С Решение № 311/02.07.2026 г. по наказателно дело № 331/2026 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила решението от 17.02.2026 г. по в.н.о.х.д. № 342/2025 г. на Апелативен съд – Велико Търново. Решението не подлежи на обжалване.
Делото е образувано по касационни жалби на конституираните частни обвинители. С присъда на Окръжен съд – Велико Търново Петър Димитров е признат за виновен в предизвикването на пътнотранспортно произшествие и причиняването по непредпазливост на смъртта на 12-годишния Ангел П., за което са му наложени наказанията „лишаване от свобода“ за срок от 3 години, отложено за срок от 5 години, и „лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от 3 години. С обжалваното решение на Апелативен съд – Велико Търново присъдата е изменена, като е приложен закон за същото наказуемо престъпление. Подсъдимият е признат за виновен в това, че е нарушил правилата за движение по чл. 20, ал. 2, изр. първо и второ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) – задължение за намаляване на скоростта и спиране при опасност. Оправдан е да е извършил престъплението, като е нарушил правилата за движение по чл. 5, ал. 2, т. 1 от ЗДвП (задължение за водача да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението – пешеходци, деца, велосипедисти и др.) и чл. 21, ал. 1 от ЗДвП (в разпоредбата са определени максимално разрешените скорости на движение за различните видове пътища в България).
Съдебният състав на ВКС приема, че възраженията за съществено нарушение на процесуалните правила са формални и декларативно посочени, като липсват конкретни доводи в тяхна подкрепа – не се изяснява каква част от фактологията е останала неизяснена от въззивния съд, в какво се състоят противоречията в доказателствените материали, обуславящи необходимост от аналитична дейност на контролирания съд в тази насока, на кои доказателствени материали е дадена невярна оценка, както и кои възражения на частното обвинение са останали извън вниманието на съда. Върховните съдии намират оплакванията за неоснователни, тъй като касационната инстанция дължи произнасяне единствено по конкретно възведени доводи, каквито липсват.
В мотивите на ВКС се посочва, че не е допуснато нарушение на материалния закон. Преценката на въззивния съд, че избраната от подсъдимия скорост на движение, несъобразена за конкретния пътен участък, е в пряка причинно-следствена връзка със съставомерния резултат, е основана на доказателствата по делото, в частност на констатациите на автотехническите експертизи, поради което е споделена от касационния съд. Предвид вменените на Димитров нарушения на правилата за движение по пътищата, както и доколкото всяка неразрешена скорост се определя и като несъобразена, няма процесуална пречка да се обоснове отговорността му с нарушаване на разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изр. 1 от ЗДвП, както е процедирал проверяваният съд.
Според върховите съдии не е налице и явна несправедливост на наказанието. В мотивите се посочва, че справедливостта на наложеното наказание се определя както от съответствието му с предвидената в закона по вид и предели санкция като част от съответния престъпен състав в Особената част на НК, така и с данните за конкретната обществена опасност на деянието и дееца, изводими от доказателствата, съдържащи смекчаващи и отегчаващи отговорността на дееца обстоятелства. Всички тези данни трябва да са преценени от съда в съответствие с възможността определеното наказание да изпълни конкретните цели по чл. 36 от НК на специалната превенция спрямо дееца и на генерална превенция по отношение останалите членове на обществото.
Недоволството на частното обвинение произтича от приложението на института на условното осъждане. Според ВКС контролирания съд правилно е оценил смекчаващите отговорността на дееца обстоятелства, като същите са отчетени коректно в тяхната действителна тежест. Поради тази причина касационният съд също приема, че са налице предпоставките на чл. 66, ал. 1 от НК, позволяващи отлагане на изтърпяването на наложеното наказание „лишаване от свобода“. В мотивите пише, че самият факт на осъждане и налагането на наказание от 3 години „лишаване от свобода“, чието изтърпяване е отложено за максималния изпитателен срок от 5 години, ще е в състояние да окаже възпитателно въздействие върху подсъдимия и съществено положително мотивационно въздействие да се въздържа от неправомерни действия и поведение в бъдеще. Посоченият изпитателен срок дава възможност и за ново сериозно преосмисляне на поведението на подсъдимия, осъзнаване сериозността на случая и недопускане на подобно или друго безразсъдно и опасно негово поведение за в бъдеще под угрозата от активиране на наказанието в един по-дълъг период, което се явява гаранция за опазване на обществения интерес, съответно държи сметка за целите на генералната превенция.