Касационното производство е образувано по протест на Апелативна прокуратура – София, жалби на подсъдимия и на тримата частни обвинители и граждански ищци срещу въззивно решение от 06.06.2018 г. по в.н.о.х.д. № 063/2017 г. на Софийския апелативен съд (САС).
С присъда от 11.11.2015 г. по н.о.х.д. № 76/2015 г. на Военен съд – Пловдив подсъдимият е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 286, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК – при условията на продължавано престъпление, пред надлежен орган на властта е набедил магистрати – прокурори, в извършването на престъпления, като е знаел, че са невинни, чрез депозиране на искане за отвод и жалби до главния прокурор на Република България. Подсъдимият е осъден на една година и шест месеца „лишаване от свобода“ и обществено порицание, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изпълнението на наложеното наказание е отложено за срок от три години. Осъден е да заплати на гражданските ищци – Веселин С. сумата от 6 000 лв., и Данчо Д. – 3 000 лв., представляващи обезщетение за причинените им неимуществени вреди, като разликата до пълния предявен размер на исковете, както и искът на гражданския ищец Димо Б. за 10 000 лв. са отхвърлени като неоснователни. С присъдата на ВСПд подсъдимият е оправдан за част от деянията, включени в продължаваното престъпление.
С въззивна присъда от 14.03.2017 г. по в.н.о.х.д. № 049/2016 г. САС изменя първоинстанционния съдебен акт, като при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК намалява размера на наказанието на Илиан Г. на десет месеца „лишаване от свобода“. Потвърждава присъдата в гражданско-правната ú част, както и в частта относно разноските.
ВКС ще гледа делото за втори път, след като с решение от 21.12.2017 г. по наказателно дело № 1092/2017 г. отменя въззивната присъда и връща делото на Софийския апелативен съд за ново разглеждане.
Въззивното решение от 06.06.2018 г. на САС, което е предмет на настоящото касационно обжалване, частично изменя първоинстанционната присъда, като увеличава размера на присъденото обезщетение на гражданския ищец Веселин С. от 6 000 лв. на 9 000 лв. и този на гражданския ищец Данчо Д. от 3 000 лв. на 6 000 лв. В останалата ú част присъдата е потвърдена.
С касационния протест и жалбите на частните обвинители и граждански ищци се иска отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС поради допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и явна несправедливост на наложеното наказание. Въззивният съдебен акт е атакуван от двама от гражданските ищци в частта относно присъдените обезщетения, като се иска увеличаване на размерите им, а третият граждански ищец иска уважаването в пълен размер на изцяло отхвърления негов граждански иск.
С касационната жалба подсъдимият иска при условията на алтернативност постановяване на изцяло оправдателна присъда или връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд.
Делото е образувано по касационни жалби на подсъдимите Георги Г. и Радослав В. срещу въззивно решение от 27.02.2018 г. по в.н.о.х.д. № 1318/2017 г. на Софийския апелативен съд.
С присъда от 04.08.2017 г. по н.о.х.д. № 391/2017 г. на Окръжен съд – Благоевград подсъдимият Георги Г., като подбудител и помагач (чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от НК), и Радослав В., като извършител (чл. 20, ал. 2 от НК), са признати за виновни в извършването в съучастие на престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 7 и т. 9 вр. чл. 115 от НК – предумишлено убийство с користна цел, за което са осъдени при съкратено съдебно следствие, като и на двамата са наложени наказания „лишаване от свобода“ в размер на по тринадесет години и четири месеца.
Подсъдимите са признати за виновни като съизвършители на още две престъпления: по чл. 354а, ал. 2, изр. 1-во вр. ал. 1, изр. 1, предл. 4-то вр. чл. 20, ал. 2 от НК – държане на наркотични вещества (хероин) с цел разпространение без надлежно разрешително, за което на Радослав В. е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на шест години и „глоба“ в размер на 30 000 лева, а на Георги Г. – пет години и четири месеца „лишаване от свобода“ и „глоба“ в размер на 20 000 лева; и престъпление по чл. 339, ал. 1, предл. 2-ро вр. чл. 20, ал. 2 от НК – държане на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях без разрешение, за което и на двамата подсъдими са наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от по четири години.
Първоинстанционният съд признава подсъдимия Георги Г. за виновен и в извършването самостоятелно на още две престъпления: по чл. 354а, ал. 1, изр. 1-во, предл. 4-то от НК – държане на наркотични вещества (марихуана) с цел разпространение без надлежно разрешително, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на три години и четири месеца и „глоба“ в размер на 2 000 лева; и престъпление по чл. 339, ал. 1, предл. 2-ро от НК – държане на боеприпаси за огнестрелни оръжия без разрешение, за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на една година и четири месеца.
С присъдата на основание чл. 25, ал. 1 вр. чл. 23, ал. 1 от НК наложените наказания са групирани и е определено общо най-тежко наказание в размер на тринадесет години и четири месеца, което на основание чл. 24, ал. 1 от НК e увеличено на двадесет години „лишаване от свобода“ за всеки от подсъдимите.
САС изменя първоинстанционния акт в частта относно мястото и режима на изтърпяване на наложените наказания.
С касационните жалби се иска намаляване на размера на наложените наказания като явно несправедливи и отмяна на приложението на чл. 24 от НК.
Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимия, както и на частните обвинители и граждански ищци, срещу въззивно решение от 28.06.2018 г. по в.н.о.х.д. № 506/2018 г. на Софийския апелативен съд.
