С Решение № 572/22.12.2025 г. по наказателно дело № 644/2025 г. тричленен състав на Върховния касационен съд (ВКС) оставя в сила решението от 28.04.2025 г. по в.н.о.х.д. № 244/2024 г. на Пловдивския апелативен съд (ПАС). Решението е окончателно.
Производството е образувано по касационни жалби на подсъдимия Мариян Сивов и на частните обвинители срещу решението на Апелативен съд – Пловдив.
С присъда на Окръжен съд – Хасково Мариян Сивов е признат за виновен в това, че на 21.05.2018 г. в гр. Хасково при управляване на МПС нарушил правилата за движение по пътищата и по непредпазливост причинил смъртта на Божидара Т. и средна телесна повреда на Иван Д., като след деянието направил всичко, зависещо от него, за оказване помощ на пострадалите. Наложени са му наказанията „лишаване от свобода“ за 1 година и 6 месеца и „лишаване от право да управлява МПС“ за 4 години. С присъдата Марияна Дюлева е призната за невиновна в това при управляване на МПС по непредпазливост и в условията на независимо съпричиняване с подсъдимия да е причинила смъртта на Божидара Т. и средна телесна повреда на Иван Д.
С атакуваното сега решение на ПАС присъдата е изменена, като е увеличен размерът на наложеното на Мариян Сивов наказание „лишаване от свобода“ на 2 години и 6 месеца, а срокът на лишаването от правоуправление е увеличен на 5 години.
Съдебният състав на ВКС приема жалбите за неоснователни. Прочитът на въззивното решение недвусмислено показва не само съгласието на постановилия го съд с прецизния доказателствен анализ на първата инстанция. Апелативният съд е направил и собствена оценка за достоверност на доказателствените източници и за процесуална издържаност на ползваните при решаването на делото експертизи. Прецизно изяснени са основните, значими от гледище на предмета на делото въпроси – относно причините за възникването на пътнотранспортното произшествие и неговия механизъм, съответно относно поведението на всеки от двамата водачи непосредствено преди и в момента на злополуката; скоростите, с които са се движили двата автомобила в момента на удара; опасните техни зони за спиране; отстоянията на видимост; пътните условия, предопределени от особеностите на нощната тъмнина, степента на осветеност на пътя и релефа на пътния участък; моментът на възникване на опасността за всеки от двамата водачи и възможностите им да реагират ефективно и в рамките на закона за избягване на опасността. По отношение на момента на възникване на опасността за всеки от двамата водачи, въззивният съд правилно е преценил този момент, свързвайки го с момента на установяване на взаимна видимост между тях. Неоснователно е възражението на защитника, че ПАС е спестил отговор на въпроса относно мястото, на което се е намирал воденият от Марияна Дюлева автомобил в момента, когато подсъдимият е могъл да го види за пръв път. Отговорът се съдържа в решението. Намирал се е на 9 м преди мястото на удара в процес на предприето навлизане в платното за движение с маневра за ляв завой. Не са убягнали от съдебното внимание и останалите, съпътстващи този извод експертни констатации, а именно, че при изчислената опасна зона за спиране, ако Дюлева бе предприела спиране, автомобилът ѝ би се установил в северната пътна лента, заета вече от движещия се със 108 км/ч автомобил на подсъдимия и ударът между двете превозни средства отново би бил неизбежен. „Този удар не би настъпил обаче, ако подсъдимият бе избрал скорост в рамките на разрешената…“, пише в мотивите на ВКС.
Върховните съдии обобщават, че процесуалната дейност на въззивния съд не страда от претендираните от защитата недостатъци. Материалният закон е приложен правилно и в пълно съответствие с установените по делото фактически положения. Касационната проверка не потвърждава и претенциите за явна несправедливост на коригираните чрез въззивната намеса наказания, било то поради тяхната прекомерна завишеност или поради необоснованото им смекчаване.
