Върховен касационен съд

Уеб браузeрът ви е много стар и сайтът не се изобразява правилно

ПРЕСОФИС

Новини и официални съобщения на ВКС

 

ВКС върна на АСНС за ново разглеждане делото за лъжесвидетелстване срещу Румяна Ж. – прокурор в Окръжна прокуратура – Добрич

С Решение № 54/01.07.2020 г. по наказателно дело № 50/2020 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отменя въззивно решение № 45/22.11.2019 г. по в.н.о.х.д. № 230/ 2019 г. на Апелативния специализиран наказателен съд (АСНС) и връща делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Делото е образувано по касационна жалба на Румяна Ж. срещу решението на АСНС, с което е увеличен срокът на наложените с присъдата на Специализирания наказателен съд по н.о.х.д. № 3074/2018 г. пробационни мерки „задължителна регистрация по настоящ адрес“ и „задължителни периодични срещи с пробационен служител“ на 1 година и 6 месеца. Наказанието е наложено за това, че в качеството си на длъжностно лице – прокурор в Окръжна прокуратура – Добрич, Румяна Ж. при условията на продължавано престъпление с три деяния, пред съд и друг надлежен орган на властта, като свидетел устно и съзнателно е потвърдила неистина – престъпление по чл. 290, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК.

Тричленният състав на ВКС не приема доводите в жалбата, че са допуснати съществени процесуални нарушения, тъй като събраните по делото доказателства не били подложени на „необходимия прецизен анализ поотделно и във взаимната им съвкупност“, а установените факти били подложени на „превратен коментар“. Върховните съдии посочват, че АСНС е обсъдил с необходимата прецизност и в пълнота събраните по делото доказателства и доказателствени средства. Подложил е на внимателен анализ показанията на свидетелите, намирали се на местопроизшествието по повод несигурното поведение на Живко Ж. като водач на МПС на 30 юни 2012 г. в гр. Добрич, липсата на задължителните документи у него и отказът му да бъде изпробван за алкохол с техническо средство. Съдът е изложил своите доказателствени и правни изводи, които обосноват вътрешното му съдийско убеждение.

Според върховните съдии е проявено друго процесуално нарушение от категорията на съществените, което обаче подсъдимата е предявила като нарушение на материалния закон. В жалбата се твърди, че Румяна Ж. не е лъжесвидетелствала, защото нейните показания като свидетел не се отнасяли до предмета на доказване, а до други факти, които е пресъздала по начин, по който ги е възприела. Възражението е било предявено и пред АСНС, но не е разгледано задълбочено и всестранно, тъй като проблемните факти са били два, а отговор е даден само на единия от тях. Първият е за нанесения удар от осъдения Живко Ж. по тялото на полицейския служител Димитър С., а вторият – за разположението на другия полицейски служител по време на удара. По първия факт е налице влязла в сила въззивна присъда на Разградския окръжен съд относно извършеното от Живко Ж. престъпление, с което отричаният от подсъдимата удар категорично е приет за доказано и виновно извършено деяние. В решението на ВКС се казва, че въззивното решение, с което Румяна Ж. е призната за автор на лъжесвидетелстване по чл. 290, ал. 1 от НК, касаещо частта от показанията ú за липса на удар, е правилно и законосъобразно.

Подсъдимата е призната за виновна в лъжесвидетелстване и за втория факт – присъствието на полицейския служител Стоян С. на местопрестъплението и способността му да възприеме нанесения на колегата му удар. Според тричленния състав на ВКС в тази част въззивното решение е постановено при липса на мотиви, което представлява абсолютно касационно основание по чл. 348, ал. 3, т. 2 от НПК за отмяна на съдебния акт. Въззивният съд не е анализирал значението на местоположението на свидетеля Стоян С. и как се съотнася към извършеното от подсъдимата престъпление. Отсъстват изобщо съображения дали то се отнася до предмета на повдигнатите срещу осъдения Живко Ж. обвинения и дали свидетелстването на подсъдимата не е резултат от нейни неправилни възприятия на обективната действителност. Първото от тях би защитило тезата за извършено престъпление лъжесвидетелстване, а второто разкрива невиновно поведение при неправилно установен факт чрез свидетелстване. Отсъствието на правни съображения не позволява категоричната и еднозначна преценка на поведението на подсъдимата – дали нейните спомени от началото на инцидента за действителното разположение на тримата мъже при пристигането ú се пренасят и върху динамично развилите се впоследствие събития, които тя не е могла да възприеме. „Отсъствието на мотиви във въззивното решение препятства касационната проверка за правилността на изводите за извършено престъпление по чл. 290, ал. 1 от НК, досежно горните изявления на подсъдимата Ж. като свидетел пред три различни държавни органи“, категорични са върховните съдии. Липсата на мотиви за наказателната отговорност на подсъдимата представлява съществено процесуално нарушение и касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК за отмяна на съдебния акт в тази му част. Порокът касае всяко едно от трите деяния, включени в продължаваното престъпление лъжесвидетелстване по чл. 290, ал. 1, във вр. с чл. 26 от НК. Частичната липса на мотиви води до цялостна отмяна на въззивното решение, поради невъзможност да бъде разкъсана връзката на всяко едно от деянията.

По възраженията за нарушение на материалния закон в решението на ВКС се посочва, че подсъдимата не се е възползвала от правото си по чл. 119 от НПК да не дава показания (поради родствена или друга близка връзка), като се е съгласила да свидетелства за събития, в които е участвал нейният съпруг. В различни нейни показания – по наказателното производство срещу Живко Ж. (на досъдебното производство и пред първоинстанционния съд), както и по административното дело по негова жалба, подсъдимата е изложила факта за нанасяне на удар по полицейски служител по недостоверен начин, с което устно и посредством действие е осъществила първата от двете форми на изпълнителното деяние на престъплението по чл. 290, ал. 1 от НК – потвърдила е неистина. Като свидетел е била длъжна добросъвестно да изложи действително протеклите събития. В качеството на свидетел жалбоподателката не разполага с правото да преценява кои от събитията да пресъздаде и кои да пропусне, както и с каква субективна окраска да ги изложи, освен ако не се касае до нейно уличаващо поведение.

СЪДЕБНА ПРАКТИКА
Тълкувателни дела Дела с изключителна значимост и интерес Дела за организирана престъпност Дела за корупционни престъпления Регистър на делата срещу журналисти и медии Регистър на делата за трафик на хора Уведомления за разследване на главния прокурор или на негов заместник Регистър на отводите Искания до Kонституционния съд Преюдициални запитвания Формуляри Национално бюро за правна помощ
ЗА СЪДА
Състав и структура Нормативна уредба Декларации ЗПКОНПИ Документи ЗДОИ Документи ЗЗЛД История на ВКС Анализи и доклади Конкурси Профил на купувача Учебни и почивни бази Ведомствени жилища
СЪДЕБНА ПАЛАТА
Обща информация История и архитектура