С разпореждане на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) е образувано Тълкувателно дело № 3/2026 г. за приемане от Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии на ВКС на тълкувателно решение по въпроса: „След постановяване на т. 2 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. по тълк. д. № 3/2016 г., приложима ли е т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. по тълк. д. № 1/2001 г., с което е прието, че е недопустимо касационно обжалване на въззивни решения на окръжните съдилища по иск за парично вземане с цена под прага по действалия тогава ГПК (чл. 218, б. „а“ ГПК), когато искът е бил предявен като частичен, като решаващ мотив за това разрешение в т. 1 от ТР 1/2001 г. е съображението, че при уважаването на частичния иск за горницата от сумата – предмет на новия иск, ищецът не може да се позовава на формирана сила на пресъдено нещо по частичния иск?“.
Тълкувателното дело е образувано след постъпило искане от председателя на Висшия адвокатски съвет (ВАдвС) за приемане на тълкувателно решение по поставения въпрос по повод неправилна съдебна практика. Според изложените съображения липсата на нормативна уредба във връзка с института на частичния иск е породила необходимостта от упражняване на тълкувателните правомощия на Върховния касационен съд. В посочените две тълкувателни решения обаче касационната инстанция е възприела изцяло противоречиви мотиви по въпроса за предмета на частичния иск и обективните предели на силата на пресъдено нещо на постановеното по такъв иск съдебно решение. По смисъла на ТР № 1/2001 г. ограниченият по волята на ищеца предмет на делото при частичния иск е за предявената част на вземането, което предопределя и предмета на обективните предели на силата на пресъдено нещо на уважаващото го съдебно решение само до съдебно предявената част от вземането. Съответно при уважаването на частичния иск за горницата от сумата – предмет на новия иск, ищецът не може да се позовава на формирана сила на пресъдено нещо по частичния иск. Този извод е обусловил и отрицателния отговор на поставения въпрос относно обжалваемостта на въззивните решения по иск за парично вземане с цена под установения праг за касационно обжалване, ако искът е предявен като частичен. Според ВАдвС това разрешение съответства изцяло на изрично уредените в ГПК обективни предели на силата на пресъдено нещо и е справедливо, защото не лишава нито ищеца, нито ответника от възможност да осъществяват защита на правото си в пълен обем в последващ процес, в който не са обвързани в никаква степен от постановеното решение по частичния иск, като наред с това не допуска чрез цената на частичния иск да се заобикаля от ищеца забраната за обжалваемост пред ВКС на въззивните решения.
В искането пише, че с ТР № 3/2016 г. въпросът за предмета на частичния иск и обективните предели на силата на пресъдено нещо на постановеното по него съдебно решение е пререшен в обратен смисъл, без да се преразгледа приложимостта на задължителните указания по смисъла на т. 1 от ТР № 1/2001 г. Възприета е тезата, че решението по уважен частичен иск за парично вземане се ползва със сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти на спорното субективно материално право при предявен в друг исков процес иск за защита на вземане за разликата до пълния размер на паричното вземане, произтичащо от същото право. Обосновано е становището, че независимо от ограничения обем на търсената защита с частичния иск, то въведеното основание на иска като правопораждащ юридически факт е единно и неделимо както при предявен частичен иск за част от вземането, така и при последващия иск за разликата до пълния размер на вземането, произтичащо от същото право. Поради това общите правопораждащи юридически факти се ползват от последиците на силата на пресъдено нещо при разглеждане на иска за останалата част от вземането.
С оглед изложените съображения за наличие на противоречие в мотивите на двете тълкувателни решения председателят на ВАдвС застъпва позицията, че едновременното им прилагане е довело до формирането на трайна неправилна съдебна практика относно приложението на разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК в хипотезата на предявен частичен иск. Така при преценка за допустимост на касационното обжалване ВКС продължава да се ръководи от цената на частичния иск, въпреки че постановеното по него решение формира сила на пресъдено нещо относно правопораждащите факти и в последващ процес въпросите за основанието на вземането и правната му квалификация не могат да бъдат пререшавани, пише в искането. Висшият адвокатски съвет намира за наложително ВКС да преодолее неправилната практика, формирана след 22.04.2019 г. като резултат от това, че продължава прилагането на т. 1 от ТР 1/2001 г., с ново тълкувателно решение, което да даде нов отговор на въпроса за допустимостта на касационния контрол на въззивно решение по частичен иск с цена под праговете по чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК, когато ищецът е заявил изрично, че цялото твърдяно вземане е над тези размери, като отговори, че не цената на частичния иск, а размерът на цялото вземане, когато е изрично посочено от ищеца, е от значение за преценката за допустимост на касационния контрол.