С разпореждане на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) бе образувано Тълкувателно дело № 5/2020 г. за приемане от Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на тълкувателно решение по въпроса:
„За приложението на чл. 26, ал. 2 пр. 2 и чл. 31, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД) – нищожен поради липса на съгласие или унищожаем е договорът, сключен от дееспособно лице, ако то при сключването му е било в състояние на трайна неспособност да разбира или да ръководи действията си?“
Тълкувателното дело е образувано след като състав на Четвърто гражданско отделение на ВКС с Определение № 94/05.05.2020 г. по гр. дело № 595/2020 г. на основание чл. 292 ГПК спира производството и предлага на ОСГТК да постанови тълкувателно решение поради наличието на противоречива съдебна практика.
С решението по гр. дело № 2729/2018 г. състав на Трето гражданско отделение на ВКС приема, че унищожаем на основание чл. 31, ал. 1 от ЗЗД е договорът, сключен от дееспособно лице, което към сключването му не е могло да разбира или ръководи действията си, а причината за това състояние е преходна, кратковременна. Нищожен на основание чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 от ЗЗД е договорът, сключен от дееспособно лице, което към сключването му не е могло да разбира или ръководи действията си, а причината за това състояние е трайна (душевна болест или старческо слабоумие). Правото на иск по чл. 31, ал. 1 от ЗЗД се погасява с тригодишна давност. Тя започва да тече от деня на сключване на договора, респективно на извършване на едностранната сделка (чл. 32, ал. 2 ЗЗД). Правото на иск по чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 2 от ЗЗД не се погасява по давност.
Различно е разрешението, дадено в решението по гр. дело № 252/2015 г. на Трето гражданско отделение на ВКС, с което е допуснато касационно обжалване по въпроса „От кой момент и за кого започва да тече срокът по чл. 32, ал. 2 във вр. с чл. 31, ал. 1 ЗЗД, когато е установено, че психическото състояние на лицето, което не е могло да разбира и да ръководи действията си, се дължи на заболяване, попадащо сред изброените в чл. 146, ал. 1 от Закона за здравето, лицето е страдало от него преди и след сключване на сделката, но по надлежния ред е поставено под запрещение след извършване на сделката?“. Прието е, че съгласно чл. 32, ал. 2 от ЗЗД правото да се иска унищожение се погасява с тригодишна давност. Дори и в случая, когато невъзможността на лицето да разбира и да ръководи действията си не е временна, а се дължи на заболяване, попадащо сред изброените в чл. 146, ал. 1 от Закона за здравето и от това заболяване лицето е страдало преди и след сключване на сделката, но по надлежния ред не е било поставено под запрещение, давностният срок по чл. 32, ал. 2 във вр. с чл. 31, ал. 1 ЗЗД тече от сключване на сделката. Подобно разрешение е дадено и в решенията на състави на ВКС по гр. д. № 392/2012 г., гр. д. № 1764/2010 г., гр. д. № 1890/2010 г., гр. д. № 256/2010 г.