Касационното производството е инициирано по протест на прокурор при Окръжна прокуратура – Бургас, по жалби на подсъдимите Стоян К., Стоян П. и Станислав М. и по жалба на гражданските ищци и частни обвинители срещу присъда от 30.11.2018 г. на Апелативен съд – Варна (АСВн) по в.н.о.х.д. № 316/2018 г. С нея е отменена първоинстанционната присъда по н.о.х.д. № 189/2015 г. на Окръжен съд – Бургас (ОСБс) в частта по отношение на подсъдимия Нено С. – с въззивната присъда той е признат за невиновен и оправдан по обвиненията за извършени престъпления по чл. 142 и чл. 116 от НК. Присъдата е изменена в осъдителната ú част по отношение на подсъдимите Станислав М., Стоян П. и Стоян К., като съдът ги оправдава за престъпленията по чл. 142 и чл. 116 от НК, в съучастие с Нено С. В останалата ú част присъдата на ОСБс е потвърдена.
С първоинстанционната присъда съдът признава за виновни подсъдимите Стоян П., Станислав М., Стоян К. и Нено С. по чл. 142, ал. 2, т. 1, 2 и 7 вр. чл. 20 от НК (който отвлече другиго, като деецът е въоръжен и деянието е извършено от две или повече лица и с користна цел) и по чл. 116, ал. 1, т. 7 и т. 9 вр. чл. 20, ал. 3 и 4 от НК (предумишлено убийство, извършено с користна цел). На основание чл. 23 от НК на Стоян П. и Станислав М. им е наложено наказание от по 20 г. „лишаване от свобода“, на Стоян К. – 18 г., и на Нено С. – 17 г. „лишаване от свобода“. Подсъдимият Галин К. е признат за невиновен и оправдан по същите обвинения.
В касационния протест се правят възражения за допуснати нарушения на процесуалните правила, нарушения на материалния закон и явна несправедливост на част от наложените наказания на подсъдимите с оглед на тяхното увеличаване, като се прави искане за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане.
В касационните жалби се изтъкват доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наложените наказания, като се прави искане да се отмени в цялост обжалваната присъда на АСВн. Правят се искания в условията на алтернативност за отмяна на въззивната присъда и оправдаване на подсъдимите, прилагане на закон за еднакво или по-леко наказание или намаляване размера на наложените им наказания.
В касационната жалба на гражданските ищци и частни обвинители се правят възражения относно оправдаването на подсъдимите Нено С. и Галин К., както и за увеличаване на наказанията на останалите трима подсъдими.
Делото е образувано по касационни жалби на подсъдимата и на нейния защитник срещу осъдителна присъда от 17.07.2018 г. по в.н.о.х.д. № 1345/2017 г. на Софийския апелативен съд (САС), с която е отменена в наказателната ú част присъдата от 24.11.2016 г. по н.о.х.д. № 140/2015 г. на Окръжен съд – Монтана.
С първоинстанционната присъда подсъдимата е призната за виновна за извършено престъпление по чл. 219, ал. 4 вр. ал. 1 от НК (за това, че не е осъществила представителството на общинската служба пред съда по образувано гражданско дело, свързано с възстановяване на земеделски земи). Осъдена е на 6 месеца „лишаване от свобода“, като изтърпяването на наказанието е отложено за срок от 3 години. Призната е за невиновна и е оправдана по обвинението за престъпление по чл. 219, ал. 4 вр. ал. 3 вр. ал. 1 от НК. Съдът отхвърля изцяло гражданския иск на Министерството на земеделието и храните (МЗХ) като погасен по давност.
С въззивната присъда подсъдимата е призната за виновна за извършено престъпление по чл. 219, ал. 4 вр. ал. 3 вр. ал. 1 от НК (длъжностно лице, което не положи достатъчно грижи за възложената му работа и от това са последвали значителни щети на стопанството – на МЗХ – Държавно лесничейство – Берковица и Община Берковица, като деянието е извършено умишлено, в особено големи размери и представлява особено тежък случай – 4 640 000 лева). САС осъжда подсъдимата Юлия П. на 6 месеца „лишаване от свобода“, отлага наказанието за срок от 3 години и потвърждава присъдата в останалата ú част.