Според защитника на подсъдимия ПАС е отказал да утвърди определеното при условията на чл. 55 от НК наказание „лишаване от свобода“, въпреки че сам е приел за установен комплекс от многобройни смекчаващи обстоятелства. Съдебният състав на ВКС подчертава, че в случая липсва водещата предпоставка за прилагане на този институт, а именно наличие на многобройни или изключителни смекчаващи обстоятелства. Констатация за наличие на такива обстоятелства отсъства от въззивния акт. В мотивите на ВКС пише още: „Продължителността на наказателното производство надхвърля разумната продължителност на производство с предмета и обема на настоящото. Въпреки това, когато се преценява относителната тежест на този факт и влиянието му върху размера на приложимото наказание, неизбежно се налага да бъдат взети предвид причините за забавянето. Водещ в случая фактор, макар и не единствен, са се оказали пандемичните условия в страната в периода от 2020 г. до 2022 г., в които е протекла част от първоинстанционното съдебно производство. В тези именно условия многократното отлагане на съдебните заседания е било наложено поради заболявания на страни, а не е било по причини, дължащи се на съда. Доколкото обаче забавянето е факт, този факт, наред с останалите, значими в това отношение обстоятелства, е съобразен при определяне на наказанието близо до минималния законоустановен размер“.
Тричленният състав на ВКС коментира и твърдението на защитника за наличие на положителни данни относно личностната на подсъдимия (извън самото деяние). Тези данни са разгледани като смекчаващо обстоятелство, наред с липсата на предходни осъждания на Сивов, това, че продължава образованието си и изразеното от него критично отношение към извършеното и съжаление. Касационната инстанция пояснява, че изследването на обществената опасност на личността не може да се абстрахира и от деянието и от неговата конкретна тежест, както вярно са отбелязали въззивният съд и повереникът на частните обвинители. Извършеното престъпление е непредпазливо, а прокурорът е приел като форма на непредпазливостта по-леката – небрежност. „Няма как да се пренебрегне обаче начинът, по който в конкретния случай тази непредпазливост е получила изява. Чрез избора на скорост над разрешената за движение в градски условия още преди мястото на злополуката подсъдимият е създал пред предприетото от него пътуване перманентен риск от настъпване на тежък резултат, оставайки безучастен към страха и молбите на София С. да намали скоростта. Този избор, наред с факта на предходното му санкциониране по административен ред за нарушения по чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, сочи в конкретния случай на упорита нагласа на подсъдимия към неспазване на правилата за движение относно скоростта и понижен самоконтрол, правопропорционални на обществената му опасност като водач на МПС. Не може да се пренебрегне и фактът, че в конкретния случай изборът на неразрешена скорост не е бил продиктуван от възникнала екстремна ситуация, която да е изисквала непременно бързото придвижване на Сивов, а е бил безотговорна проява, в която израз са намерили собственият му характер и сериозен дефицит в дисциплината му“, категорични са върховните съдии.
Съдебният състав на ВКС констатира, че в случая се откроява един неидентифициран от въззивния съд факт, смекчаващ отговорността на подсъдимия. Квалификацията по чл. 343а, ал. 1, б. „г“ вр. чл. 343, ал. 4 вр. ал. 3, б. „б“ НК и съпътстващото тази квалификация наказание са приложими, както когато с деянието е причинена смърт на едно лице, така и в случаите на повече от един смъртен случай (съпътствано и в двете хипотези с причиняване на средни и/или тежки телесни повреди на едно или повече лица). Затова в ППВС № 1/1983 г., т. 4 върховната съдебна инстанция е указала по задължителен за съдилищата начин, че в случай на причинена смърт на едно лице, телесните повреди, т. е. по-леките престъпни резултати, се вземат предвид като смекчаващи отговорността обстоятелства при определяне на наказанието. Това указание е важимо и понастоящем.
В решението на ВКС се казва, че е неизпълнимо искането за прилагане на института на условното осъждане: „Фактът на упорито рецидивиращото поведение на подсъдимия в нарушение на закона и в частност, на правилата за движение по пътищата, бележещ категоричност на отказа му да се съобрази и да подчини поведението си на тези правила, интензивността на допусканите от него, при това сериозни по тежест нарушения на тези правила, изискват по-интензивно институционално въздействие, каквото е прецененото като приложимо от въззивния съд чрез ефективното лишаване на Сивов от свобода“.