С Решение № 97/07.06.2022 г. по наказателно дело № 195/2022 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) изменя решение от 13.12.2021 г. на Апелативен съд – Варна, като намалява размера на наложените на Пламен Стоянов наказания „лишаване от свобода“ и „лишаване от правоуправление“ от 5 на 3 години и 6 месеца. Решението не подлежи на обжалване и протест.
Делото е образувано по жалби на подсъдимия и на частните обвинители срещу въззивното решение, с което е изменена присъда на Окръжен съд – Разград. С нея подсъдимият е признат за виновен в това, че на 08.09.2018 г. на пътя Разград – Попово при управление на товарен автомобил нарушил правилата за движение по пътищата, като по непредпазливост причинил смъртта на 2 лица и телесни повреди на 7 лица. Наложени са му наказанията „лишаване от свобода“ и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 5 г. Присъдата е изменена от въззивната инстанция, която приема, че Пламен Стоянов е нарушил само чл. 21, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (превишил скоростта, ограничена с пътен знак), а след това е направил всичко, зависещо от него, за оказване на помощ на пострадалите, поради което извършеното е преквалифицирано, като е приложен закон за по-леко наказуемо престъпление. Оправдан е по обвиненията за несъобразяване с пътните условия и за неспазване на скоростта на движение, предвидена за съответната категория превозно средство. В останалата част съдебният акт е потвърден.
Тричленният състав на ВКС приема за основателна единствено жалбата на подсъдимия и то само относно претенцията за явна несправедливост на наказанието.
Касационният състав не констатира наличието на претендираните от защитата процесуални нарушения. В мотивите се казва: „Действително с обвинителния акт не са повдигнати обвинения за независимо съпричиняване на тежкия съставомерен резултат спрямо някой от тримата водачи на: л. а. „Хюндай“, движил се непосредствено пред управляваната от подсъдимия товарна композиция, спрял на известно разстояние след десния завой в активната лента за движение поради застигането на попътно движещия се л. а. „Ауди“, който напускал пътното платно след изпълнението на 90 градусов завой и навлязъл в черен път, както и спрямо водача на движещия се в насрещното платно със 76,2 км/ч – в нарушение на максимално разрешената на мястото скорост от 60 км/ч, преправен от товарен в пътнически „Форд Транзит“, превозващ 17+1 човека и чиито задни седалки са се откъснали от местата на закрепване на допълнително поставения втори под при последвалия удар в ската на реката със скорост от 33 км/ч“. Същевременно върховните съдии посочват, че възприетата от представителя на държавното обвинение конструкция е в съответствие със залегналата в Конституцията и в НПК и предоставена единствено на прокурора суверенна преценка срещу кои лица и за какво да повдига и да поддържа обвинение за престъпление от общ характер. Спецификата на предоставените изключителни правомощия на прокурора налага и отговора на многократно поставения от страна на подсъдимия въпрос, включително и пред ВКС, а именно защо единствено само той от всички участници в създалата се сложна пътно-транспортна ситуация е привлечен към наказателна отговорност, като според него всеки от останалите водачи на МПС също е допринесъл за настъпилия трагичен инцидент.
При установената процесуално издържана дейност по събиране, проверка и оценка на доказателствата, законосъобразен се явява правният извод на апелативния съд, че подсъдимият е допуснал единствено нарушение на чл. 21, ал. 2 от ЗДвП и следствие движението му с неразрешена скорост е предизвикал настъпването на пътнотранспортното произшествие. Правилно въззивният състав е оправдал подсъдимия по отношение на останалите вменени му във вина нарушения на правилата за движение.
Според касационния състав не е адекватно оценена обаче променената от апелативния съд правна квалификация на извършеното от подсъдимия престъпление като по-леко наказуемо. В мотивите си върховните съдии посочват, че въпреки изменените санкционни предели на предвиденото в закона наказание „лишаване от свобода“, установени в границата от 2 до 10 г., съдът не е ревизирал размера на наложеното от първоинстанционния състав наказание от 5 г. „лишаване от свобода“, въпреки че същото е индивидуализирано в параметрите от 3 до 15 г. Посоченото, наред с отчетените смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото съдебно минало на подсъдимия, добрите му характеристични данни, изразеното съжаление за случилото се и осъзнаването на вината, която той никога не е отричал, а само е твърдял, че не е единственият отговорен, както и несъобразеното с изискванията на ЗДвП поведение на водача на л. а. „Ауди“, който е поставил началото на причинно-следствения процес, обусловил последвалото произшествие, налагат ревизия на наказанието, категорични са върховните съдии. Те посочват още, че настъпилият вредоносен резултат е прекомерно тежък, но смъртта на две лица като съставомерен белег на престъплението е в минималния определен от законодателя количествен критерий, поради което не може да бъде отчитан допълнително като отегчаващо отговорността обстоятелство. Според съдебния състав на ВКС правилно не са игнорирани данните за многобройните предходни, санкционирани по административен ред, нарушения на правилата за движение от страна на Пламен Стоянов. В мотивите се казва, че на тази плоскост и при условие че по делото няма данни подсъдимият да е станал причина за други пътнотранспортни произшествия, той не може да се характеризира като личност със завишена степен на обществена опасност. При така възприетите определящи отговорността обстоятелства тричленният състав на ВКС е на становище, че наложеното на подсъдимия наказание от 5 г. „лишаване от свобода“ е прекомерно строго, т. е. е явно несправедливо, тъй като силно е подценено значението на смекчаващите и едновременно с това е надценена тежестта на отегчаващите отговорността обстоятелства, поради което същото следва да се намали на 3 г. и 6 месеца.