С Тълкувателно решение № 3/2024 г. от 23.02.2026 г. Общото събрание на Гражданската колегия (ОСГК) на Върховния касационен съд (ВКС) реши:
Началният момент на погасителната давност за вземането по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от Кодекса на труда е денят на прекратяване на трудовото правоотношение.
Тълкувателното дело е образувано поради наличието на противоречива практика на ВКС. Според едното становище давностният срок за предявяване на иска по чл. 225, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) започва да тече от момента, в който с влязло в сила съдебно решение уволнението е признато за незаконно, защото именно тогава съобразно правилото на чл. 358, ал. 2, т. 2 от КТ вземането за обезщетение за незаконно уволнение става изискуемо. Според другото становище в мотивите на ТР № 3/19.03.1996 г. по тълк. дело № 3/1995 г. на ОСГК на ВС е прието, че вземането по чл. 225, ал. 1 от КТ е изискуемо от деня на уволнението. Това е началото на давностния срок.
Върховните съдии посочват, че моментът на влизане в сила на съдебното решение за отмяна на прекратяването на трудовото правоотношение като незаконно не е определен в Кодекса на труда като начало на давността за вземането по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ. В мотивите се пояснява: „Безспорно е както в трайно установената съдебна практика, така и в правната доктрина, че законността на уволнението се преценява към момента на извършването му. Искът с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ е конститутивен. При неговото уважаване конститутивното действие на решението има обратна сила – прекратяването на трудовото правоотношение се счита за незаконно към момента на извършването му, а не към момента на влизане в сила на съдебното решение. Отделно от това правото на обезщетение може да стане изискуемо и без съдебно разрешаване на спора – по реда на чл. 344, ал. 2 КТ при отмяната на уволнението като незаконно от самия работодател“.
В тълкувателното решение пише още, че разпоредбите на чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ не поставят вземането за обезщетение нито в зависимост от сбъдване на условие, нито го обвързват с отлагателен начален срок. Шестмесечният срок е въведен като максимален период за изчисляване на размера на обезщетението. Той се брои от деня на прекратяване на трудовото правоотношение. Ако през цялото или през част от времетраенето му работникът или служителят твърди, че е останал без работа по трудово правоотношение или работи по такова с по-ниско възнаграждение от загубеното поради незаконното уволнение, той е активно легитимиран да предяви иска по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, без да е длъжен да изчака изтичането на един по-дълъг или по-кратък период от време, за да бъде установено със сила на пресъдено нещо незаконното прекратяване. В посочения смисъл са и мотивите на ТР № 3/19.03.1996 г. по т. д. № 3/1995 г. на ОСГК на ВС: „Вземането по чл. 225, ал. 1 КТ е изискуемо от деня, в който уволненият работник или служител е могъл да иска изпълнение. Този ден поначало е денят на уволнението по чл. 335 КТ, но тъй като вземането по чл. 225, ал. 1 КТ е парично и безсрочно в рамките на една договорна отговорност съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД е нужна покана на кредитора...“.
Липсата на трудово възнаграждение е имуществената вреда от незаконното уволнение, която подлежи на обезщетение на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, посочват върховните съдии. Ако в резултат на уволнението имуществената сфера на работника или служителя е засегната (не е работил при друг работодател или е работил, но с по-ниско трудово възнаграждение), налице е причинна връзка между незаконното уволнение и вредата, което подлежи на обезщетение по правилата на чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ. Давността за вземането за обезщетение по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ не започва да тече в различен момент за всяка отделна част от шестмесечния период, за който се дължи обезщетението, тъй като задължението на работодателя нито е периодично, нито е такова, изпълнението на което се осъществява на части по волята на страните. То не е обезщетение за отделни периоди, а е едно – за не повече от шест месеца. В мотивите се подчертава, че вземането на работника или служителя възниква от момента на неизпълнение на задължението на работодателя да се въздържа от незаконно уволнение и става изискуемо оттогава. По своето естество извършването на незаконно уволнение представлява едновременно неизпълнение и на двете основни задължения, които работодателят има съобразно чл. 124 от КТ към работника или служителя. Той, без да има законно основание, спира да му осигурява уговорената работа и спира да му заплаща трудово възнаграждение за нея. Това причинява вреди под формата на пропуснати ползи за работника или служителя. Именно тези вреди, но в ограничения от законодателя размер във времето, цели да обезщети вземането по чл. 225, ал. 1 и ал. 2 от КТ.
По тълкувателното дело е депозирано особено мнение.
Пълният текст на тълкувателното решение е публикуван в сайта на ВКС – секция „Тълкувателни дела“.