В касационните жалби се изтъкват доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наложените наказания. Прави се искане за оправдаване на подсъдимата или за отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд.
Делото е образувано по протест на Военно-апелативната прокуратура и две касационни жалби на подсъдимия срещу решение от 24.07.2018 г. по в.н.о.х.д. № 0078/2016 г. на Военно-апелативния съд (ВнАС), с което частично е изменена присъдата по н.о.х.д. № 00160/2013 г. на Военен съд – София.
ВКС ще гледа делото за втори път, след като с решение от 07.11.2016 г. по к.н.д. № 776/2016 г. отменя решение от 19.05.2016 г. по в.н.о.х.д. № 0031/2015 г. на ВнАС и връща делото на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав.
С присъда от 07.08.2015 г. по н.о.х.д. № 00160/2013 г. Военен съд – София признава подсъдимия Кирчо К. за виновен за извършено престъпление по чл. 203, ал. 1 вр. с чл. 202, ал. 1, т. 1 вр. с чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 от НК (длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, за улесняването на което е извършено и друго престъпление, за което по закон не се предвижда по-тежко наказание, като престъплението е продължавано) и го осъжда на 10 години „лишаване от свобода“ при първоначален строг режим на изтърпяване на наказанието в затворническо общежитие от закрит тип.
На основание чл. 203, ал. 2, пр. 2 вр. чл. 37, ал. 1, т. 6 и т. 7 съдът лишава подсъдимия от право да заема длъжност „ръководител“ в държавно или обществено учреждение и лишаване от право да упражнява ръководна професия за срок от 15 години. Подсъдимият е осъден да заплати на конституирания по делото граждански ищец – Националната разузнавателна служба (сега – Държавна агенция „Разузнаване“), сумата от 4 720 196,53 лева за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва върху нея.
С второто си решение от 24.07.2018 г. по в.н.о.х.д. № 0078/2016 г. въззивният съд частично изменя първоинстанционната присъда, като извършеното от подсъдимия е преквалифицирано в престъпление по чл. 203, ал. 1 вр. с чл. 201 вр. с чл. 26, ал. 1 от НК (длъжностно присвояване в особено големи размери, представляващо особено тежък случай, като престъплението е продължавано). Подсъдимият е оправдан по първоначалното му обвинение. Наложените наказания „лишаване от права“ също са намалени на по 13 години. Подсъдимият е признат за невиновен за длъжностно присвояване чрез посредствен извършител, като е оправдан в тази му част. В останалата ú част присъдата е потвърдена.
С касационния протест се иска отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд поради неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание и при условията на алтернативност – да бъде изменено въззивното решение в частта относно квалификацията на деянието, като се приложи закон за по-тежко наказуемо престъпление, за което е имало обвинение в първата инстанция.
С касационните жалби на защитниците на подсъдимия се изтъкват доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, нарушения на материалния закон, както и явна несправедливост на наложените наказания. Правят се искания при условията на алтернативност въззивно решение да се отмени и подсъдимият да бъде оправдан или делото да се върне за ново разглеждане.
Делото е образувано по касационна жалба на подсъдимия Петко П. против решение от 22.11.2018 г. по в.н.о.х.д. № 1032/2018 г. на Софийския апелативен съд, с което е потвърдена присъда от 15.05.2018 г. по н.о.х.д. № 3501/2016 г. на Софийския градски съд (СГС). С нея подсъдимият е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „в“ вр. чл. 342, ал. 2 вр. ал. 1 от НК (в качеството си на работник по транспорта нарушил правилата за експлоатация на съоръжения – електрически, ръчно управляеми бариери, находящи се на ж.п. прелез „Обеля“, ж.п. трасе „Волуяк – София“, като не изпълнил своевременно служебните си задълженията в качеството си на ръководител движение на ж.п. гара „Волуяк“ и с бездействието си причинил смърт другиму).
С жалбата са развити доводи за допуснати от САС нарушения на закона, съществени процесуални нарушения и явна несправедливост. Претендира се отмяна на въззивното решението и връщане на делото за ново разглеждане, алтернативно се иска намаляване на наложените наказания и прилагане на чл. 66 от НК.