С Тълкувателно решение № 1/2024 г. от 29.09.2026 г. по Тълкувателно дело № 1/2024 г. Общото събрание на съдиите от Наказателната, Гражданската и Търговската колегии на Върховния касационен съд (ВКС) реши:
Пострадалото малолетно дете, което пътува в МПС, управлявано от делинквента, без използване или при неправилно използване на обезопасителната система в нарушение на чл. 137в от Глава ІІ, Раздел ХХV от Закона за движението по пътищата, не допринася за настъпването на вредите съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, дори и да е доказано, че вредите не биха настъпили или биха били в по-малък обем при правилно използване на обезопасителната система.
Тълкувателното дело е образувано заради противоречива съдебна практика. Според едното становище пострадалото малолетно дете не допринася за настъпване на вредите, когато пътува в моторно превозно средство (МПС) без правилно използване на обезопасителна система, с оглед вменената на водача в тези случаи завишена грижа. Прието е, че хипотезата на пътуващо в МПС малолетно дете е детайлно уредена в Закона за движението по пътищата (ЗДвП) по отношение на приложимите обезопасителни системи за деца според възрастта, ръста и теглото им, като е въведена административнонаказателна отговорност за водач, който превозва деца в нарушение на изискванията на закона. Малолетният не формира правно валидна воля и не може да му се вмени задължението за обезопасяване. Според другото становище е приложима разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), съответно на общата постановка, че е достатъчно вредоносният резултат да бъде в причинна връзка, макар и при невиновното бездействие на увредения, но и при съобразяване задълженията на водача за завишена грижа.
Върховните съдии приемат за правилно първото становище. Делинквентът дължи обезщетение за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, като обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за тяхното настъпване съгласно чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. „За разлика от хипотезите на поведение на пострадалия, което не представлява нарушение на конкретна правна норма, но може да се квалифицира като неположена грижа за собствените работи, допринесла за вредоносния резултат, в настоящия случай следва да се установи противоправно поведение – нарушение на императивни разпоредби на ЗДвП и ППЗДвП, регламентиращи обезопасяване на деца при пътуване с МПС. За да е налице поведение на малолетното лице, което да е в причинна връзка с вредоносния резултат, следва да е установено задължение на детето като пътник в МПС да се обезопаси, използвайки обезопасителна система съгласно изискванията на закона“, пише в мотивите. Законодателят е предвидил конкретни и завишени изисквания към водача на МПС при превозването на малолетни лица, като целта е да се натовари със задължения лицето, което има контрол над дейността (управление на МПС) и над обстоятелствата, възникващи във връзка с тази дейност. Такива изисквания към малолетния пътник не са предвидени, категорични са съдиите от ВКС. Според тях, когато водачът нарушава правилата за движение по пътищата и в резултат причинява ПТП, при което настъпва увреждане на необезопасения малолетен пътник, обстоятелството, че той е и родител или друго лице, упражняващо надзор на пострадалото малолетно дете, или че като пътник в автомобила се вози лице, имащо такова качество, не води до извод за принос на пострадалия по чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Нарушението на чл. 137а – чл. 137в от ЗДвП е част от противоправното поведение на водача, довело до настъпване на вредоносния резултат, а не бездействие на пострадалото малолетно лице, допринасящо за настъпването на вредите поради неупражнен родителски контрол. Намаляването на обезщетението на увреденото малолетно лице ще доведе до намаляване на отговорността на водача делинквент за причинените вреди, които са в причинна връзка с неговото поведение – както с нарушенията на закона, довели до настъпване на ПТП, така и с неизпълнението на задължението да не превозва дете без надлежно обезопасяване. Да се приеме, че пострадалото малолетно лице има принос за вредоносния резултат, тъй като се е самоувредило, е в противоречие с целта на закона – завишена грижа за предпазване на децата и осигуряване на техния живот и здраве при превозването им с МПС, както и с принципа, заложен в чл. 45 от ЗЗД – за отговорност на делинквента за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
В мотивите се уточнява, че принос на пострадалото малолетно дете за вредоносния резултат ще е налице само когато се установи, че неизползването на обезопасителната система или неправилното ѝ използване към момента на пътнотранспортното произшествие, което е допринесло за настъпването на вредите или за техния по-голям обем, е резултат от действие на малолетното лице, извършено след действията по обезопасяване.
Пълният текст на тълкувателното решение е публикуван в сайта на ВКС – секция „Тълкувателни дела“.