С Решение № 56/27.01.2026 г. по наказателно дело № 1023/2025 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) отменя решението от 15.10.2025 г. по в.н.о.х.д. № 49/2025 г. на Апелативен съд – Пловдив и връща делото за ново разглеждане на същия съд от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване.
Делото е образувано по касационни жалби на подсъдимата Веселина С. и на частните обвинители срещу решението на Апелативен съд – Пловдив. С присъда по н.о.х.д. № 1579/2024 г. на Окръжен съд – Пловдив Веселина С. е призната за виновна в това, че на 11.07.2023 г. в гр. Пловдив при управление на моторно превозно средство (МПС) нарушила правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинила смъртта на Габриела А., като деянието е извършено на пешеходна пътека. На подсъдимата е наложено наказанието „лишаване от свобода“ за 2 години, отложено с изпитателен срок от 4 години. Лишена е и от право да управлява МПС за срок от 3 години. С решението на Апелативен съд – Пловдив присъдата е изменена в осъдителната част, като са увеличени размерите на: наказанието „лишаване от свобода“ – от 2 години на 2 години и 8 месеца; определения изпитателен срок – от 4 години на 5 години; наказанието „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ – от 3 години на 4 години.
Съдебният състав на ВКС приема, че въззивната инстанция е допуснала съществено процесуално нарушение от категорията на абсолютните, тъй като в диспозитива на проверявания съдебен акт липсва решение по важни за отговорността на подсъдимата въпроси. Касационната инстанция констатира, че съдът не е посочил какво решение е взел по приетото с присъдата, че има извършено деяние, че то е извършено от подсъдимата и е извършено виновно, че деянието съставлява престъпление, че неговата правна квалификация е по чл. 343, ал. 3, пр. последно, б. „б“, пр. 1 във вр. с ал. 1, б. „в“, пр. 1 във вр. с чл. 342, ал. 1 от НК, че подсъдимата е нарушила разпоредбите на чл. 21, ал. 2 и чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, че е била приложена разпоредбата на чл. 59 от НК, че в тежест на Веселина С. са били възложени направените на досъдебното производство разноски, както и досежно разпореждането на първоинстанционния съд с веществените доказателства по делото. „Волята му по тези въпроси не е надлежно обективирана в диспозитива на постановеното от него решение, поради което е невъзможно да се приеме, че е налице произнасяне по тях“, категорични са върховните съдии. Те допълват, че съдът трябва да бъде последователен в своите изводи, като диспозитивът трябва да произтича логично от съобразителната част на решението, което означава, че констатираният в диспозитива пропуск на въззивната инстанция не може да се санира от обстоятелството, че посочените въпроси са били обсъдени в мотивната част на постановения от него съдебен акт. Тричленният състав на ВКС не приема, че в случая се касае само за технически пропуск, защото дори в правните основания за взетото решение е посочено единствено това по чл. 337, ал. 2, т. 1 от НПК, което е свързано с изменение на присъдата, когато въззивният съд увеличава наказанието.
В заключение касационната инстанция приема, че доколкото въззивният съд е длъжен да провери изцяло правилността на невлязлата в сила присъда, независимо от основанията, посочени от страните, той е длъжен да се произнесе в диспозитива на съдебния си акт по всички решени с присъдата въпроси от кръга на тези по чл. 301, ал. 1 от НПК, нещо което Апелативен съд – Пловдив не е сторил. Последица от констатираното абсолютно съществено процесуално нарушение е отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативния съд.