Върховен касационен съд

Уеб браузeрът ви е много стар и сайтът не се изобразява правилно

ПРЕСОФИС

Новини и официални съобщения на ВКС

 

Във ВКС бе образувано тълкувателно дело по въпрос, свързан с определянето на обезщетението при нарушено право на разглеждане и решаване в разумен срок по приключило дело и при други неимуществени вреди

С разпореждане на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) бе образувано Тълкувателно дело № 1/2022 г. за приемане от Общото събрание на Гражданската колегия (ОСГК) на ВКС на тълкувателно решение по въпроса: „При иск за обезщетяване на неимуществени вреди от нарушено право по чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи за разглеждане и решаване в разумен срок по приключило дело и на други неимуществени вреди, които се обезщетяват по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, длъжен ли е съдът да определи дължимото обезщетение глобално?“

Тълкувателното дело е образувано, след като с определение по гр. д. № 2783/2021 г. състав на Четвърто гражданско отделение на ВКС, на основание чл. 292 от ГПК, е спрял производството по делото и е предложил на ОСГК да постанови тълкувателно решение поради наличието на противоречива практика на състави на Върховния касационен съд.

С решението по гр. д. № 611/2020 г. на ВКС, Трето гражданско отделение, на въпроса е даден отрицателен, безусловен отговор.

В други решения по чл. 290 от ГПК се приема, че когато с предявения иск увреденото лице претендира обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, но и от нарушаване на правото на разглеждане и решаване на приключилото наказателно дело в разумен срок съгласно чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (КЗПЧОС) и съдът установи предпоставките на двата деликтни състава по ЗОДОВ, неимуществените вреди от двете правонарушения не могат да бъдат разграничени, а за тяхното репариране държавата носи обективна отговорност. Приема се, че тогава съдът е длъжен да квалифицира предявения иск по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ и да определи обезщетението глобално – за всички неимуществени вреди във връзка с незаконното обвинение, прилагайки критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Приетото е в решенията по гр. д. № 2686/2016 г. на ВКС, III г. о., гр. д. № 3243/2019 г. на ВКС, IV г. о., гр. д. № 1914/2018 г. на ВКС, III г. о., гр. д. 2682/2018 г. на ВКС, IV г. о., гр. д. № 2026/2018 г. на ВКС, III г. о., гр. д. № 2683/2019 г. на ВКС, IV г. о.

В решението по гр. д. № 1914/2018 г. на III г. о. на ВКС също така е прието, че когато по съответния законов ред вече е било определено обезщетение за неимуществени вреди за нарушеното право по чл. 6, § 1 от КЗПЧОС по същото наказателно дело – с влязло в сила решение, с предложение по чл. 60е, ал. 2 от ЗСВ от министъра на правосъдието или на оправомощеното от него лице или със споразумението по Глава трета „а“ от ЗСВ, а увреденото лице претендира обезщетение за неимуществени вреди от незаконното обвинение и от нарушеното право по чл. 6, § 1 от КЗПЧОС по приключилото наказателно дело, съдът квалифицира иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ. При определяне на обезщетението, което в този случай също се дължи глобално – за вредите от двете правонарушения, обосноваващи обективната отговорност на държавата, съдът е длъжен да прецени кои вреди вече са репарирани (с влязлото в сила решение и с постигнатото споразумение), а да присъди обезщетението за нерепарираните. Сходно е и решението по гр. д. № 4662/2018 г. на ВКС, III г. о.

В решенията по гр. д. № 5721/2015 г. на III г. о. на ВКС и гр. д. № 1914/2018 г. на III г. о. на ВКС също така е прието, че предложението по чл. 60е, ал. 2 от ЗСВ в административното производство по Глава трета „а“ от ЗСВ не репарира понесените неимуществени вреди от нарушеното право по чл. 6, § 1 от КЗПЧОС, но обвързва държавата, без значение кой държавен орган я представлява в конкретното производство, за ангажиране на обективната ѝ отговорност. Поради това гражданският съд не може да определи обезщетението за неимуществени вреди на увреденото лице (и) за това нарушение в размер по-нисък от размера, който му е бил предложен в административното производство.

Различно е решението по гр. д. № 924/2019 г. на ВКС, IV г. о. В него се приема, че предложението по чл. 60е, ал. 2 от ЗСВ не обвързва гражданския съд. Предложението по чл. 60е, ал. 2 от ЗСВ е извънсъдебно признание за фактите, които пораждат обективната отговорност на държавата, а съдът е длъжен да го прецени с оглед на всички обстоятелства по конкретното дело (чл. 175 от ГПК) и да определи обезщетението за неимуществени вреди в размер, съответен на критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД, без да е обвързан от предложението по чл. 60е, ал. 2 от ЗСВ.

СЪДЕБНА ПРАКТИКА
Тълкувателни дела Дела с изключителна значимост и интерес Дела за организирана престъпност Дела за корупционни престъпления Регистър на делата срещу журналисти и медии Регистър на делата за трафик на хора Уведомления за разследване на главния прокурор или на негов заместник Регистър на отводите Искания до Kонституционния съд Преюдициални запитвания Формуляри Национално бюро за правна помощ
ЗА СЪДА
Състав и структура Нормативна уредба Декларации ЗПКОНПИ Документи ЗДОИ Документи ЗЗЛД История на ВКС Анализи и доклади Конкурси Профил на купувача Учебни и почивни бази Ведомствени жилища
СЪДЕБНА ПАЛАТА
Обща информация История и архитектура