С Решение № 124/04.04.2023 г. по наказателно дело № 967/2022 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила въззивното решение от 12.10.2022 г. по в.н.о.х.д. № 454/2022 г. на Софийския апелативен съд (САС).
Делото е образувано по касационен протест срещу решението на САС, с което е потвърдена първоинстанционната присъда от 16.12.2021 г. по н.о.х.д. № 1666/2021 г. на Софийския градски съд. С нея Бойко Христов е признат за невинен и оправдан по обвинението в това на 20.05.2020 г. пред блок в столичния квартал „Св. Троица“ да е нанесъл удар на полицейския служител Валя Д.-К. при изпълнение на службата ѝ, с което да ѝ е причинил болка и страдание без разстройство на здравето. Оправдан е и по обвинението да е напръскал с лютив спрей полицейския служител Васил Й. при изпълнение на службата му, с което да му е причинил временно разстройство на здравето, неопасно за живота. Със същата присъда Надежда Куюмджиева – следовател в Следствения отдел на Софийската градска прокуратура, е призната за невинна в това на същата дата, време и място да е извършила непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на властта, изпълняващ задължение по опазване на обществения ред, поради което е оправдана по повдигнатото обвинение.
Тричленният състав на ВКС приема протеста за неоснователен. Въззивният съд е проверил изцяло правилността на невлязлата в сила присъда. Провел е допълнително съдебно следствие. Допуснал е оглед на оптичен носител, съдържащ видеозапис от камера, който е бил предмет на експертно интерпретиране в досъдебното производство, и е назначил съдебнотехническа експертиза отново във връзка с изследването на същия. Всички усилия на САС за съдържателно установяване на истината относно инкриминираните събития са осъществени в рамките на процесуалните изисквания.
Според върховните съдии прочитът на въззивното решение показва, че всички елементи на доказателствената съвкупност са получили дължимото съдийско внимание. В атакувания съдебен акт се съдържат подробни съображения за доказателствената информация, съобщена от двете конфронтиращи се групи свидетели. Съдържателната част на показанията им са обсъдени, като коректно е съобразявана както динамичната ситуация, обясняваща несъществените различия в тях, така и принадлежността на свидетелите към условно формираните групи, изразители на противоположните версии за случилото се.
Въззивният съд не е ограничил изследването си само до гласните доказателствени средства, а е отдал дължимото и на съдържанието на видеозаписа от камерата относно обстоятелствата за видими белези на раздразнени очи при двама мъже, единият е полицай, а другият – носещ суитчър, задържан впоследствие от четирима униформени; на констатациите от извършения оглед на местопроизшествието, при който не е открит флакон спрей; на факта, че на свидетелката Валя Д.-К. има зачислен служебно такъв спрей; както и че при инцидента са обгазени част от свидетелите, а не само Васил Й. „Така приложеният подход на съвкупна оценка не е продукт на необективност, а спазване на изискванията за критично отношение към събраните информационни източници. Тези разсъждения на съда обяснимо са пренебрегнати в протеста и срещу тях не се поддържат оспорвания“, се казва в решението на ВКС.
Според върховните съдии апелативният съд не търпи упрек при преценката на гласните доказателствени източници, защото е проявена равностойна взискателност към противостоящите твърдения на всяка от двете групи свидетели. Проследил е дейността на основния съд, но не се е лишил от собствена преценка и е подкрепил извода, че чрез събрания доказателствен материал, постижим в този процес, не се постига стандартът, заложен в чл. 303, ал. 2 от НПК, необходим за постановяване на осъдителен съдебен акт. В мотивите на ВКС се казва: „Настоящият състав, следвайки неведнъж изразяваното становище на касационната инстанция, отбелязва, че преценката както за достоверността и надеждността на доказателствените източници, така и за тяхната достатъчност да обусловят един или друг извод, включително за липсата на безспорна доказателствена основа за осъждане, е суверенно правомощие на решаващия съд, стига да е ясно по какъв начин това е постигнато. В разглеждания случай убеждението на втората инстанция не е произволно направено, а се базира на обективна и внимателна оценка на ангажираните доказателствени материали.“
Поради изложеното въззивното решение не страда от твърдените в протеста пороци от процесуален характер, позволяващи ревизия на атакувания съдебен акт по касационен ред. Не се открива такава възможност и по отношение на довода за неспазване на материалния закон, който се обосновава единствено с аргументите, изложени за процесуалните нарушения.