Върховен касационен съд

Уеб браузeрът ви е много стар и сайтът не се изобразява правилно

ПРЕСОФИС

Новини и официални съобщения на ВКС

 

Във ВКС е образувано тълкувателно дело по въпрос относно началния момент на погасителната давност за вземане за обезщетение при незаконно уволнение

С разпореждане на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) от 15.05.2024 г. е образувано Тълкувателно дело № 3/2024 г. за приемане на тълкувателно решение от Общото събрание на Гражданската колегия (ОСГК) по следния въпрос, поставен в Определение № 655/15.02.2024 г. по гр. д. № 2511/2023 г. на III г. о. на ВКС: „Кой е началният момент на погасителната давност за вземането по чл. 225, ал. 1 КТ – денят на уволнението или денят на влизане в сила на съдебното решение, с което е уважен искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно и отмяната му?“.

С определението от 15.02.2024 г. по гр. д. № 2511/2023 г. състав на III г. о. на ВКС на основание чл. 292 от ГПК е спрял производството по делото и е предложил на ОСГК да постанови тълкувателно решение по поставения въпрос поради наличието на противоречива практика на състави на Върховния касационен съд.

С решението по гр. д. № 923/2009 г. на ІІІ г. о. на ВКС по въпроса, по който е допуснато касационното обжалване – относно началния момент на давностния срок по чл. 358, ал. 1, т. 3 вр. ал. 2, т. 2 от Кодекса на труда (КТ) при предявен иск по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ вр. чл. 225, ал. 1 от КТ – е прието, че давностният срок за предявяване на иска по чл. 225, ал. 1 от КТ започва да тече от момента, в който с влязло в сила съдебно решение уволнението е признато за незаконно, защото именно тогава съобразно правилото на чл. 358, ал. 2, т. 2 от КТ вземането за обезщетение за незаконно уволнение става изискуемо.

С решението по гр. д. № 1317/2010 г. на ІV г. о. на ВКС по въпроса, по който е допуснато касационно обжалване – за началото на погасителната давност за вземане за обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ – е прието, при позоваване на мотивите на Тълкувателно решение № 3/1996 г. по т. д. № 3/95 г. на ОСГК на Върховния съд, че вземането по чл. 225, ал. 1 от КТ е изискуемо (респективно началото на давностния срок е) от деня на уволнението, а погасителната давност за него тече за всяка изтекла част от шестмесечния период по чл. 225, ал. 1 от КТ, а не от изтичане на пълния шестмесечен срок. Това разрешение на въпроса е споделено от състав на ІІІ г. о. на ВКС в определение по гр. д. № 118/2016 г., където е прието, че погасителната давност за вземането по чл. 225, ал. 1 от КТ започва да тече от деня на уволнението, а решението по гр. д. № 923/2009 г. на ІІІ г. о. на ВКС е възприето като изолирана и преодоляна с последващи решения на ВКС съдебна практика. Като такива са цитирани самото решение по гр. д. № 1317/2010 г. на ІV г. о. на ВКС, както и решението по гр. д. № 905/2009 г. на ІV г. о. на ВКС и Тълкувателно решение № 3/1996 г. по т. д. № 3/95 г. на ОСГК на Върховния съд.

Според съдебния състав, отправил предложението за постановяване на тълкувателно решение, посоченото решение по гр. д. № 905/2009 г. на ІV г. о. на ВКС няма отношение към спорния въпрос, доколкото негов предмет е началният момент на погасителната давност за обезщетение по чл. 222, ал. 1 от КТ, което предпоставя правомерно уволнение на работника/служителя. С Тълкувателно решение № 3/1996 г. по т. д. № 3/95 г. на ОСГК на Върховния съд е дадено разрешение на друг, различен противоречиво разрешаван от съдилищата въпрос, а именно за момента, от който се дължи лихва върху обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ, като е прието, че такава се дължи от деня на поканата по чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Съгласно мотивите на решението вземането за обезщетение в хипотезата на чл. 225, ал. 1 от КТ възниква „в момента на уволнението, признато за незаконно и отменено“. Прието е също, че: „Вземането по чл. 225, ал. 1 КТ е изискуемо от деня, в който уволненият работник или служител е могъл да иска изпълнение. Този ден поначало е денят на уволнението по чл. 335 КТ, но тъй като вземането по чл. 225, ал. 1 КТ е парично и безсрочно в рамките на една договорна отговорност съгласно чл. 84, ал. 2 ЗЗД е нужна покана на кредитора…“.

От изложеното съдебният състав стига до заключението, че обуславящият в случая въпрос за началния момент на погасителната давност за вземането по чл. 225, ал. 1 от КТ е намерил противоречиви отговори в решенията по гр. д. № 923/2009 г. на ІІІ г. о. на ВКС и гр. д. № 1317/2010 г. на ІV г. о. на ВКС, поради което е налице основанието за сезиране на ОСГК на ВКС за произнасяне с тълкувателно решение по въпроса.

СЪДЕБНА ПРАКТИКА
Тълкувателни дела Дела с изключителна значимост и интерес Дела за организирана престъпност Дела за корупционни престъпления Регистър на делата срещу журналисти и медии Регистър на делата за трафик на хора Уведомления за разследване на главния прокурор или на негов заместник Регистър на отводите Искания до Kонституционния съд Преюдициални запитвания Формуляри Национално бюро за правна помощ
ЗА СЪДА
Състав и структура Нормативна уредба Декларации ЗПКОНПИ Документи ЗДОИ Документи ЗЗЛД История на ВКС Анализи и доклади Конкурси Профил на купувача Учебни и почивни бази Ведомствени жилища
СЪДЕБНА ПАЛАТА
Обща информация История и архитектура