С Тълкувателно решение № 2/2024 от 13.05.2025 г. по Тълкувателно дело № 2/2024 г. Общото събрание на Наказателната колегия на Върховния касационен съд (ВКС) реши:
Когато съдът определя по правилата на чл. 55 от НК кумулативна санкция, включваща наказанията лишаване от свобода и глоба със специален минимум, той може да определи размера на глобата в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, може да не наложи глобата на основание чл. 55, ал. 3 от НК или да определи размера ѝ под най-ниския предел, като в този случай прилага ограничението по чл. 55, ал. 2 от НК.
Когато съдът определя по реда на чл. 55 от НК кумулативна санкция, включваща пробация и глоба, той не следва да налага допълнителното наказание глоба. В този случай разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от НК не намира приложение.
Тълкувателното дело е образувано по искане на председателя на ВКС до Общото събрание на Наказателната колегия на съда да постанови тълкувателно решение поради противоречива практика на съдилищата по прилагането на чл. 55, ал. 2 от НК. Формулиран е следният въпрос: „Когато съдът определя наказанието при условията на чл. 55 от НК, следва ли да приложи разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от НК към глобата, ако тя е предвидена като допълнително наказание в кумулативна санкция заедно с лишаване от свобода или с пробация?“.
Разпоредбата на чл. 55, ал. 1 от НК гласи, че при изключителни или многобройни смекчаващи обстоятелства, когато и най-лекото, предвидено в закона наказание се окаже несъразмерно тежко, съдът: 1. определя наказанието под най-ниския предел; 2. заменява: а) доживотния затвор – с лишаване от свобода от петнадесет до двадесет години; б) лишаването от свобода, когато не е предвиден най-ниският предел – с пробация, а за непълнолетните – с пробация или обществено порицание; в) пробацията – с глоба от сто до петстотин лева. Съгласно ал. 2 в случаите на точка 1 на предходната алинея, когато наказанието е глоба, съдът може да слезе под най-ниския предел най-много с една втора, а според ал. 3 в тези случаи съдът може да не наложи по-лекото наказание, което законът предвижда наред с наказанието лишаване от свобода.
Възможността за определяне на кумулативните санкции по правилата на чл. 55 е предвидена в специалната разпоредба на чл. 57, ал. 2 от НК, указваща на съда да определи размера на всяко от кумулативно предвидените наказания „като се ръководи от правилата на предходните членове“ (чл. 54 – чл. 56 от НК) и зададените от тях общи критерии за определяне на наказанието. „Това означава, че съобразявайки се със стандарта по чл. 56, съдът първо трябва да установи всички смекчаващи и отегчаващи обстоятелства, към които насочва чл. 54. След това трябва да провери съответствието на смекчаващите обстоятелства с критериите по чл. 55, ал. 1 за многобройност или изключителност. И най-сетне, трябва да прецени влиянието, което имат установените смекчаващи и отегчаващи обстоятелства върху всяко от кумулативно предвидените наказания, включително когато те са лишаване от свобода и глоба. Тази преценка съдът дължи, независимо дали ще определи кумулативната санкция по реда на чл. 54 или по реда на чл. 55 от НК“, се пояснява в мотивите.
Когато установи многобройни или изключителни по характера им смекчаващи обстоятелства, съдът е длъжен да обмисли тяхното значение първо по отношение на основното наказание, тоест по отношение на лишаването от свобода в интересуващата отправеното искане хипотеза, защото преди всичко от неговия вид и размер се определя тежестта на комплексната санкция като единно цяло. Когато това наказание и в най-ниския му размер се окаже несъразмерно тежко от гледище на смекчаващите обстоятелства, съдът е задължен от императивното правило на чл. 55, ал. 1 от НК да го определи под минимума, предвиден в особената част на кодекса за съответното престъпление или да го замени.
Същата преценка – за влиянието на смекчаващите обстоятелства (многобройни или изключителни), както и на отегчаващите, когато има такива, съдът дължи и по отношение на допълнителното наказание, тоест и по отношение на глобата в коментираната хипотеза. Законът не поставя и не би могъл да постави ограничения в тази насока, тъй като това наказание е част от кумулативната санкция и участва във формирането на тежестта ѝ. Не поставя ограничения и по отношение на правилата, от които съдът да се ръководи при определянето на неговия размер. Според чл. 57, ал. 2 от НК това може да са правилата по чл. 54, а може да са и правилата по чл. 55. Единственото специално изискване на чл. 57, ал. 2 към индивидуализацията на кумулативната санкция е за определяне на всяко от включените в нея наказания по такъв начин, че те да осигурят комплексно въздействие върху дееца, което ще е най-подходящо за целите по чл. 36. Затова, съобразявайки се със смекчаващите обстоятелства (многобройни или изключителни), както и с отегчаващите, когато има такива, а така също и с обстоятелствата по чл. 47, съдът може да определи глобата в пределите, предвидени от закона за извършеното престъпление, може да я определи под най-ниския предел, а може и да не я наложи, ако дори и след изключителното ѝ смекчаване нейното налагане в конкретния случай би направило кумулативната санкция ненужно репресивна.
Някои съдебни състави неправилно приемат, че когато определя по правилата на чл. 55 от НК кумулативна санкция, съставена от лишаване от свобода и глоба, по отношение на глобата задължително приложим се явява чл. 55, ал. 3 от НК, констатират върховните съдии. Тази разпоредба регламентира правна възможност. Тя не нормира задължение за съда за автоматично и механично изключване на допълнителното наказание по причина единствено, че определя кумулативната санкция по реда на чл. 55 от НК. Съдът е длъжен да приложи тази възможност, ако има обективни основания за това. Такива основания биха могли да създават самите смекчаващи обстоятелства (многобройни или изключителни), но не е задължително това винаги да е така. Когато такива основания отсъстват, съдът е длъжен да наложи допълнителното наказание, включително когато то е глоба.
Във втората му част поставеният в искането въпрос е свързан с приложимостта на чл. 55, ал. 2 от НК към глобата, когато тя участва като допълнително наказание заедно с пробация. При определянето на кумулативна санкция по правилата на чл. 55 от НК на задължителна редукция или замяна подлежи основното наказание. Когато това наказание е пробация, то би било заменено с глоба съгласно предписанието на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „в“ от НК. В мотивите се пояснява, че в този случай, ако допълнително предвиденото от закона наказание е глоба, би се стигнало до ситуация, в която съдът трябва да наложи комплексно две наказания от един и същи вид в противоречие с принципното изискване на чл. 1, ал. 2 от НК за законоустановеност на наказанието. Защото конструирана по такъв начин санкция не е предвидена от Наказателния кодекс, съответно не е призната от него. Като не е предвидил дублиращи се по вид наказания в състава на установените от него усложнени санкции, в това число и кумулативни такива, кодексът ясно е манифестирал волята си в тези санкции да участват единствено наказания от различен вид. Определяйки по правилата на чл. 55 от НК кумулативна санкция, включваща пробация и глоба, съдът не следва да налага допълнителното наказание, посочват върховните съдии. Съответно в този случай разпоредбата на чл. 55, ал. 2 от НК е неприложима.
По тълкувателното дело са депозирани особени мнения.
Пълният текст на тълкувателното решение е публикуван в сайта на ВКС – секция „Тълкувателни дела“.