С Тълкувателно решение № 2/2024 от 06.11.2025 г. по Тълкувателно дело № 2/2024 г. Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) реши:
Изгубването на владението върху имот в продължение на повече от шест месеца от лице, което се позовава на изтекла в полза на негов наследодател придобивна давност, не препятства настъпването на вещноправния ефект на придобивната давност.
Тълкувателното дело е образувано по предложение на състав на Първо гражданско отделение на ВКС, направено с определение по гр. д. 1827/2023 г. поради противоречива практика на състави на ВКС по въпроса: „Настъпва ли вещноправният ефект на придобивната давност, ако наследникът се позове на изтекла в полза на наследодателя му придобивна давност, след като е загубил владението върху имота за период по-дълъг от 6 месеца?“. Според едното становище изгубването на владението върху имот в продължение на повече от шест месеца от лице, което се позовава на изтекла в полза на негов наследодател придобивна давност, не препятства настъпването на вещноправния ефект от придобивната давност. Според другото становище изгубването на владението върху имот в продължение на повече от шест месеца от лице, което се позовава на изтеклата в полза на негов наследодател придобивна давност, води до прекъсване на владението на основание чл. 81 от Закона за собствеността (ЗС) и заличаването на правните му последици, съответно препятства настъпването на вещноправния ефект на придобивната давност.
Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС намира за правилно първото становище. В мотивите се посочва, че отговорът на поставения въпрос се предопределя от отговора на четири подвъпроса: дали позоваването на давността е елемент от фактическия състав на придобивната давност, от кой момент настъпват материалноправните последици на придобивната давност, може ли наследникът на владелеца да се позове на изтеклата в полза на владелеца придобивна давност и може ли да бъде прекъснат изтекъл давностен срок.
Върховните съдии приемат, че отговори на първите три подвъпроса са дадени в Тълкувателно решение № 4 от 17.12.2012 г. по тълк. д. № 4 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, в което е прието, че „позоваването не е елемент от фактическия състав на придобивното основание по чл. 79 от ЗС, а процесуално средство за защита на материалноправните последици на давността“. Приема се също, че фактическият състав на придобивната давност като оригинерен способ за придобиване на вещни права включва само следните елементи: владение по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС (упражняване на фактическа власт върху вещта с намерение да се свои), изтичане на определения в чл. 79 от ЗС срок (10 години при недобросъвестно владение и 5 години при добросъвестно владение) и допълнително в хипотезата на чл. 79, ал. 2 от ЗС – добросъвестност на владелеца по смисъла на чл. 70, ал. 1 от ЗС. При наличието на тези предпоставки владелецът става собственик на имотa (респективно придобива владяното ограничено вещно право) от момента на изтичане на давностния срок. Позоваването на давността от владелеца или негов наследник, за да може да бъде приложена давността (поради забраната за служебно прилагане на давността, предвидена в чл. 120 от ЗЗД, който съгласно чл. 84 от ЗС се прилага и спрямо придобивната давност), не е елемент от фактическия състав на придобиването на вещното право на това основание. То е само процесуално средство за защита на материалноправните последици на придобивната давност, които се зачитат към момента на изтичане на законовия срок. Тоест, владелецът придобива правото на собственост на основание чл. 79 от ЗС от момента на изтичане на законовия срок на владение.
В мотивите пише, че наследникът притежава процесуалното право да се позове на изтекла в полза на неговия наследодател придобивна давност, като законът не поставя ограничение относно лицата, които могат да се позоват на давността, нито предвижда краен срок за позоваването на давността. Позоваването на давността може да бъде извършено от всяко лице, което претендира права въз основа на изтеклата придобивна давност: както от владелеца, който е упражнявал владението през предвидения в закона период от време и поради това е придобил собствеността, така и от неговите правоприемници. Това позоваване може да бъде извършено дори след смъртта на придобилия правото на собственост владелец.
По отношение на четвъртия подвъпрос – дали може да бъде прекъснат изтекъл давностен срок, върховните съдии дават отрицателен отговор. Те приемат, че в правната теория и в практиката еднозначно се приема, че спиран или прекъсван може да бъде само все още неизтекъл давностен срок. Юридически факти, които по изрична норма на закона имат за последица прекъсването на давността (включително изгубването на владението на имот в продължение на повече от шест месеца съгласно чл. 81 от Закона за собствеността), могат да прекъснат давностния срок само ако са настъпили преди изтичането на този срок. Изложеното налага извод, че настъпването на вещноправния ефект на придобивната давност не зависи от това дали позоваващото се на давността лице се намира във владение на имота към момента на позоваването. Правото на собственост на основание давностно владение се придобива от владелеца от момента на изтичане на посочения в закона срок на владение, а не от момента на позоваването на давността. „На изтичането на давностния срок може да се позове както владелецът приживе, така и неговите наследници след смъртта му – при възникнал след смъртта на владелеца спор за собственост наследниците могат да защитят придобитото от владелеца право на собственост, като се позоват на давността. Право да защити собствеността си чрез това процесуално средство за защита има всеки наследник, независимо от това дали към момента на позоваването на давността е във владение на имота“, пише в тълкувателното решение.
В заключение върховните съдии приемат, че изгубването на владението на имот след придобиването на собствеността върху него на основание чл. 79 от ЗС няма и не може да има за последица прекъсване на вече изтеклата придобивна давност. Те допълват: „да се приеме друго би означавало, че ако собственикът е придобил собствеността на основание придобивна давност, той трябва никога да не изгубва владението си за период повече от шест месеца, тъй като това би довело до изгубване на самото право на собственост – теза, която не може да се подкрепи, тъй като в закона не е уредено такова основание за изгубване на правото на собственост“.
По тълкувателното дело са депозирани особени мнения.
Пълният текст на тълкувателното решение е публикуван в сайта на ВКС – секция „Тълкувателни дела“.