С присъда от 16.11.2017 г. по н.о.х.д. № 793/2013 г. на Софийския градски съд (СГС) подсъдимият Виктор Т. е признат за виновен в извършването на четири престъпления: по чл. 116, ал. 1, т. 4, предл. 3-то вр. чл. 115 от НК – убийство на повече от едно лице, за което му е наложено наказание в размер на двадесет години „лишаване от свобода“; по чл. 339, ал. 1, предл. 1-во и 2-ро от НК – придобиване и държане на огнестрелно оръжие и боеприпаси, за което му е наложено наказание в размер на две години „лишаване от свобода“; по чл. 216, ал. 5, предл. 3-то вр. ал. 1 от НК – противозаконно повреждане на чужда движима вещ – лек автомобил, като деянието е извършено от лице по чл. 142, ал. 2, т. 6, предл. 2-ро от НК – служител в организация, която извършва охранителна дейност, за което му е наложено наказание в размер на две години „лишаване от свобода“; по чл. 346, ал. 2, т. 2, предл. 1-во, т. 1, предл. 1-во и 2-ро, ал. 6, предл. 1-во вр. ал. 1 от НК – противозаконно отнемане на чуждо моторно превозно средство, като деянието е извършено в пияно състояние, за което му е наложено наказание в размер на три години „лишаване от свобода“. Подсъдимият е оправдан по обвинението, че убийството е извършено предумишлено – престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 9 от НК.
Съдът, на основание чл. 23, ал. 1 от НК, групира наложените наказания и определя общо най-тежко наказание в размер на двадесет години „лишаване от свобода“, което на основание чл. 24, ал. 1 от НК увеличава с пет години – на двадесет и пет години „лишаване от свобода“.
С присъдата са уважени частично и предявените граждански искове на конституираните по делото граждански ищци и частни обвинители в размер на по 150 000 лв.
САС изменя първоинстанционния съдебен акт, като намалява наложеното на подсъдимия наказание за три от четирите престъпления, а именно: за придобиване и държане на огнестрелно оръжие и боеприпаси – на една година „лишаване от свобода“; за противозаконно повреждане на чужда движима вещ – лек автомобил – на шест месеца „лишаване от свобода“; за противозаконно отнемане на чуждо моторно превозно средство – на две години „лишаване от свобода“. Въззивното решение намалява и увеличението на наказанието по реда на чл. 24 от НК от пет на две години и определя общо най-тежко наказание в размер на двадесет и две години „лишаване от свобода“.
С касационната жалба подсъдимият иска при условията на алтернативност връщане на делото за ново разглеждане поради допуснати съществени процесуални нарушения или намаляване на размера на наложеното наказание, както и намаляване на размера на присъдените обезщетения.
С едната подадена касационна жалба от частните обвинители и граждански ищци се иска връщане на делото за ново разглеждане и отстраняване на нарушения на материалния закон, допуснати при оправдаването на подсъдимия по чл. 116, ал. 1, т. 9 от НК – предумишлено убийство, а с другата касационна жалба, подадена от друг частен обвинител и граждански ищец, се иска връщане на делото за ново разглеждане и увеличаване на наложеното наказание.
Касационното производството е образувано по жалби на подсъдимия Христо Т. срещу решение от 27.06.2018 г. по в.н.о.х.д. № 525/2017 г. на Пловдивския апелативен съд (ПАС), с което частично, по отношение размера на наложеното наказание, е изменена първоинстанционна присъда от 01.02.2017 г. по н.о.х.д. № 204/2016 г. на Окръжен съд – Стара Загора, с която подсъдимият е признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. „б“ вр. ал. 1 вр. чл. 342, ал. 1 от НК, т. 1 – който при управление на подвижен железопътен състав наруши правилата за движение, като допуска причиняването на смърт на едно или повече лица и телесна повреда на едно или повече лица. С въззивното решение наложеното на подсъдимия наказание е намалено от 6 на 5 години „лишаване от свобода“.
В касационните жалби се изтъкват доводи за допуснати нарушения на процесуалните правила, нарушения на материалния закон и явна несправедливост на наложените наказания. Иска се отмяна на обжалваното решение, подсъдимият да бъде оправдан или алтернативно – делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на ПАС. Алтернативно се иска да бъде приложен закон за по-леко наказуемо престъпление и наказанието да се намали до размер, позволяващ приложението на института на условното осъждане.
Във ВКС е образувано к.н.д. № 753/2018 г. по протест на прокурор от Апелативна прокуратура – Варна срещу определение от 21.06.2018 г., с което е прекратено производството по в.н.о.х.д. № 164/2018 г. на Апелативен съд – Варна, образувано по протест на Окръжна прокуратура – Разград срещу присъда от 30.06.2015 г. по н.о.х.д. № 396/2014 на Окръжен съд – Разград. С присъдата подсъдимият Бейсим. Ш. е признат за невинен, че на 23.02.2013 г. е извършил деяние по чл. 116, ал. 1, т. 1 и т. 2 вр. чл. 18, ал. 1 от НК – опит за убийство на длъжностно лице, извършен от длъжностно лице.
Производството по в.н.о.х.д. № 164/2018 г. е трето поред пред Апелативен съд – Варна, след като с решение от 10.05.2018 г. по к.н.д. № 113/2018 г. Върховният касационен съд отменя въззивна присъда от 26.10.2017 г. по в.н.о.х.д. № 94/2017 г. в частта, с която подсъдимият е признат за виновен и осъден за престъпление по чл. 116, ал. 1, т. 1 вр. чл. 18, ал. 1 от НК, както и в частта относно приложението на чл. 23, ал. 1 от НК, и връща делото за ново разглеждане в отменителната му част от друг състав на въззивния съд. В останалата ú част присъдата е оставена в сила.
В касационния протест се сочат касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК – нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Отправя се искане за отмяна на атакуваното определение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на второинстанционния съд.