С Решение № 270/10.06.2026 г. по наказателно дело № 288/2026 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) изменя решението по в.н.о.х.д. № 296/2025 г. на Апелативен съд – Велико Търново, като намалява определения по реда на чл. 58а, ал. 1 от НК размер на наказанието „лишаване от свобода“, наложено на Вейсел Гюл, от 6 години на 5 години и 4 месеца.
Делото е образувано по касационни жалби на подсъдимия турски гражданин и на частните обвинители срещу решението на Апелативен съд – Велико Търново.
Производството пред първата инстанция е проведено по реда на съкратеното съдебно следствие, след като Вейсел Гюл е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. С присъдата на Окръжен съд – Велико Търново той е признат за виновен в това, че е предизвикал пътнотранспортно произшествие и е причинил по непредпазливост смъртта на Енчо Е., след което е избягал от местопроизшествието. Наложени са му наказанията „лишаване от свобода“ за 4 години и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за 5 години. С въззивния акт присъдата е изменена, като са увеличени наказанията „лишаване от свобода“ от 4 на 6 години и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ от 5 на 6 години.
Според съдебния състав на ВКС са неоснователни твърденията, че въззивната инстанция не е обсъдила доводите на защитата и че липсват мотиви за утежняване на наложените санкции. По отношение на възраженията за явна несправедливост на наказанията върховните съдии констатират, че при упражнения контрол върху индивидуализацията на наказанията апелативният съд е потвърдил важността на значителна част от изтъкнатите в касационните жалби обстоятелства. Като смекчаващи отговорността на подсъдимия фактори са третирани липсата на предходни осъждания и на други нарушения на правилата за движение по пътищата при многократните му преминавания през територията на България, фактът, че е трудово ангажиран, че е обвързан със семейство и деца, за чиято издръжка се грижи, изказаното от него нееднократно съжаление за злополуката. Според ВКС е неприемливо единствено отнасянето към категорията на смекчаващите обстоятелства на констатация за изразено от Гюл критично отношение към деянието и на факта на дадените от него в досъдебното производство обяснения.
Въззивният съд справедливо е отчел наличие и на обстоятелства, които завишават персоналната обществена опасност на подсъдимия като водач на моторно превозно средство (МПС), както и специфичната обществена опасност на извършеното деяние. Става въпрос, на първо място, за тежестта и броя на допуснатите в конкретната пътна ситуация нарушения на правила с фундаментално за безопасността на движението значение, допускането на които всякога е особено грубо и рисково. Със значение на самостоятелен фактор за тежестта на извършеното правилно са преценени телесните увреждания, причинени на пътничката в автомобила на Енчо Е. Апелативният съд е придал значение на отегчаващо обстоятелство и на това, че подсъдимият „е професионален шофьор“, приемайки, че поради това изискванията към него за спазване на правилата за движение по пътищата са по-високи. В мотивите на ВКС пише, че аргументът е неприемлив, защото управляването на МПС като високорискова дейност поначало е свързано с изискване за специална обученост и практически умения, за да бъде извършвано на необходимото за безопасното му осъществяване ниво. Тези изисквания законът е поставил пред всеки водач на МПС, независимо от това дали той упражнява тази дейност като източник на доходи или не.
Констатацията, че след произшествието подсъдимият е реализирал действия по заличаване на следи от удара в опит да елиминира доказателства за връзката си със злополуката, като е ремонтирал маркуч от охладителната система на влекача, са основани на невярна интерпретация на установените факти, се сочи в решението на ВКС. За доказателствено установено апелативният съд е приел, че полуремаркето на водената от подсъдимия композиция е ударило със задната своя лява част управлявания от Енчо Е. автомобил. Следите, които са били годни да свържат Гюл с пътнотранспортното произшествие, са били установените охлузвания и надирания по левия борд на полуремаркето в задната му част, следите от охлузвания по външния борд на задната лява гума, придружени с разкъсването ѝ, деформациите по декоративната лайсна на гумата, разрушенията и деформациите по калника и др. Действия на подсъдимия по заличаване на тези следи или прикриването им по някакъв начин след злополуката не са установени. Поради това с основание защитниците са се противопоставили на възможността сред отегчаващите отговорността обстоятелства да бъде включено и заличаване на следи от произшествието, съответно – на доказателства за връзката на подсъдимия с него.
Касационната инстанция пояснява, че в интерес на обективната справедливост, към която насочва изискването на чл. 35, ал. 3 от НК за съответствие между престъплението и наказанието, необходимо е било съдът да съобрази други от индивидуалните особености на извършеното деяние, а именно липсата на какъвто и да е принос на загиналия, който е осъществявал правомерно движението си с водения от него автомобил, от една страна, а от друга страна, факта, че при злополуката е реализиран минимално необходимият за съставомерност на деянието резултат. „Тежестта на този резултат е неоспорима и от гледище на близките на загиналия, и от гледище на обществото, доколкото е бил отнет човешки живот. Съдът обаче е задължен, дистанцирайки се от житейската емоция, която човешките чувства пораждат, да прилага критериите на правото, когато решава въпроса за отговорността на дееца“, пишат върховните съдии. Според тях определеното от въззивния съд наказание „лишаване от свобода“ се явява несправедливо от гледище на необходимата корекция на част от третираните като смекчаващи и на част от ценените като отегчаващи обстоятелства. Преценката на обстоятелствата от двете групи, не толкова във връзка с количественото им съотношение, а преди всичко във връзка с относителната тяхна тежест, изисква намаляване на срока на наложеното наказание „лишаване от свобода“ от 9 години на 8 години. Това наказание, в съчетание със справедливо определения размер на кумулативната санкция „лишаване от право да управлява МПС“, би обезпечило възстановяването на нарушената с престъплението социална справедливост и постигнало поставения като цел от закона поправителен, превъзпитателен и предупредителен ефект. Предвид проведената съкратена процедура на съдебното следствие новоопределеният срок на наказанието „лишаване от свобода“ следва да бъде намален с една трета, като подсъдимият следва да изтърпи 5 години и 4 месеца от срока на това наказание.