С Тълкувателно решение № 1/2025 г. от 27.05.2026 г. по Тълкувателно дело № 1/2025 г. Общото събрание на Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС) реши:
Съгласието на всички подсъдими и техните защитници не е необходимо условие за одобряване на споразумението по реда на чл. 384, ал. 3 НПК, когато споразумението е постигнато с един или някои от тях при обвинение за съвместна престъпна дейност.
Тълкувателното дело е образувано поради формирана противоречива практика на съдилищата. Една част от тях приемат, че за одобряване при постигнато в съдебната фаза на наказателното производство споразумение с един или няколко подсъдими при обвинение за съвместна престъпна дейност съгласието на останалите подсъдими и на техните защитници е задължително, тъй като нормата на чл. 384, ал. 3 от НПК е формулирана по ясен и недвусмислен начин, като не остава съмнение, че при липса на съгласие от всички страни в процеса съдът не може да одобри постигнатото споразумение. Според друга част от съдилищата изискването за съгласие на конституираните страни при одобряване на споразумение в съдебната фаза на процеса не се отнася до всички подсъдими при обвинение за деяние, извършено в условията на задружна престъпна дейност. Нормата изисква съгласие на конституираните страни, които могат да бъдат засегнати от споразумението. Те са конкретният подсъдим, който иска споразумение с оглед на възникналото наказателно правоотношение между него и държавата, целяща наказването му, защитникът на подсъдимия и прокурорът в качеството му на държавен обвинител, конституираният като частен обвинител пострадал, а при приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск – гражданският ищец и гражданският ответник, ако е привлечен такъв.
Общото събрание на Наказателната колегия на ВКС приема за правилно второто становище. В мотивите пише: „Никога не е имало спор, че когато производството се води срещу няколко лица или за няколко престъпления, споразумение може да бъде постигнато за някои от лицата или за някои от престъпленията, без значение от фазата на процеса, в която е сключено. Достатъчно е да са спазени две кумулативни предпоставки – деянието, за което се иска споразумение, да не е от кръга на посочените в чл. 381, ал. 2, изр. 1 НПК и имуществените вреди от него да са възстановени или обезпечени“. За одобряване на споразумението в съдебната фаза на процеса е налице и допълнителното изискване на чл. 384, ал. 3 от НПК, а именно съгласие на всички страни. Под израза „всички страни“ като условие за одобряване от съда на споразумението, постигнато в съдебната фаза на процеса от конкретния подсъдим, защитника му и прокурора, се има предвид съгласие на конституираните страни (ако има такива), които са засегнати от конкретното престъпление – на установения като частен обвинител пострадал, а при предявен и приет за съвместно разглеждане в наказателния процес граждански иск – и на гражданския ищец, и на гражданския ответник. В този случай съгласие на гражданския ответник би било нужно само по отношение на деянието/деянията на подсъдимия/подсъдимите, за чиито действия е привлечен да отговаря по гражданскоправен ред. По същия начин стои въпросът със съгласието на частния обвинител и гражданския ищец, които дават такова само за онези обвинения, за които са конституирани. Според върховните съдии, изключвайки останалите подсъдими и техните защитници от кръга на лицата, чието съгласие се иска за одобряване на споразумението, не се нарушават принципите, регламентирани в чл. 6 от НПК до чл. 22 от НПК. По тези причини съгласие не следва да се изисква както при обвинение за съвместна престъпна дейност, така и при разглеждане на делото с няколко подсъдими поради някаква фактическа или процесуална връзка. Приемането на обратната теза би могло да доведе до необоснована намеса на един подсъдим върху процесуалното положение на друг и така да злепостави интереса му да се защитава най-добре по избрания от него ред.
Не могат да бъдат изведени доводи в подкрепа на първата теза и на плоскостта на сравнението между правилата за сключване на споразумение в досъдебната и съдебната фаза, се пояснява в тълкувателното решение. Изискването на чл. 384, ал. 3 от НПК за съгласие на конституираните страни при одобряване на споразумение в съдебната фаза на процеса не се отнася до всички подсъдими при обвинение за деяние, извършено в условията на задружна престъпна дейност, а е въведено, за да бъде гарантирана възможността за реализация на правата на пострадалия като частен обвинител и граждански ищец.
В мотивите се допълва, че в производството, завършило със споразумение по отношение на желаещ делото да приключи по този ред подсъдим, не се решава въпросът относно виновността на останалите привлечени към наказателна отговорност лица, тъй като срещу тях продължава воденето на отделен наказателен процес, в който те могат да реализират пълноценно защитата си срещу обвинението.
В Глава двадесет и девета от НПК липсва уредба, подобна на предвидената в чл. 370, ал. 3 от НПК, съобразно която съкратено съдебно следствие се допуска само при съгласие на всички подсъдими. „Да се приеме тезата, че споразумението може да бъде одобрено само след съгласие и на другия подсъдим, би довело до положение, подобно на това по чл. 370, ал. 3 НПК, без да е изрично уредено. Когато законодателят предвижда съгласие на всички подсъдими за реализиране на диференцирана процедура, това е посочено недвусмислено в съответната разпоредба. Следователно, законотворецът е уредил споразумението като единствения институт, който може да се приложи спрямо един подсъдим при противоречие с позицията му с другите подсъдими“, категорични са върховните съдии.
По тълкувателното дело е депозирано особено мнение.
Пълният текст на тълкувателното решение е публикуван в сайта на ВКС – секция „Тълкувателни дела“.