Делото е образувано по жалба на подсъдимия Реналдо Х. против решение от 06.03.2019 г. на Софийския апелативен съд (САС) по в.н.о.х.д. № 1473/2018 г., с което е потвърдена присъдата по н.о.х.д. № 5167/2017 г. на Софийския градски съд. С нея подсъдимият е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 11, пр. 1 вр. чл. 115 вр. чл. 18, ал. 1, пр. 2 от НК (по хулигански подбуди е направил опит умишлено да умъртви другиго).
В жалбата са развити доводи за допуснати от САС нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и явна несправедливост. Претендира се въззивното решение да бъде отменено и подсъдимият да бъде оправдан по повдигнатото му обвинение.
Делото е образувано по касационни жалби на подсъдимия Георги Д. и на частните обвинители срещу решението от 10.05.2019 г. по в.н.о.х.д. № 31/2019 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е изцяло потвърдена присъда от 07.12.2018 г. по н.о.х.д. № 701/2018 г. на Окръжен съд – Пазарджик.
С първоинстанционната присъда подсъдимият Георги Д. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 3, предл. 1-во, б. „б“ вр. ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 1 вр. чл. 58а, ал. 1, чл. 54 от НК (причиняване на смърт по непредпазливост на едно лице при управление на МПС в пияно състояние), като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 4 години и 10 месеца при условията на проведено съкратено съдебно следствие. На подсъдимия е наложено и наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 години.
Подадените касационни жалби от подсъдимия и от частните обвинители се позовават на основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК – явна несправедливост на наложеното наказание. Подсъдимият иска намаляване на срока на наложеното му наказание, а частните обвинители искат отмяна на съдебния акт и връщане на делото на друг състав на въззивната инстанция за увеличаване на наказанието.
Делото е образувано по жалба на министъра на финансите, представляващ Държавата и конституиран в производството в качеството на граждански ищец, против решение от 06.06.2019 г. по в.н.о.х.д. № 39/2019 г. на Апелативен съд – Пловдив.
С въззивното решение е потвърдена присъда от 28.11.2018 г. по н.о.х.д. № 505/2018 г. на Окръжен съд – Пазарджик, с която подсъдимият Николай В. е признат за невинен да е извършил престъпление по чл. 255, ал. 3 от НК (избягване установяването и плащането на данъци в особено големи размери).
В касационната жалба е развит довод за допуснато от въззивния съд нарушение на закона. При условията на алтернативност са направени искания за уважаване на предявения граждански иск или за отмяна на обжалваното решение и връщането на делото за ново разглеждане от Апелативен съд – Пловдив.
Делото е образувано по касационна жалба от Кирил Р. срещу присъда от 23.04.2019 г. по в.н.о.х.д. № 2101/2018 г. на Окръжен съд – Пловдив, с която е отменена присъда по н.о.х.д. № 7773/2015 г. на Районен съд – Пловдив.
С първоинстанционната присъда Кирил Р. е признат за невиновен в извършването на престъпление по чл. 325, ал. 5 вр. ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“ НК (хулиганство в условията на опасен рецидив, отличаващо се с изключителен цинизъм и дързост), като е оправдан, поради това, че деянието не представлява престъпление, а съставлява административно нарушение по чл. 1, ал. 2 от Указа за борба с дребното хулиганство. Наложено му е административно наказание „глоба“ в размер на 500 лева в полза на бюджета на съдебната власт.
С въззивната присъда от 23.04.2019 г. подсъдимият Кирил Р. е признат за виновен и е осъден на 8 месеца „лишаване от свобода“ при първоначален строг режим на изтърпяване.
В касационната жалба се посочват основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК, като се иска признаване за невиновен и оправдаване на Кирил Р.
Делото е образувано по жалба на подсъдимия Сашо Т. (който през 2014 г. бе заснет във видеоклип да взема пари от спрян за проверка шофьор) против решение от 27.02.2019 г. на Софийския апелативен съд по в.н.о.х.д. № 1208/2018 г.
С атакувания въззивен акт е потвърдена присъда от 16.03.2018 г. по н.о.х.д. № 3890/2015 г. на Софийския градски съд, с която подсъдимият, като длъжностно лице, полицейски орган към отдел „Пътна полиция“ при СДВР, е признат за виновен в извършването на документно престъпление по чл. 311, ал. 1, пр. 1 от НК – в кръга на службата си съставил официален документ (известие за глоба с фиш), в който удостоверил невярно обстоятелство, за което е осъден на 1 година „лишаване от свобода“, чието изтърпяване е отложено на осн. чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 години, както и на „лишаване от право да заема длъжност в държавна или обществена организация“ за срок от 3 години. Осъден е и за престъпление по чл. 302, т. 1, пр. 6 вр. чл. 301, ал. 1, пр. 1 и 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, извършено при условията на продължавано престъпление – поискал и приел дар, който не му се следва, за да не извърши действия по служба, за което е осъден на 3 години „лишаване от свобода“, чието изтърпяване е отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 5 години, „глоба“ в размер на 2000 лв., както и „лишаване от право да заема длъжност в държавна и или обществена организация“ за срок от 3 години.
На подсъдимия е наложено едно общо най-тежко наказание „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, чието изтърпяване е отложено на осн. чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 5 години, „глоба“ в размер на 2000 лв. и „лишаване от право да заема длъжност в държавна или обществена организация“ за срок от 3 години.
