С Решение № 74/04.02.2026 г. по наказателно дело № 1104/2025 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) изменя по реда на възобновяването присъдата от 04.07.2025 г. по н.о.х.д. № 453/2025 г. на Окръжен съд – Пазарджик, като намалява наложеното на Тодор Нейков наказание „лишаване от свобода“ на 8 години. Решението е окончателно.
Делото е образувано по искане на осъдения Тодор Нейков за възобновяване на наказателното производство по н.о.х.д. № 453/2025 г. на Окръжен съд – Пазарджик и отмяна на постановената по него присъда. С нея той е признат за виновен в това, че на 29.03.2025 г. на автомагистрала „Тракия“ при управление на моторно превозно средство причинил по непредпазливост смъртта на Весела У. и Иван Р. и средна телесна повреда на Румен Г., като деянието е извършено в пияно състояние, при управление на автомобила без необходимата правоспособност и представлява особено тежък случай. Наложено му е наказанието „лишаване от свобода“ за 15 години, което е редуцирано с една трета на 10 години заради проведено съкратено съдебно следствие. Присъдата не е обжалвана или протестирана и е влязла в сила.
Съдебният състав на ВКС приема искането за възобновяване на наказателното производство за допустимо. Разгледано по същество обаче се явява само частично основателно.
Съображенията за допуснати съществени процесуални нарушения се свеждат до твърдението, че окръжният съд е разгледал делото по диференцираната процедура (по реда на съкратеното съдебно следствие), без да са били налице основанията за провеждането ѝ. Изложени са съображения за заобикаляне на закона чрез образуване и провеждане на отделно наказателно производство срещу Румен Г., който е пострадал от произшествието, но е сочен като независим съпричинител на същото във внесения срещу него обвинителен акт. Поддържа се, че след като Румен Г. е предоставил автомобила си на неправоспособния и в пияно състояние водач Тодор Нейков, за което срещу него било образувано друго досъдебно производство, окръжният съд следвало да прецени дали обособяването на две отделни производства по една и съща фактология било законосъобразно и дали това не било довело до процесуален хаос. Според касационната инстанция неучастието на Румен Г. като съподсъдим, освен че не е било задължително, не е довело до нарушение на правата на Тодор Нейков, чието искане за разглеждане на делото по реда на съкратеното съдебно следствие е било удовлетворено. Съдебният състав на ВКС определя като неоснователно и оплакването относно допускането на Румен Г. като свидетел по делото. Според върховните съдии, дори показанията на Румен Г. да бяха недопустими, предвид обилието на други годни доказателствени материали самопризнанието на осъдения Нейков не е голословно, а е надеждно подкрепено от тях. Върховните съдии приемат за неоснователно и твърдението за липса на мотиви.
По отношение на оплакванията за нарушение на материалния закон ВКС не намира основания за промяна във възприетата от окръжния съд квалификация на случая като особено тежък: „Отчетено е, че деянието е осъществено при едновременното наличие на три по-тежко квалифициращи го признака, като за два от тях са надхвърлени минималните предпоставки за реализирането им – причинена е била смърт на повече от едно лице и телесна повреда на друго, а алкохолната концентрация е била значителна, четирикратно над 0,5 промила, нужни за дефинирането на състоянието като „пияно“. Окръжен съд – Пазарджик е взел под внимание, че осъденият е бил наказван за това, че е управлявал без правоспособност, за което е била приложена и принудителна административна мярка, че е глобяван още два пъти, включително за управление с превишена скорост и че последното му санкциониране е било само месец преди процесното престъпление. Съдът е заключил, че осъденият се е оформил като личност, която трайно и грубо не зачита правилата за движение. В тази светлина е разгледал и безразсъдно предприетото до друг град пътуване по магистрален път след продължителната употреба на „твърд“ алкохол.
Съдебният състав на ВКС намира за основателно оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание. В мотивите се пояснява: „Без съмнение добрите характеристични данни, чистото съдебно минало на осъдения, трудовата му и семейна ангажираност и изразеното искрено съжаление са фактори със смекчаващ отговорността на Тодор Нейков характер, тъй като те са с позитивно значение за личността на дееца. Същите са отчетени в пълнота от окръжния съд, който обаче е допуснал известно смесване, интерпретирайки някои от значимите за особената тежест на случая обстоятелства като такива, които отегчават наказателната отговорност на осъдения“. Върховните съдии допълват, че движението по магистралния път и създадената за останалите участници опасност са били преценени като релевантни за квалификацията на случая като особено тежък, поради което неправилно са ценени още веднъж, макар и на фона на превишената скорост от 181 км/ч, но вече със значение на отегчаващи обстоятелства. Касационната инстанция се съгласява, че поставянето в потенциална опасност на живота на хората от двата тира, в които се е блъснал автомобилът със загиналите след първия удар, причинените щети по четири превозни средства и причинените леки (извън съставомерната средна) телесни повреди на Румен Г., които не са възприети с отношение към квалификацията, са обстоятелства, утежняващи стореното от дееца.
Според върховните съдии отмереното при баланс на отегчаващите и смекчаващите обстоятелства наказание се явява явно несправедливо и следва да бъде намалено в размер, по-близък до минималния, а не в средния, както е приел окръжният съд. Съдебният състав на ВКС приема за справедливо да намали определената от проверяваната инстанция санкция от 15 на 12 години „лишаване от свобода“, чийто окончателен размер след редуцирането му с една трета следва да бъде фиксиран на 8 години „лишаване от свобода“.