С Тълкувателно решение № 1/2023 г. от 05.03.2026 г. по Тълкувателно дело № 1/2023 г. Общото събрание на Гражданската колегия на Върховния касационен съд (ВКС) реши:
Когато съдът присъжда обезщетение за търпени неимуществени вреди по чл. 200 КТ, не следва да приспада от неговия размер полученото от пострадалия обезщетение и/или пенсия по общественото осигуряване съгласно чл. 200, ал. 3 КТ.
Тълкувателното дело е образувано поради наличието на противоречива практика на състави на ВКС по въпроса: „Когато съдът присъжда обезщетение за търпени неимуществени вреди по чл. 200 КТ, длъжен ли е да приспадне от неговия размер полученото от пострадалия обезщетение и/или пенсия по общественото осигуряване съгласно чл. 200, ал. 3 КТ?“. Според едното становище дължимото обезщетение за вреди от трудова злополука се определя от сбора на претърпените имуществени вреди и неимуществени вреди. Имуществените вреди се установяват по вид и размер и се кумулират, неимуществените вреди се определят по справедливост и от получената обща сума се намалява полученото обезщетение и/или пенсията по общественото осигуряване съгласно чл. 200, ал. 3 от Кодекса на труда (КТ). Когато разпорежда, че работодателят дължи обезщетение за разликата между причинената вреда – неимуществена и имуществена, законът не предвижда намаляването да се извършва само в случаите на предявени претенции за имуществени вреди. Според другото становище обезщетението за неимуществени вреди компенсира причинените болки и страдания чрез предоставяне на други блага. Това обезщетение, съответно неимуществените вреди, нямат връзка с обезщетението по общественото осигуряване, което компенсира загубата на трудовото възнаграждение, представляваща имуществена вреда от вида на пропусната полза. Поради това получаването на двете обезщетения – за неимуществени вреди по чл. 200 от КТ и обезщетението от общественото осигуряване, не е двойно плащане и не води до неоснователно обогатяване.
Общото събрание на Гражданската колегия на ВКС приема за правилно становището, че когато съдът присъжда обезщетение за търпени неимуществени вреди по чл. 200 от КТ, не следва да приспада от неговия размер полученото от пострадалия обезщетение и/или пенсия по общественото осигуряване съгласно чл. 200, ал. 3 от КТ. В мотивите се посочва, че правата за парично обезщетение и парични помощи, на които имат право осигурените лица при трудова злополука или професионално заболяване, са нормативно установени, като това се отнася и до начина на определяне на техния размер. От установените за това правила е видно, че чрез плащането на посочените обезщетения и помощи се цели да бъде компенсиран работникът или служителят за невъзможността да реализира доход по трудовото правоотношение, като по този начин се осигурят средства за неговата и на семейството му издръжка, а също така да бъде компенсиран за някои извънредни разходи, които му се налага да извърши с оглед настъпилия осигурителен риск. „Не е предвидена компенсация за претърпени вследствие на двата осигурителни риска неимуществени вреди“, поясняват върховните съдии.
В решението пише още, че плащанията на обезщетенията и паричните помощи по социалното осигуряване при трудова злополука и професионално заболяване се припокриват с част от имуществените вреди, за които работодателят дължи обезщетение, а именно за пропуснатите ползи и за претърпени вреди. С оглед начина на определянето им плащанията по социалното осигуряване не покриват пълния размер на тези вреди, поради което и работникът или служителят имат право да търсят обезщетение за разликата между пълния размер на вредите и заплатената по реда на социалното осигуряване част. Тази отговорност на работодателя е предвидена като допълнителен способ, наред със социалното осигуряване, чрез който работникът или служителят могат да получат пълно обезщетение за претърпените от тях вреди.
В мотивите се посочва, че разпоредбата на чл. 200, ал. 3 от КТ не урежда вреди в трудовото право, различни от тези в останалите отрасли на правото. Затова при действащата редакция на нормата се дължи обезщетение за претърпени вреди, пропуснати ползи и неимуществени вреди. Това са различни видове вреди, при които, за да се ангажира отговорността на работодателя, трябва да е налице сключен между страните трудов договор и настъпила трудова злополука или надлежно установено професионално заболяване. Тези факти са общи за всички видове вреди, като по отношение на останалите релевантни за тях обстоятелства са налице различия с оглед на вида на вредите. Тези различия обосновават и различия в начина на определяне на дължимите се за всяка една вреда обезщетения, като същите са различни за отделните вреди. В тълкувателното решение се констатира, че в чл. 200 – чл. 202 от КТ не се съдържат правила за определяне на дължимите се за всяка отделна вреда обезщетения, поради което по силата на чл. 212 от КТ ще трябва да намерят приложение правилата на общия граждански закон. Обезщетението за неимуществени вреди ще трябва да бъде определено по реда на чл. 52 от Закон за задълженията и договорите, за който обстоятелствата, за които е заплатено обезщетение от социалното осигуряване, са неотносими. Затова тези плащания не могат да се отразят на размера на дължимото се обезщетение за неимуществени вреди, а същевременно с това не могат и да бъдат приспаднати от него при спазването на общите правила, тъй като обезщетяват различни вреди. „Подобно приспадане би означавало работникът или служителят да не получи пълно обезщетение за претърпените от него вреди“, категорични са върховните съдии.
По тълкувателното дело е депозирано особено мнение.
Пълният текст на тълкувателното решение е публикуван в сайта на ВКС – секция „Тълкувателни дела“.