В жалбата се сочат всички основания за касационен контрол по чл. 348 ал. 1, т. т. 1 – 3 от НПК, предвид неправилно приложение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание. Отправено е искане за отмяна на решението.
Делото е образувано по касационен протест срещу решението от 02.04.2019 г. по в.н.о.х.д. № 1510/2018 г. на Софийския апелативен съд. С него е потвърдена изцяло присъдата от 18.06.2018 г. по н.о.х.д. № 1080/2018 г. на Софийски градски съд, с която подсъдимият Илко С. е признат за невиновен за престъпление по чл. 269, ал. 1 от НК (престъпление от Раздел I „Престъпление против реда на управлението“ на Глава осма „Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица изпълняващи публични функции“ от НК).
В касационния протест се сочат основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК – неправилно приложение на материалния закон и съществени процесуални нарушения. Предлага се отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС.
Делото е образувано по касационен протест срещу въззивната присъда от 23.05.2019 г. на САС по в.н.о.х.д. № 258/2019 г., с която е отменена частично присъда по н.о.х.д. № 5743/2016 г. на Софийския градски съд.
С първоинстанционната присъда подсъдимият е признат за виновен в извършването на престъпления по чл. 338, ал. 1 от НК (държал огнестрелно оръжие и боеприпаси, без да е взел необходимите мерки за сигурност) и чл. 348, б. „а“, предл. 2 от НК (държал радиосредство, което излъчва в етера – преносим заглушител, който блокира сигнала от 3G, GSM, DCS/PHS-мрежата и GPS, без да има писмено разрешение за това), поради което му е наложено едно общо най-тежко наказание от 2 години „лишаване от свобода“, изтърпяването на което е отложено за срок от 4 години, към което е присъединено и наказание „глоба“ в размер на 100 лева. Със същата присъда е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 143, ал. 1 вр. 18, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК (в условията на продължавано престъпление направил опит да принуди свидетеля по делото „Октопод“ Георги Ц. да извърши нещо, противно на волята му – пред надлежен орган на власт – Прокуратурата на Република България, да набеди Светлозар К., като употребил за това заплашване, а от деянието, макар и да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици), поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан.
С въззивната присъда е отменена частично първоинстанционната и е постановена нова, с която подсъдимият е признат за невиновен в извършването на престъпления по чл. 338, ал. 1 от НК и чл. 348, б. „а“, предл. 2 от НК, а в останалата част е потвърдена.
С протеста се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК – допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушения на материалния закон. Прави се искане за отмяна на атакувания въззивен съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане.
Делото е образувано по касационни жалби на подсъдимия и на двама от конституираните граждански ищци и частни обвинители срещу въззивното решение от 02.05.2019 г. по в.н.о.х.д. № 82/2019 г. на Софийския апелативен съд.
С присъда по н.о.х.д. № 3902/2018 г. на Софийския градски съд подсъдимият Божидар Д. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, предл. 2-ро и 3-то вр. чл. 115 вр. чл. 58а, ал. 2 и ал. 3 НК (убийство по особено мъчителен начин за убитата и с особена жестокост) и е осъден, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 20 години. Подсъдимият е осъден и да заплати на конституираните по делото частни обвинители и граждански ищци сумите от по 20 000, 30 000 и 18 000 лева, представляващи обезщетения за причинените от деянието вреди.
С решението на САС присъдата е изменена, като наказанието „лишаване от свобода“ на подсъдимия е увеличено на 30 години. В останалата ú част присъдата на първоинстанционния съд е потвърдена.
В касационната жалба на подсъдимия се заявява касационното основание за явна несправедливост на наказанието, като се иска намаляване на размера на наложеното наказание.
С касационните жалби на гражданските ищци и частни обвинители се иска увеличаване на размера на наложеното наказание и присъдените обезщетения.
Делото е образувано по касационен протест и касационна жалба от частния обвинител и граждански ищец срещу нова присъда на Софийския апелативен съд от 21.03.2019 г. по в.н.о.х.д. № 1249/2018 г. С нея изцяло е отменена осъдителна присъда от 18.05.2018 г. по н.о.х.д. № 876/2016 г. на Софийския окръжен съд и подсъдимият Михаил Т. е признат за невиновен в извършването на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 6, вр. чл. 115 (по начин и със средство опасни за живота на мнозина умишлено е умъртвил другиго) и по чл. 339, ал. 1 от НК (държал огнестрелно оръжие, без да има надлежно разрешение).
В жалбата и протеста са развити доводи за допуснати от САС съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Претендира се присъдата на САС да бъде отменена и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.
Делото е образувано по жалби на подсъдимия Драгомир Д. и на частните обвинители срещу въззивното решение от 10.05.2019 г. на САС, с което е потвърдена присъда по н.о.х.д. № 3574/2018 г. на Софийския градски съд.
С първоинстанционната присъда подсъдимият в производство по чл. 371, т. 2 от НПК („Съкратено съдебно следствие“) е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. 3 вр. чл. 115 от НК (умишлено умъртвил повече от едно лице – двама души, и направил опит умишлено да умъртви още един човек), поради което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 25 години.
С касационната жалба на подсъдимия се релевират всички касационни основания по чл. 348, ал. 1 от НПК – допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на материалния закон, както и явна несправедливост на наложеното наказание. Прави се искане за отмяна на атакувания въззивен съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане на апелативния съд, алтернативно намаляване на наказанието.
С касационната жалба на частните обвинители се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 3 от НПК – нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание.