С Решение № 362/18.07.2025 г. по наказателно дело № 181/2025 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила решението по в.н.о.х.д. № 243/2024 г. на Апелативен съд – Варна. Решението е окончателно.
Във ВКС е получено уведомление от прокурор за предприети действия по изпълнение на наложеното наказание.
Делото е за втори път пред ВКС. Производството е образувано по жалба на Жечко Кюркчиев срещу решението на Апелативен съд – Варна, с което е потвърдена присъдата по н.о.х.д. № 215/2023 г. на Окръжен съд – Шумен. С нея подсъдимият е признат за виновен в това, че на 28.09.2022 г. в гр. Шумен, бул. „Симеон Велики“, при управление на моторно превозно средство (МПС) нарушил правилата за движение по Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и по непредпазливост причинил смъртта на едно лице и средна телесна повреда на друго. Наложено му е наказанието „лишаване от свобода“ за 5 години, редуцирано на 3 години и 4 месеца (заради производството пред първата инстанция по реда на съкратеното съдебно следствие, като подсъдимият е признал изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт). Лишен е и от право да управлява МПС за 5 години и 4 месеца.
Жалбата е неоснователна, приема съставът на ВКС. Неоснователно е възражението, че чрез предположения относно предходното санкциониране на подсъдимия по административен ред за нарушение по ЗДвП е формиран съдебен извод за проявена от него самонадеяност при инкриминирания инцидент. Фактът на предходно наложеното административно наказание е изтъкнат като едно от преценените като отегчаващи отговорността му обстоятелства, наред с прекалената и необоснована от предишен професионален опит като водач на МПС негова самоувереност, проявена при инкриминираните събития, пишат върховите съдии.
Касационната инстанция напомня, че според задължителните указания на ВКС, съдържащи се в ТР № 1/2009 г. по т. д. № 1/2008 г., при съкратено съдебно следствие направеното в досъдебното производство самопризнание от подсъдимия може да се третира като самостоятелно смекчаващо обстоятелство само „ако е спомогнало своевременно и съществено за разкриване на престъпното посегателство и неговия извършител още в хода на досъдебното производство, а не е следствие от ефективната дейност на компетентните органи“. В случая към датата на депозиране на обясненията на Жечко Кюркчиев са били налични вече показанията на очевидец, дадени пред разследващ орган, както и пред съдия, в които се е съдържала категорична и ясна позиция по посочените въпроси, налични са били и записите от охранителните камери в района на произшествието, както и протоколите за оглед на местопроизшествие. В този смисъл механизмът на автопроизшествието, причините за възникването му и връзката на подсъдимия с тях са били постигнати чрез усилията на органите на досъдебното производство.
Несподелимо е настояването, че въззивният съд е игнорирал доказателства, установяващи, че след произшествието подсъдимият е оказал съдействие на компетентните органи, като е останал на мястото, а при пристигането на екип на полицията е информирал, че е управлявал единия от катастрофиралите автомобили, представил е документите си и тези на колата, изпълнил е разпорежданията за тестването му за употреба на алкохол и наркотични вещества. Посочените факти не са останали вън от съдебното внимание. Съдът е преценил, че те не могат да послужат за смекчаване отговорността на подсъдимия, защото непосредствено след инцидента той не се е обадил на спешен телефон 112, за да сигнализира за произшествието, нито е отишъл при пострадалите, а е предпочел да разговаря по телефона с близките си.
Несъстоятелно е и твърдението, че въззивният съд е игнорирал особеностите по проектирането и изграждането на кръговото кръстовище, в което е възникнало произшествието, като обективна находка, която е улеснявала по независещи от подсъдимия причини възникването на злополуката и поради това попада в обсега на смекчаващите обстоятелства. „Техническите характеристики на кръстовището, свързани с параметрите на централния кръг и на радиусите за вход и изход, са отразени в скицата на местопроизшествието и от тази гледна точка са били добре известни на вещите лица, на които е било възложено изготвянето на автотехническата и на комплексната медицинска и автотехническа експертизи. Експертният анализ обаче не е установил тези обстоятелства да са имали отношение към причините за възникването на злополуката“, пише в мотивите на касационната инстанция.
Невярно се твърди, че апелативният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, като не е обсъдил с оглед на индивидуализацията на наказанието установените по експертен път психични особености на подсъдимия, емоционалното му състояние след произшествието и отношението му към това събитие, категорични са върховните съдии. Въззивният съд не е оставил без внимание констатациите по експертен съдебнопсихиатричен и психологичен път, нито е отрекъл психологичния резонанс на злополуката върху подсъдимия, както и това, че той има редица добри свои страни. Тези данни са коректно съобразени при преценката на личната обществена опасност на подсъдимия и са обосновали извод за започнал процес по превъзпитанието му.
Съдебният състав на ВКС обобщава, че липсват предпоставките за отмяна на решението и за връщане на делото за ново разглеждане поради съществени процесуални нарушения.
Жалбата е неоснователна и по отношение на поддържаната явна несправедливост на наложеното наказание „лишаване от свобода“. В мотивите си върховните съдии внасят корекции в съображенията на въззивния съд, като обобщават, че тези корекции не превръщат наказанието в явно несправедливо, като по същество те балансират тежестта на изключването на предходно наложеното административно наказание от кръга на отегчаващите обстоятелства, приобщаването към тази категория на броя и тежестта на нарушенията на правилата за движение, многобройността, локализацията и тежестта на причинените на загиналата несъставомерни телесни увреждания, включването на добросъвестното поведение на подсъдимия сред положително характеризиращите личността му обстоятелства и изолирането от групата на същите на неговата възраст. Затова според съдебния състав на ВКС в утвърдения от въззивната инстанция размер наказанието „лишаване от свобода“ напълно съответства на тежестта на престъплението и на данните за личността на подсъдимия и е достатъчно и необходимо за постигане на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс.