвърляне на собственост, която е допустима от закона, но страните са съгласни тя да не ги обвърже. Такава явна сделка, прикриваща действителните отношения между страните е симулативна и поради това нищожна. Ако прикритото съглашение е нищожно на друго основание, страните не могат да бъдат обвързани и от него. В отношенията между страните съществуват ограничения при доказването на привидността и съдържанието на прикритата сделка. Тези ограничения обаче са неприложими, когато явната и скритата сделка са извършени, за да бъде заобиколен законът. Принципно и последователно е становището в съдебната практика, че при нищожност на сделките законодателят не е предвидил запазване на правата на третите лица, с едно изключение – когато придобиват от приобретател по една симулативни сделка – защитата по чл. 17, ал. 2 ЗЗД.
Не може да обоснове извод за противоречива практика и последното цитирано в определението по чл. 292 ГПК решение № 333 от 23.04.2010 год. по гр. д. 526/2009 год., І г. о.
На първо място, поставените въпроси са намерили разрешение в последващата съдебна практика, поради което и това решение, както и цитираната в него съдебна практика, е преодоляна с последващите разрешения – цитираните решения по гр. д. № 1741/2009 год., І г. о., гр. д. № 4283/2016 год., IІ г. о., решение № 331 от 12.01.2016 год. по гр. д. № 1870/2015 год., ІІІ г. о., решение № 226 от 8.12.2016 год. по гр. д. № 1349/2016 год. ІІІ г. о. и др.
В решение № 461 от 16.01.2012 г. по гр. д. № 1206/2010 г., ІV г. о., се установява, че структурно близка до симулативната е фидуциарната сделка, с която се прехвърля собственост, за да се създаде обезпечение на кредитора. С фидуциарната сделка страните не желаят прехвърлянето, а преследват друга юридическа цел – заобикаляне на забраната за предварително уговаряне на начин на удовлетворение на кредитора, различен от предвидения в закона. Този порок на сделката води до нейната нищожност поради противоречие със забраната по чл. 152 ЗЗД. В решение № 33 от 28.05.2018 г. по гр. д. № 2112/2017 г., ІV г. о. съдът се е позовал на неизменно приеманото в съдебната практика, че сделка, сключена при условията на чл. 152 ЗЗД – уговорено е предварително, че ако задължението не бъде изпълнено, кредиторът ще стане собственик на вещта или е уговорено предварително начин за удовлетворение на кредитора, различен от този, който е предвиден в закона, е нищожна поради противоречие със закона – чл. 26, ал. 1 ЗЗД и не поражда целените с нея правни последици.
В заключение следва изводът, че не е налице противоречие в произнасянето по поставения въпрос, отговорът на който следва от установената вече по-нова практика на ВКС за нищожност по чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 152 ЗЗД на договори с вещнопрехвърлителен ефект и предмет недвижим имот, сключени във връзка със съглашение, с което се нарушава забраната за удовлетворение на кредитор по начин, различен от предвидения в закона.
Върховните съдии подчертават, че разрешението на всеки конкретен случай е в зависимост от твърденията на страните, приетите от съда за установени факти по тях и обстоятелствата по делото. Ищецът по иск с правно основание чл. 152 ЗЗД следва да установи факта на съществуващо съглашение, в което е уговорен начин за удовлетворяване на кредитора, различен от предвидения в закона. Когато се твърди, че сделката за прехвърляне на собственост върху имот е извършена в обезпечение на паричен дълг, ищецът следва да установи твърдяното главно правоотношение и обезпечаването му с прехвърлянето на имот, извод за които факти следва да бъде изведен от съвкупната преценка на представените доказателства. А интерес от релевиране на основание за нищожност поради привидност на договора има приобретателят по него с оглед позоваване на чл. 17, ал. 2 ЗЗД, което поставя въпрос за произнасянето по различни основания за нищожност, всяко от които произтичащо от различни факти и с различни правни последици.
Както е посочено в Тълкувателно решение № 3/2014 г. на ОСГК на ВКС основанията за нищожност са уредени в разпоредбата на чл. 26 ЗЗД. Правната норма включва две групи основания за нищожност: в първата алинея са уредени несъвместимостта на резултата от сделката с правния ред, включително когато резултатът се постига със законни средства и несъвместимостта на резултата от сделката с добрите нрави, включително договорите върху неоткрити наследства; във втората алинея са уредени пороците, свързани с отделни елементи на сделката. Основанията за нищожност, систематизирани в чл. 26, ал. 2 ЗЗД, визират съставомерността на сделката. В приложното поле на чл. 26, ал. 2 ЗЗД попадат и привидните договори, при които привидното волеизявление почива на самата воля на страните – самите те прикриват действителната си воля с привидна такава, чийто последици не желаят. Следователно, при симулацията нищожността произтича от самата воля на страните, а не от липсата на такава воля или че същата противоречи на императивни норми, в какъвто смисъл са останалите основания за нищожност по чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Затова и явната сделка е валидна за третите добросъвестни лица, което обосновава приложимостта на специалното правило на чл. 17, ал. 2 ЗЗД. Тъй като действителната воля на страните остава скрита за третите лица, съдът не би могъл да открие нищожността, без на нея да се е позовала заинтересованата страна. Ако действителната воля на страните е да сключат друг вид сделка (относителна симулация), при разкриване на симулацията по отношение на привидната сделка, прикритата поражда правно действие, ако е действителна, т. е. ако отговаря на всички изисквания на закона, вкл. и на това за форма на договорите. Нищожността на привидната сделка сама по себе си не обосновава недействителност на прикритата. Ако обаче прикритата сделка противоречи на закона или цели заобикалянето му, нищожна е и тя.
Подвеждането на конкретните факти под някое от основанията по чл. 26 ЗЗД е въпрос на правна квалификация и в правомощието на съда е произнасянето по отделните искове за нищожност в зависимост от начина на съединяването им по конкретното дело. Процесуално задължение на съда е да определи съотношението, в което се намират отделните основания, от която преценка зависи и произнасянето му по тях. Спецификата във фактите обосновава и различие в произнасянето при решаването на споровете, поради което и не може да се даде еднозначен отговор, обхващащ различните факти.
По тълкувателното дело са депозирани особени мнения.
Пълният текст на тълкувателното решение е публикуван в сайта на ВКС – секция „Тълкувателни дела“.