С разпореждане на председателя на Върховния касационен съд бе образувано Тълкувателно дело № 1/2025 г. за приемане от Общото събрание на Наказателната колегия на съда на тълкувателно решение по въпроса: „Необходимо условие за одобряване на споразумението по реда на чл. 384, ал. 3 от НПК ли е съгласието на всички подсъдими и техните защитници, когато споразумението е постигнато с един или няколко от тях при обвинение за съвместна престъпна дейност?“
Тълкувателното дело е образувано след постъпило искане от председателя на Върховния касационен съд, в което се обосновава наличието на противоречива съдебна практика.
Споразумението е един от признатите от закона способи за решаване на делото. То може да бъде приложено както в досъдебната, така и в съдебната фаза. Когато споразумението се сключва в съдебната фаза, законодателят е предвидил и допълнителни условия, първото от които е времево, а второто е свързано със съгласието на всички страни, посочени в чл. 384, ал. 3 от НПК. Именно при тълкуването на тази разпоредба, в контекста на чл. 253 от НПК, който определя страните в наказателния процес, се наблюдават различия в практиката, при това само и единствено в частта дали съгласието на останалите съпроцесници по делото е задължително изискване за сключване на такова от желаещия подсъдим делото, водено спрямо него да приключи по този ред.
В искането се посочва, че според една част от съдебните състави изискването на разпоредбата на чл. 384, ал. 3 от НПК за съгласие на конституираните страни при одобряване на споразумение в съдебната фаза на процеса не се отнася до всички подсъдими при обвинение за деяние, извършено в условията на задружна престъпна дейност. Предвид това, според тази група съдебни актове кръгът на заинтересованите от споразумението страни се определя от внесеното в съда обвинение и от реализацията на правата на пострадалия като частен обвинител и граждански ищец. Според поддържаната теза липсва императив за необходимост от съгласие на съучастник на споразумяващия се в качеството на съподсъдим при сключването на споразумение с прокуратурата в хода на съдебното производство, тъй като с нищо не се ограничават процесуалните права на останалите подсъдими в даденото наказателно производство. В подкрепа на посоченото се привежда и довод, че не се изисква съгласие на съучастника-обвиняем при сключване на споразумение между прокурора и защитника на друг обвинен като негов съучастник в същото престъпление деец във фазата на досъдебното производство. Някои от съдебните състави подчертават, че тълкуването на нормата на чл. 384, ал. 3 от НПК с включване на останалите подсъдими като лице, чието съгласие е задължително за сключване на споразумение, е разширително и в разрез с духа на закона и преследваните от института на споразумението цели, поради което е причина за неправомерно ограничаване на процесуалните права на онзи посъдим, който желае да постигне по-бързо и възможно по-благоприятно разрешение с окончателен съдебен акт на въпросите за вината и отговорността му
Други съдебни състави застъпват мнението, че разпоредбата на чл. 384, ал. 3 от НПК изисква съгласие от всички страни, посочени в чл. 253 от НПК. Според тях нормата съдържа задължение на първостепенния съд при одобряване на споразумение между прокурора и защитника на даден подсъдим да следи за получаване на съгласие за това от всички засегнати от споразумението страни, включително и на останалите подсъдими и техните защитници, като няма изключение от това правило. Те са на мнение, че законодателят е предвидил гаранции за страните, чиито интереси биха били засегнати от споразумението, а преценката кои са засегнатите от споразумението страни се прави на база внесеното в съда обвинение и от възможността за реализация на гарантираните им от закона процесуални права. Според поддръжниците на тази теза, е необходимо изискването на съгласие от всички подсъдими за сключване на споразумение, защото подсъдимият, който след като се споразумее и е осъден, се разпитва като свидетел по реда на чл. 118, ал. 1, т. 1 от НПК и тъкмо тази възможност обосновава легитимния правен интерес на останалите да не дават съгласие друг техен съпроцесник да сключва споразумение, с оглед евентуално утежняване положението на останалите.